ВЛАДИМИР ЛУКОВ: "СЛЕДИ ОТ ВЯТЪР", 2007 г.

АЛЕКСАНДРА ИВОЙЛОВА И ЗЛАТКА ТИМЕНОВА, СЛЕЗТЕ ОТ „ГЪРБА“ МИ!...

Призовавам ви метафорично (като поет към поетеси) с добра воля да сторите това!

Приемам извинението ви, че сте се метнали и двете върху „него“ по едно „неприятно съвпадение относно заглавието „Следи от вятър““ (цитирам думи от „извинителното“ ви писмо до мен – 28 май, 2019 г.) – ЗАГЛАВИЕ, което е моя духовна ценност и същност на поетическата ми книга „Следи от вятър“ (Издателство Пропелер, София, 2007 г.)

и което вие сте лепнали върху ваше книжно тяло чрез Издателство „Карина М“ през тази, 2019 г.,

но не приемам да продължавате да стоите върху „гърба“ ми така, като че ли аз съм слязъл и заспал като Синдбад Мореплавателя на пустинен остров, а вие, метнали се вече на „гърба“ ми, да продължавате да се ползвате и по-нататък от същото това ваше!, но не и мое „неприятно съвпадение“.

Не се намираме, уважаеми поетеси, на пустинен остров!

Слезте от гърба на книгата ми!

Тя е жива и е позната в българското литературно пространство и в българския литературен живот от дванадесет години насам.

И не само в него.

Жив съм и аз, познат съм и аз нейният автор!

Направете го достойно!

Откажете се от заглавието на книгата ми „Следи от вятър“ (2007) по обратния ред, по който сте го регистрирали през 2019 г. чрез издателство (си) „Карина М“.

Направете го открито, с добра воля!

Тогава наистина ще приема, че това е станало – и за вас, и за мен като последица от едно „неприятно съвпадение“.

И ще му турим пепел тогава – както казва народът ни в такива случаи.

В противен случай – ако продължавате и по-нататък във времето да експлоатирате моя лична духовна ценност – по логическа необходимост ще се наложи да заключа, че заглавието на книгата ми е било съзнателно откраднато от вас.

Впрочем, намекът ви в писмото ви до мен, че тя не се намира по книжарниците, сам по себе си виси като раздут балон във въздуха, защото „днес – както каза академик Антон Дончев по време на учителската стачка (2007 г.) - ученикът като тракне един път по компютъра, получава десет пъти повече знания, отколкото от учителя си“. А колко повече информация в сравнение с тази, придобивана от директни търсения по книжарниците, сте могли да получите вие с цел да се осведомите за автентичността на „хрумналото“ ви заглавие – и то не като една, а като две отделни личности и изявени поетеси, с две възможни отделни траквания на два различни компютъра – единият в София, другият – както разбирам от писмото ви – в Лисабон.

Някак си виси като раздут балон във въздуха и самото ви „хрумване“ да озаглавите книга си с моето автентично и не случайно тъкмо като истинско мое хрумване заглавие „Следи от вятър“.

Не казвам, че не е възможно принципно и вашето хрумване да е истинско. И да стане така „неприятно съвпадение“ за вас!, поради това, „че вятърът – както ми пишете – присъства доста често“ вашите стихове и както всъщност твърдите, че сте установили това при „подредбата“ им.

Но като изявени или изявяващи себе си български поетеси у нас и в чужбина, някак си не е за вярване, че като сте действали като къртици на тъмно в самото „подреждане“ на стиховете ви и като се е се родило там, във вашето тъмно творческо лоно, хрумването ви, благодарение на това, „че вятърът доста често присъства“ в стиховете ви (а хрумването наистина е винаги нещо издълбоко вътрешно, импулс, възникващ из от тъмните творчески начела на човека, и не е все още изказ – така ни учи логиката!), и когато сте излезли от подредбата на стиховете ви на светло заедно с хрумналото ви вече заглавие с изказа: „Следи от вятър“ - та, някак си никак не е за вярване, че сте продължили и по-нататък, тоест и на светло вече, да се държите като къртици.

Или да се държите всъщност така, като че ли не живеете в осветления отвън и отвътре български Литературен свят!,

в който пребивава като публикувана и моята поетична книга „Следи от вятър“ от 2007 г. насам,

а също и като публикувано на стотици места из електронната мрежа нейно живо заглавие „Следи от вятър“!

Не е за вярване, уважаеми поетеси, никак това, защото в зоната на обратното допускане, в която пребивавате все още вие не като една, а като две авторки на една и съща книга, носеща волно или неволно присвоено от вас чуждо заглавие Моето, – може вече и на мен да ми хрумне ей тъй от само себе си да озаглавя новата си книга с разкази „Кръв от къртица“, понеже в градината ми „присъства доста често“ една къртица подобно вятъра във вашите подредени и издадени вече в книга стихове и понеже действително имам и разказ, чиито сюжет се основава на случилото се с една къртица в бащината ми градина.

И, вижте сега, уважаеми поетеси, ако аз действително променя заглавието му по един ей тъй от само себе възникнал в мен тъмен творчески импулс (какъвто, повтарям, по природа е всеки творчески импулс – или като К. Г. Юнг пише: творческият акт е невидим“ ) и го лепна после явно като свой вече изказ навън върху новата си прозаична книга без да се ослушам и без да се огледам дали, аджеба, от някоя от безбройните литературни и световни посоки не идва срещу мен някой товарен или пътнически влак, то – как мислите? – за кого точно това ще се окаже едно „неприятно съвпадение“ – за писателката ли Здравка Евтимова, или за мен!?

А и самата Здравка Евтимова, ще си позволя сега и нея да я попитам публично – бихте ли могли, госпожо Евтимова, да преглътнете, макар и по едно „много болезнено съвпадение“ (както Вие сама ми пишете – без да си давате сметка, че опитвате да свидетелствате и да се застъпвате така за нещо, което е ставало на тъмно в творческото лоно на двете поетеси ли!?), за вечни времена факта друг български автор да озаглави свой разказ или книга „Кръв от къртица“?

Или образно казано – някой пустенен човек да да се метне на гърба Ви, а Вие и да не опитвате да се освободите от него, както е опитвал да стори това (накрая с успех!) и Синдбад Мореплавателя?

***

Призовавам ви, уважаеми все още поетеси, колегиално и публично!

Откажете се с добра воля от заглавието на книгата ми „Следи от вятър“ (2007) по обратния ред, по който сте го регистрирали през 2019 г. чрез издателство (си) „Карина М“.

Направете го открито!

То не е ваше заглавие!

То е мое изстрадано творческо прозрение и постижение; моя Божия Дамга в душата ми.

Уверявам ви и бъдете сигурни, че такава Дамга, чиито

И белег след нея остава завинаги огнен, горящ огън!,

душите ви няма да могат да понесат...

Владимир Луков, гр. Правец, 31 май 2019 г.
 http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov

http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-13-11/988-vladimir-lukov-diskurs-na-tema-sledi-ot-vyatar

http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-13-11/983-vladimir-lukov-sledi-ot-vyatar-i-sledi-ot-krazhba-li