ВЛАДИМИР ЛУКОВ – НЕ СМЕ МЪЛЧАЛИ ИЗВЪННАЦИОНАЛНО...

(Из публицистичната книга "Бог, народ, личност, народ, Бог - българският изход", 2001 г.)

...

Вина за днешното окаяно състояние на нашия Народ имат не толкова българските политици, колкото свръхерудираната ни, но алчна и поради това в по-голямата си част духом непросветлена "интелигенция". А отговорността за състоянието на вина на едните и на другите носят духом просветлените интелектуалци, които обаче от страх да не бъдат "убити с камъни", а и да не загубят хляба си, както и "наградите " си, са се превърнали в Йонови потомци – предпочитат привидно по-безопасното – да мълчат, или ако щете – според думите на двама наши "известни" интелектуалци - да гледат сеира на политиците, вместо да бият тревожната камбана на Истината. Съдбата на библейския Йон е известна, тяхната още не! Но се предизвестява.

...
Кой от тях ще се сети, че именно така вещаят апологетите на псевдодемокрацията – и на Изток, и на Запад – хранете я тази интелектуална пасмина, защото, ако не я нахраните, тя първа ще вдигне плакарди ясни – “Равенство” и “Свобода” (виж “Термитът” в стихосбирката ми “Човекът с протези”, 1992), първа ще се подстриже в монашество и първа ще възвести идването на “неокомунизма” – както впрочем става това открай време. А като виждам, че яслите им се подхранват и от чужди фондации, то по необходимост се налага и изводът, че тия наши дърдорковци от демократически и недемократически прегледи извършват най-голямото предателство спрямо Народа ни. Впрочем именно чрез тях циганизацията ни е подхванала, а европеизацията ни ще ни довърши...

***

ТЕРМИТЪТ

Няколко трохи над мравешкия град...
И плъпват улици, площади, ниши
и подземия
с плакарди ясни
"Равенство" и "Свобода".
Един боец обаче дяволито гледа
как валят трохи от нечия ръка...

(Из: "Човекът с протези", 1992)
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov