През февруари тази, 2013 година, предупреждавах на страницата си във фейсбук.

Първо. Протестиращите да не бързат да излъчват свои представители за участие във властта, защото излъчените набързо техни представители бързо и ще бъдат превърнати в образ и подобие на досегашните властници.

Второ. Управляващите (тогава правителството в оставка, служебното правителство, Президента и парламента) да не бързат да провеждат изборите с прозирната си интимна цел непременно да възпроизведат статуквото си и да запазят така властта си, защото след тях, след изборите, протестите ще избухнат, както и става сега, с още по-голяма и непредвидима като последици сила.

Е, не ме чуха, а и кой съм, че да бъда чут.

И затова до днес, 26. 06. 2013 г., в хода на сегашните протести се умълчах.

Умълчах се, защото още през февруари естествено се проникнах от разбирането на един от най-големите философи на историята Г. Ф. Хегел, че нищо велико в историята не става без човешки страсти и че същите тези страсти сума-сумарно, се направляват от Бога ("индивидуален, народностен и абсолютен Дух") по неведоми за човека пътища.

Впрочем, излъчените преди изборите представители на протестиращите се подадоха на страстта си за власт – възбудата и боричканията между тях кой да води „бащината ни дружина“ бяха показателни, - а управляващите – особено представителите на БСП и ДПС - с неистова страст бързаха (и притискаха най-вече Президента с назначеното от него служебно правителство) да проведат час по-скоро изборите без необходимата предварителна промяна на изборния кодекс и без вслушване в изтерзания глас на народа, който е и глас Божий.

И спечелиха.

Спечелиха пирови избори.

Но - казано е пак с гласа Народа - бързата кучка слепи ги ражда.

Страстта за власт с бясна консумация на власт заслепява и ражда слепци, които страстно водят слепци: вероятно – за да се наложи в края на краищата Божията промисъл.

Дошъл е в нея изглежда сега ред на тези, които над двадесет години лъгаха и измъчваха народа си, да изконсумират неговия гняв и да изпитат сами част от страданията му, които му нахлузиха на врата като ярем.

Но, разбира се, и това мое предположение с предупреждаващ знак няма да бъде чуто и видяно от тези, които имат нужда от него.

Управляващите и днес бързат да осигурят статуквото си и отново отказват да се вслушват внимателно в гласа на Народа си.

И отново, заслепени от страстта си за власт, богатства и привилегии, няма как да не възпроизведат същия статус за себе си в лоното на Народа си – този път обаче с двойна доза огнен народностен гняв.

Каква е истината в гласа на Народа?

Тя не се съдържа в политическите крамоли около изборния кодекс, нито в него самия. Не се съдържа и във властта като самоцел, и в богатствата като цел. Не се съдържа и в средствата за постигането на тези цели – магистрали и тям подобни.

Тя е волята му за съзидателно народностно и гражданско битие.

Тя е правото, условието и формата на духовно и материално усъвършенстване и благоденствие (според влагания по призвание труд) на всеки негов индивид, на всяка негова личност.

Способни ли са днешните български властници и богаташи да чуят гласа му (докато все още не се е превърнал този негов глас в огън за тях) и да кажат ясно и смирено пред Народа си:

Да бъде волята Ти!

( http://knigi-news.com/?in=pod&stat=9344&section=9&cur= )