АЛЕКСАНДРИНА ШАХАНОВА - СЛОВОТО - ГРАНИЦА ИЛИ МОСТ

В началото беше Словото,

и Словото беше у Бога,

и Бог беше Словото.“ /Из гл. I на Светото евангелие от Йоана/

Едва ли някой би се запитал защо в Книгата на книгите – Библията, думата Слово е написана с главна буква. Отговорът е ясен – по този начин евангелистът Йоан е показал каква огромна роля има Словото при сътворението на света – то се оказва в началото на всички начала.

Пред нас, обаче, стои друг въпрос – граница или мост е Словотов човешкото битие, или иначе казано – разделя ли то или сближава хората по земята?

На този въпрос не може да се отговори еднозначно,защото Словотоможе да бъде едновременно граница (между хората от различни държави, народности, етноси и дори между отделни географски области в една и съща държава – т. нар. диалекти или териториални говори), и в същото време може да бъде и мост – сигурно средство за икономическа,политическа и най-вече духовна връзка между отделните народи. Та нали Словотое основното,чрез което хората общуват помежду си!

Когато говорим за Словото като граница, като разделителна линия, ние непременно стигаме до краткото определение за нация – общност от хора, които живеят на една и съща територия и говорят един и същ език. В този случай Словото наистина е нещо, което разделя националностите. И днес, когато съществуват т.нар. международни езици, все още се говори за отделни езикови гнезда – славянски езици, романски езици и т. н., а в България дори има една основна разделителна линия между източните и западните говори – т. нар. Ятова граница, която очертава територията на двата големи диалекта в българския език.

Съществува още едно определение на това, което пречи за пълноценното общуване между хората. Това е, образно казано, езиковата бариера, която разделя хората на свои и чужди. Единственото средство за разрушаване на тази граница е пълното усвояване на поне един международен език. В общия европейски дом, към който се стремят всички цивилизовани нации, това е повече от наложително, отколкото въвеждането на единна европейска валута. Та нали преди да подадеш парите си на продавача, трябва да му кажеш какво искаш да си купиш с тях!

Ето защо трябва да се изгради „мостът“, през който отделните националности ще преминават, за да се свържат една с друга. И тази връзка – Словото – може да се превърне в нещо по-сложно – в единение на човешките общности, на човешките ценности и морал, на култури... И в стремление към съвършенство!

Словото-мосте това, от което светът има излючително голяма нужда днес. Хубаво е, когато хората могат да се разбират помежду си, когато устната реч е пълно изражение на мислите и чувствата и това, което изричат устата, да е равно на това, което говорят очите и жестовете. Често се питаме дали преводачът от един на друг език успява да предаде на слушателите всичко, което се съдържа вречта на говорещите. Едва ли? Само непосредственото, пряко речево общуване, произнесено на един и същ език, може да осъществи онази дълбока духовна връзка, от която хората имат толкова голяма нужда.

И така –граница илимост е Словото Божие? Някога, в ранните векове на християнската ера, по времето на т. нар. триезична ерес, Словото е било една дълбоко очертана разделителна линия между славянския род, приел за основа на своя книжовен език Кирило-Методиевата азбука, и проповедниците на триезичната теория – гърци, латини и евреи. Според тях новосъздаденото слово на славяните не било достойно за писмена и църковна реч, на която да се води богослужение. Каква по-голяма граница можеш да поставиш между хората, когато ги разделяш на богоизбрани и „аутсайдери“, казано на съвременен език, и когато се стремиш да докажеш, че славянското слово не е достойно за възхвала на Бога?!

Ето от тази Слово-граница човечеството няма нужда. Езикът на хората, това, което наричаме словесна обвивка на мисълта, не може да се дели на „богоизбран“ и „недостоен“, защото, както е казал един от нашите първоучители, „... и не свети ли слънцето еднакво за всички?“, т. е. нямат ли право всички народи не само да говорят и пишат, но и да славят Бога на своя език, със своя реч, която за тях, съвсем естествено, да бъде „родна реч, омайна, сладка“?...

Неоспорима истина е, че Словото – и като граница, и като мост, има изключителна сила. И тя трябва дабъде правилно насочвана само към доброто , към това, което ще направи живота на хората по-богат и по-смислен.

Изначалната същност имогъщество на Словото Божие са основното послание в „Проглас към Евангелието“ на Константин-Кирил Философ, който се обръща към целия славянски род с поучителните думи:

Слушайте, защото Словото от Бога дойде,

Слово, което храни човешките души,

Слово, което крепи сърцата и умовете...“

Нашата надежда е това могъщо СЛОВО да стане все по-незабележима граница между хората и все по-широк и надежден мост, по който те да вървят един към друг, за да постигнат онова духовно сближаване, от което всички имат толкова голяма нужда днес, в първите десетилетия на ХХI век.



Из „Аналекта“, „Авангард принт“, 2007