ВЛАДИМИР ЛУКОВ – ЗА НЯКОИ МОИ И ЧУЖДИ НЕВОЛИ В СЪЮЗА НА СВОБОДНИТЕ ПИСАТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ

Една-две възрастни госпожи – не че и аз не съм на 71, но все пак не съм към осемдесет и нагоре – подеха непримирима и последователна борба от към 2018 г. насам да оглавят Съюза на свободните писатели в България.

Като първа пречка обаче към постигане на целта им са намерили за необходимо да визират мен като Заместник председател на Съюза. Сметнали са просто госпожите, че съм им пречка към заветната им цел, а и внушаваха после и все още упорито внушават на този и на онзи от Съюза, а и на хора извън него, че аз съм този който крепи и подкрепя Председателя на ССП проф. д-р Стефан Влахов - Мицов, който, видите ли, е македонист, та дрънка. При това внушавали са същите госпожи на други „наши приятели“, че аз съм го бил подкрепял не като какъв да е, а като „македонец“ – както и той мен ме е „покровителствал“ като „македонец“ (наистина съм с македонски произход по баща).

Да, сякаш сам съм избирал Председателя на Съюза на Общи отчетно-изборни събрания – и то, забележете, за зла случайност на госпожите, – без изобщо да съм взимал участие в кое да е минало до към края на 2020 г. година Общо събрание на Съюза.

И да, сякаш само от мен е зависело през изминалите тридесет години от създаването на Съюза проф. д-р Стефан Влахов – Мицов да е негов Председател в продължение на около двадесет и нещо от тях.

***

Впрочем, доколкото аз съм избиран или избран от Общото отчетно-изборно събрание на Съюза (2012 г.), за член на Управителния съвет, то това (е) стана(ло) – пак за зла случайност на госпожите – в мое отсъствие (бях на интервю в деня и в часовете на провеждане на Събранието в Нова българска телевизия). И то избран за член на УС не по предложение на Стефан Влахов – Мицов (както пък внушават от друга страна госпожите, че той ми е бил „покровител“), а по предложение на поета Йотко Кадемов в качеството му тогава на Първи заместник председател на Съюза. Бях предизвестен за това от самия Йотко Кадемов – сто години ще навърши догодина поетът, жив и здрав да е! Жив е!

Разбира се, че ако съм присъствал на Събранието, то и моят глас е щял да бъде за проф. д-р Стефан Влахов – Мицов. Както се разбира и това, че с моя или без моя подкрепа, той притежава качества за ръководител на творческа организация. Доказателство затова е сам по себе си фактът, че три или четири мандата е бил вече избиран за Председател на Съюза – подчертавам отново, в мое отсъствие. И то при пълно болшинство, към което и моят глас е приобщаван духом - тъй като виждах, макар и отдалеко, не само качествата му на интелектуалец, но и знаех, че през 2000 г. той бе обявен за един от "двете хиляди интелектуалци на планетата".

***

Все в същото време госпожите методично извършваха опити да ме отстраняват от възложените ми от Управителния съвет управленски функции. И успяваха.

Успяха дори да настроят и Председателя против мен – и то с тяхно издънване по финансовото осигуряване на антология „Графити“, 2018 г.

Как е станало или как стана това?

Обявили госпожите (без знанието на Председателя и без мое знание) на председателите на Филиалите на ССП в страната, за които иначе аз съм натоварен от УС с отговорности, че Антологията няма да се финансира от авторите и те, горките, нали ще е безплатна, решили да се представят с повечко творби в нея.

Ала когато Антологията става факт и трябва за се заплати (и то по еди колко си парички на страница с решение взето не от УС, а от самите госпожи – явно с цел да си докарат и някоя и друга пара в полза на „техния“ си Филиал – Софийският), един от Филиалите в страната, Русенският, им е отказал да си даде лептата (им) с аргумента (на Председателя на Филиала Йордан Василев), че авторите от Филиала не са били предизвестени, че участието им в Антологията ще се заплаща от тях. И после госпожите – нали (формално за госпожите) аз отговарям за Филиалите – на мен ми лепват вината (си) затова пред Председателя на Съюза. А той отдалеко и в неведение за властовите им нагони и борби ме наряза после в свое писмо до мен като кисела краставица.... за вината им!

На мен това и ми трябваше (понеже никак, ама никак не мога да понасям да съм там, където не ме искат) – веднага (през същата 2018 г.) обявих в сайта svobodenpisatel.org, че напускам Съюза. (Обявлението ми и до днес е лепнато там – в категория „Вести“.)

Добре, ама и на госпожите това им е трябвало – веднага поискаха да им предам сайта svobodenpisatel.org в техни ръце. И аз нямах нищо против да им го предам като редакторска отговорност, но с условие това да стане – както е по Договор между мен и Съюза от 2012 г. – с приемно-предавателен Протокол, в който да са записани две основни неща – първо, че всички публикации, направени под моя редакторска отговорност, се запазват във времето и, второ, че всеки от представените автори в него, ако напусне Съюза, се прехвърля в категория „Други автори“ (второто е нормално да бъде така, тъй като в заплащането на хостинг-услугата са взимали участие и те във времето на членството им в Съюза.).

Госпожите обаче, вместо да се съгласят с това, отишли направо в офиса на Фирмата, извършваща хостинг-услугата, и поискали от нея да им прехвърли управлението на сайта в техни ръце.

Ала там научили, че домейна svobodenpisatel.org (ако и да има външно наименование „Съюз на свободните писатели в България“) не е на Съюза, а е на частно лице – както е на частно лице и самата софтуерна изработка на сайта в три негови досегашни версии. За тях Съюзът няма договорирана поръчка; не ги е заплащал и няма фактически права за собственост или права за ползване на сайта по ЗАПСП – освен по взаимно съгласие със собственика на домейна, което всъщност е и на лице по силата на Договор между Съюза и мен като частно лице.

И понеже към нея 2018 г. и аз не знаех в подробности това, и понеже сайтът отвътре като съдържание и оформление е до голяма степен моя свидна творба, обогатявана вече петнадесет години с мой неовъзмездяван от Съюза труд, то и за да съм относително по-сигурен в това, че сайта ще го бъде и по-нататък във времето, затова и обявих през 2019 г., че всъщност по буквата на Устава на ССП не се е оказало, че съм напуснал Съюза и че затова оставам негов член. (И това мое обявление може да се види в категория „Вести“ на сайта.)

Така всъщност не позволих на госпожите да сеят и да вършеят тръни в сайта.

Но и така получих от тях нова порция озлобление и нови атаки от разни хора на „македоно-българска“ тема.

***

Но се случи и туй.

През октомври 2019 г. на заседание на УС на ССП, посветено на подготовката за тържествено отбелязване през 2020 г. на 30 години от създаването на Съюза, а също и на подготовката за провеждане след самото Тържество и на Общо отчетно-изборно събрание, Председателят обяви, че няма да се кандидатира за следващ мандат и че досегашните три негови мандата му стигат като принос за развитието на Съюза.

Това уж успокои госпожите, но и започнаха брожения между тях, а и между други членове на Съюза за това чия кандидатура, аджеба, ще бъде издигната за Председател на Съюза. Спрягаха и моето име.

И пак ми сервираха нова порция озлобление. И пак изглежда са внушавали за мен „нови“ техни „творчески“ неща на „македоно-българска“ тема, които стигнаха до там, че започнаха да резонират и като писания в социалните мрежи Уикипедия и Фейсбук.

***

Но случи се и това за зла тяхна участ.

Препъни камък за властовите амбиции на госпожите се оказа пандемията през 2020 г., поради която се наложи на два пъти Общото отчетно-изборно събрание на Съюза да бъде отлагано по хуманни съображения с Решения на Управителния съвет.

И накъде ли пък сега да избие нетърпението на госпожите да са главатарки на Съюза! Нали времето си тече, а нагласите се променят и току виж, че някои от Филиалите в страна решат на своя глава да издигнат и да подкрепят не някоя тяхна кандидатура за Председател на Съюза, а моята, например. Затова и решават набързо госпожите да инициират подписка за внасяне в Съда за свикване на Общо събрание по силата на чл. 26, ал. 1. от Закона за юридическите лица с нестопанска цел; формално подписката я обезпечават с презумпцията, че Общо събрание не се е провеждало фактически от 2012 г. насам (нещо, което е вярно; трябвало е по Закон да се проведе през есента на 2017 или началото на 2018 г.). Но и пропагандно решават да действат госпожите пред членовете на Съюза с презумпцията, от една страна, че, видите ли, „Председателят на Съюза отказва да насрочи Събранието не заради ограниченията, свързани с пандемията, а заради това, че искал да е колкото се може по-дълго Председател на Съюза“, аферим, а от друга страна – с несъществуващата по Закон презумпция, че, видите ли, „Съюзът ще се самозакрие, ако не се регистрира в Агенцията по вписванията до края на 2020 г.“.

***

В Съда обаче подписката им удря на камък.

И ето ги сега госпожите с ново двадесет в самия край на 2020 г. пред членовете на Съюза – и то представящи се, от една страна, като радетелки и „спасителки“ на Съюза, а от друга – и като инициаторки „на ново сдружение“ (чрез Мария Илиева):

Колеги, въпросът за бъдещето на нашия Съюз стигна своята логична развръзка. Парламентът приключи работата си за тази година и депутатите излязоха във ваканция, без да са гласували удължаване на срока за регистриране на юридическите лица с нестопанска цел в Агенцията по вписванията. Срокът приключи, приключи и животът на нашия Съюз. И не подписката с искане за Общо отчетно-изборно събрание е виновна. Тя беше последният шанс организацията ни да бъде спасена – преди това имаше много други възможности, но те не бяха задействани от Председателя на ССП. Трудно е да преглътнем горчивия залък, трудно е да се разделим с онова, което ни е свързвало. Но нека погледнем в бъдещето, то ни дава кураж да търсим и намираме решения. Направени са вече първите стъпки за основаване през 2021 г. на ново сдружение, което да започне живота си върху чистото поле на искрено сътрудничество, без задкулисия и непредвидимост на управленските действия.“

***

Да, като вземем пред вид, че Законът за юридическите лица с нестопанска цел не е обвързан с правилата на Агенцията по вписванията и че според юристи „не дава ясен отговор на въпроса какво се случва ако фондации и сдружения не се пререгистрират до 31.12.2020 г.“, а също че „няма изричен регламент касателно последиците от неизпълнението“ на същите правила, то вижда се вече съвсем ясно, че госпожите никак, ама никак не ги е било еня за това, че Управителния съвет на Съюза в своето мнозинство предохранително полага усилия (съгласувано с мерките на Министерството на здравеопазването) да организира в нормални социални условия както Тържеството по случай тридесет години от учредяването на Съюза, така и Общото отчетно-изборно събрание (непосредствено след Тържеството) с презумпцията – от една страна – всеки от членовете на Съюза да има възможност по Устав (независеща от страховете за здравето му в условията на пандемия) „да избира и да бъде избиран“, а от друга страна (след провеждането на Събранието) Съюзът (както е по Закон) да се пререгистрира в Съда, а и да се регистрира или „пререгистрира“ после в Агенцията по вписванията.

Еня ги е обаче госпожите и сега само за едно – как някои от тях да се докопат час по скоро до управленските постове в Съюза.

И понеже това „час по-скоро“ не им се отдава, бави се, дявол да го вземе, и прати подписката им по дяволите, опитват сега госпожите да решат в себе си за себе си като орисници и влъхви, че „животът на нашия Съюз приключи“ и че „Направени са вече първите стъпки за основаване през 2021 г. на ново сдружение, което да започне живота си върху чистото поле на искрено сътрудничество, без задкулисия и непредвидимост на управленските действия.“

***

Добре, нека да е така, пожелавам им успех на госпожите в основаването през 2021 г. на „ново сдружение“ и нека то „да започне живота си върху чистото поле на искрено сътрудничество, без задкулисия“, макар да подозирам, че сега „битката“ на госпожите ще се сведе тъкмо до задкулисен опит да "закрият" Съюза, за да присвоят за „новото си сдружение“ името на „нашия съюз“ – СЪЮЗ НА СВОБОДНИТЕ ПИСАТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ.

Добре, може и да е погрешно подозрението ми, може и да не се осъществи това във времето като истина.  Но ако госпожите не обичаха задкулисието (си), то защо тогава някои от тях опитаха задкулисно – уж от името на Съюза (защото има Договор, който предвижда как незадкулисно може да стане това) – да сложат ръка върху сайта svobodenpisatel.org? И то чрез два техни опита вече. Гаче ли е тяхна лична собственост?

И защо същите госпожи задкулисно продължават, включително и чрез свои подгласници в Мрежата, да ме атакуват по „македонска линия“? Само от свое име ли пише например някоя си Григорова (бивш член на ССП), която твърди във Фейсбук, че (цит.) „Съюзът се разпадна до останки, под градското софийско ръководство на Ирина Александрова, изявена журналистка и поетеса...“...

***

И още от Григорова публично към мен:

Изостави ли те ръката и главата на приятеля и покровителя ти Стефан Влахов Мицов, този твой приятел, с когото заедно сте ходили в Скопие да ухажвате македонистите и да публикувате на "македонския" измислен език? Нали бяхте съмишленици?

Така се знаеше в ССП. Знаеха кога сте заминали, с кого и къде там сте общували. Защо тебе включваха? Нали бяхте неразделни? Защо беше приятелството ви? За неизвестните никому награди ли?...“

И още, насочено вече срещу Стефан Влахов Мицов, но и с внушение, срещу мен:

Той обруга българския език като организира издаване на литературен сборник на безлики членове на ССП, на „МАКЕДОНСКИ ЕЗИК“ със спонсор от Скопие и уреждаше издаване на книги на членове на Съюза в Скопие, пак на този целенасочено измислен език!“...

***

Няма да цитирам други писания от Мрежата, насочени срещу мен, включително с упрека, че аз съм този, който „подкрепя македониста Стефан Влахов Мицов“, понеже съм бил „друг „македонец““.

Но не мога да не задам следните въпроси.

Ако литературният сборник, издаден в Скопие (с наименование Антологиjа – 2008), е „на безлики членове на ССП“, то как така на първо място в него е наредена от Стефан Влахов - Мицов „Ирина Александрова, изявена журналистка и поетеса...“?... И то над другите двадесет „безлики членове“?...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И на кои „членове на Съюза уреждаше издаване на книги в Скопие“ Стефан Влахов – Мицов!?

Макар „Така се знаеше в ССП. Знаеха кога сте заминали, с кого и къде там сте общували.“, аз не зная Стефан Влахов - Мицов да е уреждал някого от Съюза (ни) да му се издаде книга в Скопие.

Свидетел съм обаче на това (и не само аз), че той се уговаряше някъде през 2017/18 г. с Ирина Александрова, „изявена журналистка и поетеса...“ как да й бъде издадена книга в Скопие. И това не го намирах нито за осъдително, нито за непочтено. Напротив, намирам го и днес за нормално творческо сътрудничество между съюзени колеги. А защо уговарянето им не е постигнало и досега целта си, това вече не зная.

***

Зная обаче, че камъните се хвърлят в моята градина, понеже „Така се знаеше в ССП.“ – аз имам издадени книги в Скопие. Не се знаеше обаче или по-скоро нарочно не се знае и днес в ССП, че Стефан Влахов – Мицов няма нищо общо с уреждането на издаването в Скопие на две мои стихосбирки - „Провидениjа“ (2006) и „Сончев поjас“ (2016). Нито има нещо общо с публикуването на мои стихове в македонски литературни списания. Както и няма нищо общо с публикуването на мои стихотворения във френски и испански литературни списания. Нито има нещо общо с публикуването на мои стихотворения в издания на българските общности в Кипър или в САЩ, например.

Но щом опира до „Така се знаеше в ССП.“, то нека да се знае как организирах издаването на моите две книги в Македония, първата от която „Провидениjа“ (2006, излезе през лятото) е може би и първа в Македония на автор-член на ССП.

През 2005 г излезе от печат поетичната ми книга „Сверка на сетивата“.

Имах през същата година ученик от Скопие – Дарин Пановски.

През същата година попаднах на сборника „Литературни Балкани“, бр.1/2005“. Попаднах и на сайт с македонска поезия.

В сборника и в сайта открих трима македонски поети с поетика близка до моята – Бранко Цветкоски, Раде Силян и академик Гане Тодоровски.

На тях ден преди Коледната ваканция – 2005 г. изпратих по един екземпляр от стихосбирката си „Сверка на сетивата“ с автограф – без писма – по ученика ми от Скопие.

Единият от тях – Бранко Цветкоски – се отзова почти веднага с писмо до мен (от 18. 01. 2006 г.) с предложение неговото Издателство „Макавеj“ да ми издаде стихосбирка в Македония, а също и да публикува мои стихотворения в тамошни литературни списания. (Вижда се съдържанието на писмото на снимката.)

 ***

По същият начин получих директно устно предложение за бартерна сделка от поета и издателя Раде Силян – аз да направя поетически превод на български на негова стихосбирка в България, а той да издаде моя стихосбирка с избрани стихотворения в Македония. Това няма как да го докажа другояче освен с факта, че през 2014 г. пръв изпълних задължението си по бартера да направя на български поетическия превод на книгата „Зло време“ (Издателство „Богианна“, София, собственост на поета Боян Ангелов, Председател СБП) с автор Раде Силян, който сетне през 2016 г. изпълни задължението си на Издател да издаде в Скопие моята книга „Сончев поjас“ (предговорът на книгата ми и написан от проф. д-р Стефан Влахов – Мицов, но не по мое искане и предварително уведомяване, а по молба на издателя ми) .

***

Впрочем имам на разположение и други репери, които указват, че проф. д-р Стефан Влахов – Мицов няма нищо общо с представянето ми като поет в македонски литературни списания. (Има обаче общо с представянето ми като поет и писател в две общи представяния на съюзни наши членове – в споменатата вече по-горе „Антологиjа – 2008“ и в двуезична притурка на списание „Современност“ (Скопие, 2015) под заглавие „21 век: Балканскиот писател; Балканският писател“.)

Ето например каква бартерна сделка ми е предлагал (и тя е осъществена вече) талантливият млад поет, писател, философ, драматург и киносцерист, а също и Главен редактор на най-реномираното македонско литературно списание „Современост“ Стефан Марковски:

Здраво Владимир,

дали сакаш да ми препееш една песна на бугарски да ја пратам за едно списание, а за возврат ќе ми пратиш нешто твое да го препеам и објавам во „Современост“.

***

Ето и втори пример – покана на известния македонски поет Христо Петрески, отправена и към мен (на хърватски) да му изпратя свои стихотворения за публикуване в електронно издание TREND MAGAZINE – което и стана.

Postovani prijatelji,

Obavestavamo Vas da je u pripremi prvi broj elektronskog casopisa TREND MAGAZINE, koji ce biti stavljen na internet portal pocetkom oktobra.

Pozivamo Vas da nam posaljtete Vas prilog po Vasem izboru: poezija, proza, kritika, esej, monovju, kolumna i slicno. Zajedno sa tekstom Molimo Vas da nam posaljete i Vasu fotografiju i kratku biografiju, koji ce takodje biti objavljeni zajedno sa Vasim prilogom.

Prilozi treba da se salju na sledeci mejl: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Zahvaljujemo za podrsku i saradnju i najsrdacnije Vas pozdravljamo!

Sa pozdravom i postovanjem,

Hristo Petreski, glavni i odgovorni urednik TREND MAGAZINE

Izdavacka kuca Feniks – Skoplje

***

Ето и трети пример – покана на именития македонски поет и писател Петко Шипинкаровски, Бог да го прости, да ме представи като поет в стружкото списание за литература и изкуство „Бранувања“ - което и стана.

Пријателу Владимир,

Пушти ми 4-6 песни, по можност преведени на македонски и кратка биографија, за да те претставам во новиот број на „Бранувања“. Поздрав!

***

По същият начин получих покана от именития македонски поет и издател Бранко Цветкоски да бъда един от двадесет и петте съвременни български поети, представени в неговото престижно литературно списание „Книжевно житие“, Скопие, бр. 42, година VIII, април 2019 г., посветено на българската поезия. Поетите, според реда на представянето им в списанието са Любомир Левчев, Андрей Андреев, Боян Ангелов, Велин Георгиев, Георги Константинов, Димитър Христов, Елка Няголова, Иван Гранитски, Иван Есенски, Камелия Кондова, Лъчезар Еленков, Матей Шопкин, Минчо Минчев, Надя Попова, Ники Комедвенска, Николай Шопов, Петър Караангов, Петър Андасаров, Роман Кисьов, Роза Боянова, Владимир Луков, Кети Бозукова, Владимир Левчев и Поли Муканова.Списанието е богато илюстрирано със снимки на малка пластика и скулптурни композиции на големия български скулптор Ивайло Савов.

 

***

А ето и какво изненадващо за мен писмо получих на 21. 12. 2020 г. от известната македонска журналистка и литературна критичка Александра Юруковска. (Изненада ме писмото й с това, че не съм имал с нея никаква предварителна уговорка за това, което ми съобщава.)

Добар ден, г. Луков!

Се надевам дека поракава Ве наоѓа во добро, дека Вие и семејството сте добри во ситуацијата со Короната. Во октомври, оваа година, во Скопје излезе мојата нова книга „2 минути и 40 реда“, збирка книжевна критика. Во неа е поместена критиката и за Вашата книга „Сончев појас“ (2016)... Сакав да ве поздравам и да ве информирам дека Вашата книга се најде во мојата книга.Поздрав од Скопје, Александра

***

Изобщо жалки хорица ми изглеждат сега тези, които опитват и полагат усилия да ме дискредитират като българин по „македонска“ линия – и то под егидата на „македонизма на Стефан Влахов – Мицов“.

Не нося на гърба си ничия друга кожа (егида), освен моята.

В рода ми по бащина линия има осъзнати – и българи, и македонци, и гърци. И това – както пише големият немски философ на историята Освалд Шпенглер в книгата си „Залезът на Запада“ с пример за двама братя„единият от които е немец, а другият на същото основание швейцарец – не са учени понятия, а исторически факти... Защото народът е една взаимовръзка, която се осъзнава.“

***

С проф. д-р Стефан Влахов – Мицов сме в активно творческо сътрудничество, посветено главно на управлението на ССП от 2012 насам. И това наше сътрудничество заедно с другите легитимни членове на Управителния съвет е (било) ползотворно за развитието на Съюза, а не за довеждането му до „самозакриване“ или до закриване. Доказателство за последното е и това, че и той, и аз, и другите здравомислещи членове на Съюза и на Управителния съвет държим все още да организираме – и Тържество по случай 30 години от създаването ни, и Общо отчетно-изборно събрание - при нормални социални условия (незастрашаващи с нищо здравето на възрастните членове на Съюза).

А на тези, които са направили „вече първите стъпки за основаване през 2021 г. на ново сдружение“ и които фактически като организатори са се самоизключили от нашия Съюз, нека да им пожелаем на добър час!...

 

Владимир Луков

27 декември 2020 г.