ВЛАДИМИР ЛУКОВ - ПРОТЕСТИТЕ И ПИРОВИТЕ ИЗБОРИ...

През февруари тази, 2013 година, предупреждавах на страницата си във фейсбук.

Първо. Протестиращите да не бързат да излъчват свои представители за участие във властта, защото излъчените набързо техни представители бързо и ще бъдат превърнати в образ и подобие на досегашните властници.

Второ. Управляващите (тогава правителството в оставка, служебното правителство, Президента и парламента) да не бързат да провеждат изборите с прозирната си интимна цел непременно да възпроизведат статуквото си и да запазят така властта си, защото след тях, след изборите, протестите ще избухнат, както и става сега, с още по-голяма и непредвидима като последици сила.

Е, не ме чуха, а и кой съм, че да бъда чут.

И затова до днес, 26. 06. 2013 г., в хода на сегашните протести се умълчах.

Умълчах се, защото още през февруари естествено се проникнах от разбирането на един от най-големите философи на историята Г. Ф. Хегел, че нищо велико в историята не става без човешки страсти и че същите тези страсти сума-сумарно, се направляват от Бога ("индивидуален, народностен и абсолютен Дух") по неведоми за човека пътища.

Впрочем, излъчените преди изборите представители на протестиращите се подадоха на страстта си за власт – възбудата и боричканията между тях кой да води „бащината ни дружина“ бяха показателни, - а управляващите – особено представителите на БСП и ДПС - с неистова страст бързаха (и притискаха най-вече Президента с назначеното от него служебно правителство) да проведат час по-скоро изборите без необходимата предварителна промяна на изборния кодекс и без вслушване в изтерзания глас на народа, който е и глас Божий.

И спечелиха.

Спечелиха пирови избори.

Но - казано е пак с гласа Народа - бързата кучка слепи ги ражда.

Страстта за власт с бясна консумация на власт заслепява и ражда слепци, които страстно водят слепци: вероятно – за да се наложи в края на краищата Божията промисъл.

Дошъл е в нея изглежда сега ред на тези, които над двадесет години лъгаха и измъчваха народа си, да изконсумират неговия гняв и да изпитат сами част от страданията му, които му нахлузиха на врата като ярем.

Но, разбира се, и това мое предположение с предупреждаващ знак няма да бъде чуто и видяно от тези, които имат нужда от него.

Управляващите и днес бързат да осигурят статуквото си и отново отказват да се вслушват внимателно в гласа на Народа си.

И отново, заслепени от страстта си за власт, богатства и привилегии, няма как да не възпроизведат същия статус за себе си в лоното на Народа си – този път обаче с двойна доза огнен народностен гняв.

Каква е истината в гласа на Народа?

Тя не се съдържа в политическите крамоли около изборния кодекс, нито в него самия. Не се съдържа и във властта като самоцел, и в богатствата като цел. Не се съдържа и в средствата за постигането на тези цели – магистрали и тям подобни.

Тя е волята му за съзидателно народностно и гражданско битие.

Тя е правото, условието и формата на духовно и материално усъвършенстване и благоденствие (според влагания по призвание труд) на всеки негов индивид, на всяка негова личност.

Способни ли са днешните български властници и богаташи да чуят гласа му (докато все още не се е превърнал този негов глас в огън за тях) и да кажат ясно и смирено пред Народа си:

Да бъде волята Ти!

http://knigi-news.com/?in=pod&stat=9344&section=9&cur= )