ВЛАДИМИР ЛУКОВ - ДУХОВНИ ПАРАЛЕЛИ...

Около 450 години пр. Христа Сократ казва: „Говори, че да видя кой си!“, а след него, след около 480 г. Христос (по сведение на св. Йоан) казва: „...Аз съм това, което казвам... което ви говоря...“.(Йоан, 8:24 и 25)

Смисълът на казаното от мъдреца и на казаното от Бог Син изглежда един и същ, но не е; съществува тънка разлика. В думите си Синът Божи и Синът Човешки е целият, цялата жива Истина е като жив Бог и жив Човек едновременно. А в думите на Сократ същата тази цяла Истина-Бог е насочваща към това, че човекът, за разлика от Бога, е частична, е непълна истина, която може да се развива до пълнотата на цялата Истина-Бог. Затова Сократ казва: „Говори, че да видя кой си!“, тоест, говори, за да видя доколко си се доближил до цялата Истина и, следователно, доколко си Човек. Човекът се познава по делата, но и словото е Дело! Проличава кога е цялостно, завършено, съвършено – и кога – не. Така Сократ вижда в думите ни нас самите. Така и донякъде  казаното от Спасителя важи и за нас хората - „... Аз съм това, което казвам... което ви говоря..."!“. А когато Истината в думите ни е идентична с цялата Истина, Която е Той, тогава и за нас важи казаното от него "Аз рекох: богове сте вие!" (Иоан, 10:34 и 35) Тоест, тогава Истината в нас е жив Бог и жив Човек едновременно, тогава сме синове Божии и тогава ние ставаме изключително внимателни един спрямо друг...

20 януари 2014 г.

http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/8-vladimir-lukov