ВЛАДИМИР ЛУКОВ - НАРОДЪТ – VIII

И тъй, видяхме, че в стихотворението „Борба“ Христо Ботев с един замах изразява вечния сблъсък между тези, които (като него) са „народ“ в себе си, и тези, за които обществото и нацията са „вътрешно притежание“ (Шпенглер). Обаче, трябва да вземем пред вид и това, което изразих вече в предходната част на това мое изследване, а именно това, че народът като общност от хора, генерираща самобитна култура, и нацията като общност от хора, генерираща и удовлетворяваща предимно свои икономически и политически интереси се оказват в парадоксална взаимна имаментност в духовното лоно на личността със всичко общо помежду си – в сферата социално-икономическото благополучие – и с нищо общо помежду си – в творческия акт, в творенето на свобода от свобода. Това в случая на Христо Ботев ще рече, че вдуховното си лоно Поетът – виждаме го изразено това в стихотворението му „Борба“ – освен че е „народ“ в себе си,

е и „нация“ в себе си,

а също и „общество“ в себе си.

Вижда се всъщност в стихотворението „Борба“ именно това, е Поетът е загрижен за социално-икономическото благополучие на обществото, в което живее и в което естествено и Той следва да може да постига своето лично материално благополучие (защото и той като човек яде хляб и храни семейство) с презумпцията, че и всеки друг го получава (според труда си), включително и „мойте братя сиромаси“.

***

Е, виждаме вече, че именно така в духовното лоно на Поета (творец на свобода от свобода) взаимно се осъвместяват (с всичко общо помежду си) личността, „народът“, „нацията“ и „обществото“. И това е цялата дейна Истина – Истината, осигуряваща личното безсмъртие и безсмъртието на един световноисторически народ във времето и в Бога.

***

А сега трябва да видим и това, че тази Истина е дейна единствено в сърцата и в душите на Творците на свобода от свобода! Тя е дейна у Христо Ботев – един от хората, които, според Гео Милев, „родиха българския народ“, а според мен – осигуряват и живота на народа ни във времето, а също и безсмъртието му в Бога!

***

Обаче, същото в същата мяра не може да се каже за хората, за които „обществото“ и „нацията“ (и „народът“, ако щете, и индивидите, ако щете) са тяхно „вътрешно притежание“ (Шпенглер). Тоест, не може да се каже същото за богаташите и за крупните политици и държавници, – освен в случаите, когато и те се оказват по един или по друг начин творци на свобода от свобода.

Ала тези случаи колко са и възможни ли са!?

Не се сещам за други в литературата, освен за праведния богаташ Йов, за „най-големият от всички жители на Изток“!

***

Впрочем, казано е в Евангелието (защото е взето от историческия опит на човека), че по-лесно камила ще мине през иглено ухо, отколкото богатия да влезе в царството небесно, тоест, сам той да стане носител и изразител на цялата дейна Истина в себе си (състояние, за което той иначе усърдно претендира) – защото именно цялата дейна Истина, която е жив Бог и и жив Човек едновременно, е нашето царство небесно.

Всъщност, това което пречи на богатия да стане изразител в духовното си лоно на цялата дейна Истина за себе си и за народа в себе си, и за нацията в себе си, и за самия себе си е собственото му материално богатство (то е в сърцето и в душата му), а за политиците – и властта, свързана с „притежаването“ на богатства и хора.

***

Ето защо в духовното си лоно Творецът на свобода от свобода от една страна има всичко общо с „нацията“ и с „обществото“ в себе си, а от друга страна няма нищо общо с богаташите, с „притежателите“ на „нацията“ и на „обществото“ (и на „народа,“ ако щете) в себе си. Няма нищо общо с онези, които

...грабят от народа гладен,

граби подъл чорбаджия,

за злато търговец жаден

и поп с божа литургия!

(Хр. Ботев - „Вмеханата“).

***

Впрочем, какво общо може да има между Христо Ботев и този, който не го питат

колко е души изгорил живи,

сироти колко той е ограбил

и пред олтаря бога измамил

с молитви, с клетви, с думи лъжливи...“!?

(Борба)

Какво общо може да има Поетът у Христо Ботев с „обществото“ и/или с „нацията“ на богаташа, когато

И на обществен тоя мъчител

и поп, и черква с вяра слугуват;

нему се кланя дивак учител,

и с весникарин зайдно мъдруват,

че страх от бога било начало

на всяка мъдрост...“!?

(Борба)

***

Всъщност, не е ли очевидно в тези стихове на Христо Ботев кое е „обществото“ и коя е „нацията“ на богатите и на властниците! И това „общество“ от весникари и от най-различни „диваци“ - социолози, политолози, професори и други „учени“ - не манипулира ли, не погубва ли и днес по същия начин народа си като маса, извличайки „полза“ (каква полза!?) за „обществото“ и за „нацията“ на богатите!?

***

И изобщо – какво общо може да има Поетът у Христо Ботев с тези, които заради парата ядат месата си („Патриот“)!?

Или, в противовес,

какво общо същите тези „патриоти“ - „притежателите“ на „нацията“ и на „обществото“, - какво общо могат да имат те с Поета, в чието духовно лоно е цялата дейна Истина!?

Да, те нямат нищо общо у Поета Христо Ботев!

(А и те самите вътрешно и външно не искат да имат нищо общо с Поета Христо Ботев.)

Но Поетът у Христо Ботев има вътрешно всичко общо с тях!

С всеки един от тях той има всичко общо в себе си!

И тъкмо това е парадоксът – парадоксът на цялата дейна Истина в духовното лоното на Поета, която от една страна приобщава, а от друга разделя, за да приобщи!

И тази дейна Истина е дейна както за живота на личността, така и за живота на Народа, за тяхното безсмъртие в Бога.

Защото такава е цялата дейна Истина, положена е тя в духовното лоно на Поета като Откровение Божие – „Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас“!

И виждаме сега, че екзистенциален център на тази невероятна иманентност е духовното лоно, сърцето и душата на Личността – Исус Христос, Син Божий и Син Човешки. А чрез Христос всеки който има Христос в себе си, според Евангелието, е също син Божий и син човешки.

И затова този парадокс с цялата дейна Истина в него (Истина, която не изключва никого от себе си, освен ако човек не се самоизключи от нея) е мъчителен за Поета у Христо Ботев, в чието духовно лоно Бог, Народ и Личност се намират в парадоксална взаимна иманентност!

И затова:

В тъги, в неволи, младост минува,

кръвта се ядно в жили вълнува,

погледът мрачен, умът не види

добро ли, зло ли насреща иде...

На душа лежат спомени тежки,

злобна ги памет често повтаря,

в гърди ни любов, ни капка вяра,

нито надежда от сън мъртвешки

да можеш свестен човек събуди!

Свестните у нас считат за луди...

(Борба)

***

Впрочем, ако цялата дейна Истина (такава, каквато е в своята парадоксална цялостност – „..вие сте в Мене, и Аз във вас“) не беше в сърцето и в душата на Поета, то Христо Ботев нито щеше да напише стихотворението си „Борба“, нито щеше да жертва живота си за свободата на България. А и от какъв друг зор би сторил това –

заради кефа на Кир Михалаки ли!?

Или заради душицата на даскала-дивак!?

Или заради манипулатора-весникарин!?

Или заради попа, който „граби от народа гладен... с божа литургия“!?

***

Всъщност, цялата дейна Истина в сърцето и в душата на Поета е многоаспектна

и във всеки свой аспект тя е цялостна,

цялата дейна Истина е!

Изразена е тя в стихотворението „Борба“.

В него виждаме парадокса (аспект от цялата Истина), в който Поетът – от една страна – има всичко общо в благополучието на всеки един от народа в себе си (и се бори за това наше благополучие),

а от друга страна – няма нищо общо в себе си с тези от народа, които ограбват народа,

които не са творци на свобода от свобода в себе си,

но и които не може да пренебрегне в себе си,

защото и те са от народа, защото и те имат сърца и души

(и се бори за това – да се освестят в сърцата и в душите си!).

***

Виждаме в стихотворението „Борба“ и този аспект от цялата Истина (аспект, който е цялата дейна Истина), а именно този, че в духовното си лоно Поетът се намира

в борба със себе си,

в борба с другите в себе си,

и в борба с Бога в себе си!

Епична Борба!

Стихотворението „Борба“ е Борба!

Не познавам друг по-мощен израз на тази Борба от стихотворението на Христо Ботев „Борба“!

***

Да оставим това, че не случайно в един или в друг контекст в същото стихотворение пет пъти е употребен архетипът „Бог“.

***

Същностното е в борбата на Поета със себе си, с другите в себе си, и с Бога в себе си – няма от кого друг да завоюва себе си и народа в себе си, освен от Бога чрез Бога в себе си!

Няма друг начин

да можеш свестен човек събуди“!

***

Епична Ботевска борба с Бога – да имаш свестни братя в Бога, да имаш свестни другари в Бога, да имаш „вярна дружина“ в Бога, да имаш народ в Бога!

Да си оличностен като българин с народа си български в универсалната духовна цялостност на човечеството,

в Бог!

(Следва)

http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/8-vladimir-lukov