СТОЯН ГЕОРГИЕВ - ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ ЧЕТЕ И ИЗУЧАВА ИВАН ВАЗОВ?

Наскоро във в-к „Черноморски фар” беше публикуван странният материал на Иван Сухиванов „Вазов да отпадне от учебниците?”, изпълен с такава задъхана злоба към българските патриоти и националния ни поет, че е удивителна по своята същност.

Авторът й безспорно е начетен човек, но тази начетеност само му пречи да види ясно истинската стойност на едно непреходно изкуство, което е утвърдено от времето и от народната любов, а не от налудничавите щения на някое и друго полуинтелектуално родно светило, купено от нагла политическа клика, на която е продало не само нещастното си перо, но и самата си душа, подобно Фауст на Мефистофел.

Българофобията е особено ясно изразена сред нашите т.нар „културни среди”, които не са нищо повече освен сбирщина от незъвършени и разръфани от всякакви чуждестранни ветрове съзнания, хора без всякакъв свой светоглед, да не говорим пък за морал. Това нещо при тях е закърняло като апендикс. Всъщност дълбоко в душите им дълбае непрестанно някакъв психически комплекс. На едно професорче от СУ му хрумнало да не се чете Вазов, защото езикът му бил архаичен. Защо не му е хрумнало на това професорче да вземе да напише един роман като „Под игото”, който беше класиран от българския народ на първо място в „Голямото четене”, че после да си упражнява ръждясалото мозъче върху националната ни класика? Защо не е хрумнала подобна дивотия на някой професор в съседна Гърция например по отношение на много по-архаичния език на Омир в „Илиада” и „Одисея” или пък на някой италиански литератор по отношение средновековния език на Данте в неговата „Божествена комедия”, която е наречена „божествена” от самия народ поради своето съвършенство, нещо, което не се оспорва от никое полудяващо от желание за оригиналност и маниерничене професорче, каквито у нас се срещат под път и над път?

Но нека да разгледаме мъдруванията на г-н Сухиванов. Творчеството на Вазов било ползвано за идеологически цели. Скъпи ми господине, тука няма нито фашистка, нито комунистическа идеология, защото любовта към отечеството не е идеология, а чувство и най-възвишено преживяване. Вижте си първо инструментариума, с който боравите, уточнете си понятията и тогава тръгвайте да се изживявате като Иполит Тен или Белински. Естетически Вазов отстъпвал като поет на Ботев и Яворов, а в прозата на Захари Стоянов и Каравелов. Що за манипулация! „Епопея на забравените” например не отстпъва на никого, защото това е българският национален пантенон, несъздаден досега от никой друг преди и след него толкова ярко и толкова блестящо – нито от Кирил Христов, нито от Теодор Траянов, нито от някой друг. А относно прозата, то там Вазов е ненадминат връх, който е достигнат от него благодарение на плодотворната традиция, наследена от „тримата влъхви” на нашата национална белетристика Друмев, Блъсков и Каравелов. Но постиженията на Вазов са безспорно много по-добри от техните и нов качествен скок в развитието на българската белетристика. Какво да кажем за драматургията му, която е също базисна за националния ни театър – да припомним само драмите му „Към пропаст” и „Хъшове”, както и комедиите му „Службогонци” и „Двубой”. Оказва се , че Вазов е онова, коета са Пушкин и Мицкевич за техните национални литератури: „началото на всички начала”. И ако тези славянски гении са обожавани в страните си, нашите полуфабрикати на културното ни поле не само не уважават своя национален гений, но и яростно го оплюват. Мисля си, че те по–скоро са случаи не за литературната наука, а за Фройд, Месмер, Темирязев или Иван Петрович Павлов.

Другата смехотворна теза – битът, видите ли, описан в повестта „Чичовци”, онова възрожденско „общество”, онази „галерия от типове и нрави български в турско време”, битът им бил „застоял и мижав”. Ами защо ли е бил такъв, г-н Сухиванов? Сигурно, защото навън хората са бивали набивани на кол, разчеквани и изнасилвани, защото е процъфтявала прогнилата сатрапска империя, затова и хората са се свивали в своите домове-крепости поне да оцелеят. А както знаем прехвалените от вас аги са се интересували не от Сервантес и Моцарт, а от пехливанлък, разврат и мързелуване.

Плитката манупалция, че в своята сатира „Защо не съм?” Ботев поставил Вазов сред другите графомани на своето време е толкова тлъста измислица, калкото е било тлъсто шкембето на неговия кир Михалаки. Предлагам ви, г-н Сухиванов, да прочетете какво са писали Друмев, Каравелов и Славейков за младия Вадов и тогава да тръгвате да лъжите хората с врели-некипели. Би трябвало когато пишите нещо, поне да го знаете, а не да си го смучите от пръстите като захарен памук.

Това, че Тончо Жечев, един безспорен талант, за разлика от днешните продажни „интелектуални” папагали, от рода на бучащия Андрей Райчев и мечещия Кулеков, нарича Възраждането „най-българското време”, е напълно естествено, защото онази патриотична искра и чиста любов към отечеството днес надали ще я срещнем. Вашата статия е жив пример докъде е стигнала блудкавата ни културна прослойка, просмукана от всякакви чужди идеи, които дори не може да смели, и които тя счита за аксиоми поради простата причина, че няма никаква връзка с родната си културна традиция.

Ето ви и една интересна мисъл на нобелистът Хенрик Сенкевич: „Отечеството трябва да се обича над всичко и преди всичко да се мисли за неговото добруване!” Запишете си я, може да ви бъде полезна.

Закачливото пък твърдение, че Вазов ползвал други образци също не издържа една сериозна критика, защото както Вергилий ползваше Омир, а Ариосто – Вергилий, така и Вазов ползваше Йожен Сю и Юго. Не бива да забравяме, че под „цъфтящото” турско робство ние бяхме прекъснали всякаква връзка със старобългарската културна традиция и естествено се налагаше да ползваме руската и европейската.

Твърдението, че Вазов не бил свидетел на потушаването на Априлското въстание и изсмукал „Под игото” от пръстите си е повече от жалко. Ами изсмучете си и вие едно „Под игото” от вашите ефирни пръстчета, г-н Сухиванов, но се съмнявам, че ще се получи нещо повече от недоносения ви пасквил. По вашата логика Шекспир е изсмукал драмите си, защото не е бил съвремнник нито на Юлий Цезар, нито на Антоний и Клеопатра, нито пък на Ричард ІІІ. Какво да кажем за Пушкин и неговата „Капитанска дъщеря”, коятно е от епохата на Пугачов, когато Пушкин все още не е бил роден. Същото се отнася и за „Война и мир” на Толстой, а дори и за „Тарас Булба” на Гогол, който осезателно накърнява историческата правда. Какво да кажем за напълно измисления фараон Рамзес ХІІІ от едноименния роман на Болеслав Прус? Тях какво да ги правим? Авторите им би трябвало веднага да се обесят според вашата налудничава логика.

Най-накрая все пак си казвате истинската болка, г-н Сухиванов и „изплювате камъчето”. След като споменавате за „баташкото клане”, което според вас е един мит, както е за оня набеден историк Брунбауер, след като оплювате православието, което ни е съхранило като народ, след като твърдите, че „Време разделно” на Антон Дончев била поръчкова книга срещу клетите малцинства, които неотдавна ни показаха колко са толерантни, опорочавайки вота на нашия народ с изборния си туризъм, след всичко това вие ни заявявате, че трябвало Вазов да се оттегли и да се даде път на младите „таланти” в родната ни литература. А кои са тези млади таланти? Прехвалените ни автори като Георги Господинов, Алек Попов, Деян Енев и прочие. Ако читателите бленуват да прочеттат нещо повече за тоалетните и мухите, нека да прегледат един „Естествен роман”, ако зажадуват за „мръсни сънища” и контейнери с фекалии, нека да се обърнат към Алек Попов. Ако пък жадуват за нещо по-екстравагантно, като например да минат през центъра на Пловдив с каляска, впрегната с два лъва или да съзерцават една селска куртизнака в образа на козичката Мара, препоръчваме им емблематичната книга „Клането на петела” от Деян Енев. Ако пък искат да видят как се мултиплицира „модерната” ни критика – моля, Иван Сухиванов е насреща. Миналата година наистина беше даден на зрелостниците един разказ на Деян Енев и клетите юноши дълго се чудеха какво точно е искал да разкаже този автор, за какво става дума в него, или в крайна сметка защо изобщо е бил написан.

Ако г-н Иван Сухиванов излиза на разходка с потури, пояс или мазна капа явно е, че той все още бленува за времето на турските султани, защото българските патриоти никога не са ходели, облечени по този начин. Нека да си припомни не е ли носил прадядо му потури и калпак, а баба му – посребрени пафти. Ако и там излъже, ще му присъдим титлата „Настрадин Ходжа на съвременната българска литературна критика”.

На добър път!

http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-…/58-stoyan-georgiev