ВЛАДИМИР ЛУКОВ – БОГ ДА НИ Е НА ПОМОЩ!

Искаме промени.

Народът ни в нас

иска от нас

промени.

Иска промени от своите най-чисти и най-умни синове и дъщери.

Ала ще могат ли те да ги извършат, я!

Ще можем ли всъщност ние да ги извършим – когато знаем вече твърде, твърде много за себе си.

Знаем, че сме "крадливо племе" (проф. Н. Василев).

Знаем, че "н и к о я друга държава не е в основата си тъй гнила – тъй развратена, тъй хищническа, тъй антисоциална." Знаем, че"У нас – като наченеш с най-последния и свършиш с най-първия държавен служител – престъпленията спрямо народа се вършат в пълно съзнание за тяхната престъпност... Личният интерес е върховният принцип на държавното управление. Правдата съществува, за да се презира; законите се пишат, за да се тъпчат или да се употребяват за нечестни оръдия. Върховните вожди с а или с т а в а т въплъщение на нечестие и на недобросъвестност и всеки проповедник на идеали, всеки ратник за правдини се превръща сякаш по чудо в неразумна твар, щом стане активен обществен служител...(Д-р Кръстю Кръстев)

Знаем, че "тия избрани синове на народа – народните управници – не бяха избрани синове. Те бяха винаги най-недостойните синове на народа – пълна противоположност на ония самопожертвали се идеалисти – Раковски, Ботев, Левски, дядо Славейков и пр., – които родиха българския народ". (Гео Милев)

Знаем, че и днес искат да „спасяват България“ все същите „недостойни синове на народа“, които или двадесет и пет години сами го ограбваха, или, което е все същото, обслужваха и оправдаваха с „истините“ си по телевизии и радиа грабежа на грабителите.

Знаем, че все същите „недостойни синове на народа“ - „народните управници“ и техните подгласници – подменят усърдно и/или оклеветяват – главно „заради парата“ (Христо Ботев) – всяка автентична и лична проява на чест и достойнство в родината ни.

Парадоксално е, но знаем още, че и „недостойните синове на народа“ ни искат промяна,

искрено искат промяна в себе си,

ала поради ламтежа си за власт и богатства са и безсилни вече духом както да издигнат достойното в себе си, така и да издигат достойните над себе си – да издигат или поне да отстъпят част от властовите (си) позиции на тези, които са проявявали вече достойнство в творби и в дела в хода на на двадесет и пет годишното ни вече историческо Изпитание.

Именно Изпитание, защото Историята – както тя сама ни показва и както тя сама ни учи – не търпи подмяна в себе си.

Нейните големи събития в края на краищата утвърждават в Живота само достойните хора и народи.

Примерите са в изобилие.

В резултат на това ни се налага да знаем и това, че българинът бяга от българина в себе си и че предпочита вече да живее сам или във вътрешно, или във външно изгнаничество.

Бог да ни е на помощ!

Знаем,

твърде много неща знаем за себе си.

При това тук не става въпрос за това, че аз зная и че мога – както се вижда – да изразявам в слово това наше знание, а за това, че и най-простия човечец от народа ни – без да може, поради липса на образованост, да изразява в слово същото това наше знание – знае това...

А всичко това ни подсказва, че у нас вече никой (дори и да иска!) на никого не се доверява и че губим вече (с това наше недоверяване един към друг) и състоянието на народ в себе си.

На път сме вече и надежда да загубим, че ще можем някога сами да се променим.

Опустошително знание.

Бог да ни е на помощ!...

27, 01. 2016 г.

http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov