Проф. д-р СТЕФАН ВЛАХОВ – МИЦОВ: ПОЕЗИЯ, КОЯТО ИЗСЛЕДВА СВЕТА ПРЯКО ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ

(Предговор към македонското издание на поетичната книга на Владимир Луков „Слънчев пояс“, Издателство „Матица македонска“, Скопие, 2016 г.; поетически превод от български на македонски Паскал Гилевски)

Владимир Луков е познат на македонските читатели от публикуваните негови стихотворения в списание „Современост“, от представянето му в „Антология – 2008“, както и от участието му в Литературните манифестации „Рацинови средби“ и „Илинден“, а също и като участник в Кръгли маси, посветени на балканската поезия.

През 2006 г. в поредицата „Балкански писатели“ на ИК „Макавей“, Скопие, излезе неговата поетична книга „Провидениjа“, а през 2015 г. негови стихотворения бяха включени в антологията „Светиот пат – поезиjа од балканските народи“, която по своята представителност и цялостност е първа и е най-значима в културните простори на Балкана.

За Владимир Луков е малко да се каже, че е добър поет. И определението голям поет няма да е достатъчно точно – още повече, че в последните години такива определения звучат претенциозно и предвзето.

Всъщност, Луков е мисловен автор, визионер, който провокира читателите не с екстарвагантни похвати, не с драстични думи, а с таланта си да ги кара да си задават въпроси и да бъдат отговорни за неща и ситуации, които по време на целия им живот минават покрай тях, но не им обръщат внимание.

Той е поет на провокативната философия, поет, който изследва света пряко човешката същност. Защото причината за всичко, което ни се случва не само като индивидуална съдба, но и като цивилизация, е в самите нас. Нашите психически и духовни характеристики се материализират, нашите бездни и демони, които ги раждаме в съзнанието си, оживяват като демони на днешното време и предопределят по такъв начин съдбата на днешните общества.

Хилядолетия преди нас това отлично са го знаели и тибетските лами, и мъдреците в останалите духовни центрове на човешкия род. И ако днес цивилизацията е изправена пред гибел, причината за това е във всекидневните ни злобни мисли – форми, които създаваме и които ни задушават досущ като отровен смог.

Затова стихотворенията на Владимир Луков, публикувани в неговата книга, са вик за освестяване, за чистота и естественост – както и за собствено прочистване. Затова и в неговите творби главни герои са човекът и природата, хармонията между които отдавна е изчезнала. Човекът от враг на самия себе си се претворява и във враг на земния живот, на самото съществуване. Но все-пак дълбоко в него са запазени фрагменти от неговата чистота. Именно тях търси поетът, за да ги извади на повърхността и за да я свърже нишката между отчужденият в себе си хомо сапиенс с изконните земни и космически ценности.

По-иначе казано, целта на Владимир Луков е да предупреди за хаоса в човешката душа като дефинира в същия този хаос смисъла на живота. Любов, красота, хармония, смиряване пред голямото и безкрайното – това са опорните точки, из от които можем да си върнем не само доверието си към нас самите, но и да се впишем в земните и космическите закони, от които сме съществен дял. И така независимо от нашите противопоставения да признаем, че сме принудени да прогоним сами фантасмагориите и празните си фантазии.

Характерен белег на тази поезия е богатството от символи и метафори, от свежи картини и ефирни съзвучия, в които се създава една уникална композиция от цветове и тонове.

В две свои белетристични книги под заглавие „Мястото, откъдето започва безкраят“ и в тази своя нова творба Луков прави една рядко срещана саможертва. Изнасяйки на бял свят всичко от себе си, от своите индивидуални драми, от своята чувствителност, той ни разкрива именно така, че истината за света минава през индивидуалните съмнения и колизии, през суровия прочит на самия себе си. Вероятно ще кажете: но такава отвореност, такава честност, такава сомоприсъда е присъща на македонците.

Няма да сгрешите.

Владимир Луков е потомък на прокудената от Егейска Македония известна фамилия Чипови (село Пателе, Леринско). И независимо от това, че е роден в България, в дълбочината на неговата поезия живее македонската Голгота. А тя е и символ на общочовешката Голгота. Гените си казват своето...

 

15. 04. 2016

Скопие
http://svobodenpisatel.org/…/61-prof-d-r-stefan-vlahov-mitz…

 http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov