ВЛАДИМИР ЛУКОВ

Български поет и писател. Председател на Съюза на свободните писатели в България от юли 2022 г. Член на Съюза на българските журналисти.

Роден е на втори юни 1949 г. в с. Ценово, Русенско.

Завършил е география и философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Бил е работник, учител и специалист по управление на образованието в гр. Русе.

От 1987 г. до 2012 г. е работил като старши преподавател по география в Технически университет – София – филиал Професионална гимназия по компютърни технологии и системи (УКТЦ) – гр. Правец.

Стихове пише и публикува от 1969 г. Изявите му в литературния печат до 1989 г. са свързани предимно с русенските издания за литература и изкуство вестник и алманах "Светлоструй".

Представен е като поет в множество поетически сборници, антологии и списания в България, Македония, Кипър, САЩ, Великобритания, Франция, Испания, Мексико.

Негови стихотворения са включени в Антология на Балканската поезия „Светият път“, съставена от именитият македонски поет Раде Силян.

Автор е на стихосбирките "Човекът с протези" (1992), "Съгледвачът" (1993), "Безбожни въплъщения" (1999), "Пролом" (2001), "Сверка на сетивата" (2005), "Следи от вятър" (2007), "Зраци" (2009), "Фибри от безкрая" (2011), "Слънчев пояс" (2019) и "В ранните зори за двама" (2022).

Има и две стихосбирки, издадени в Република Северна Македония – „Провидения” (2006, ИК "Макавей", Скопие, поредица "Балкански писатели" – в превод на известния македонски поет Бранко Цветкоски) и „Слънчев пояс“ (2016, Издателство „Матица Македонска“ – в превод на известния македонски поет и полиглот Паскал Гилевски).

Пише и проза, а също есеистика и публицистика. Автор е на белетристичните книги "Мястото, откъдето започва безкраят" (Том първи: Книга за (не)послушници, 2012 г. и Том втори: Книга за (не)удачници, 2014 г.), "От кал камък и злато"(2019 г.).

Известен е и с есеистичните си книги „Народът, учителят, писателят“ (2014 г.) и "Овечностено време" (2020 г.).

Носител е на почетен знак на Министерството на културата „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен, с грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост (2018)

Носител е на още пет национални награди за литературно творчество, между които са и наградите на ССП "Народни будители" и "Възроденият феникс".

Отличен е и с международната Награда „Григор Пърличев“ за превод на поезия.

Включен е в справочниците "Кой кой е в България", "Кой кой е в българската култура" и "Атлас на българската литература".

Електронни стихосбирки: "Усамотени стихове", "Двойникът" и "Провинциални стихове".

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%9B%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2

електронна поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.