ВЛАДИМИР ЛУКОВ - КАЗАНО МЕЖДУ НАС, ПОЕТИТЕ И ПИСАТЕЛИТЕ

Да
се разберем! 
Открай
време е имало, има и ще има придворни (а
сред тях и притворни) поети и писатели,
философи и мъдреци – както открай време
е имало, има и ще има поети и писатели,
философи и мъдреци извън дворцовите
цитадели. Първите в повечето случаи са
се чувствали и са се налагали своевременно
като "господари" в поезията и
литературата, а вторите – като "аргати".

Бърз
поглед върху съвременното издаване на
книги, написани от автори до към първата
половина на миналия век, ни посочва
обаче, че произведенията на
"аргатите"-писатели в по-голяма
художествена (и количествена) степен
господстват в литературата, а не тези
на  платените дворцови "господари“-писатели.
У нас пък от 1944 година насам има
номенклатурни (дворцови, академични) и
извъноменклатурни (извън дворцови,
академични) поети и писатели. Из между
номеклатурните има и такива, на които
им е дадено „отгоре“ (от дворцовите
„стопани“) настървено  да определят
кой да е номенкланурен и кой да не е
номеклатурен поет и писател. Те с даденият
им „отгоре“ външен –  социален  и
политически – господарлък определят
и кой номенклатурен писател да получава
държавни отличия и награди (а също и кой
да получава „имперски“ литературни
награди от ЕС). Пак те са тези, на които
 им е дадено „отгоре“ да душат и да
задушават – я самите писатели-"аргати"
(каквито са случаите с Гео Милев и Никола
Вапцаров), я техните огнени литературни
произведения.
Така
е било и – както изглежда – така ще бъде
до свършека на света. А след него, както
е речено в Книгата на книгите, ще видим
как точно са стояли нещата. 
Защото,
както казва св. апостол Павел, „Сега
виждаме мътно отражение в огледало, но
когато дойде съвършенството, ще видим
лице в лице.“...

09. 12. 2014 г.

 http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/8-vladimir-lukov