ВЛАДИМИР ЛУКОВ - ЗА КАЧЕСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО БЕЗ ДЕМАГОГИЯ - II

Като вземам пред вид всичко, написано в първата част на тази статия, ще опитам тук, в тази и в следващите части, с опита си на преподавател да посоча някои от необходимите външни и вътрешни изисквания както за повишаване качеството на управление на учебно-възпитателния процес, така и за повишаване на неговото качество като духовен процес, като реализираща се духовна връзка между учител и ученик, а също и като „произведен продукт”, като действен ученически интелект, способен да се изявява и оперира в една или друга научна и/или професионална област.

ПЪРВОТО ИЗИСКВАНЕ Е КЪМ ИНВЕСТИТОРА, а той в случая на българското образование е Държавата с нейните данъкоплатци.

Тук преди да посоча приоритетите на самото инвестиране се налага веднага да кажа, че лъже и демогогства онзи политик, журналист, политолог, социолог и родител, който изисква качествен „продукт”, в случая – човешки интелект и професионални умения у учениците, - преди да се инвестират съответно количество пари в образователната система.

Между впрочем първенютата, които повтарят тази лъжа, ни заставят да мислим като тях, пазарно.

Ето, мислим за образованието като за бизнес, но не по демагогски!

Няма качествена стока на пазара, в която да не са вложени реципрочни на нейното качество количество пари!

Такъв е законът на бизнеса, който важи и за „продукта” на образованието – с тази особеност, че в неговата себестойност дялът на вложения човешки труд е най голям!

Но вижте и това!

За учителите, в противовес на днешното им унижаване и оскърбяване от родители, общество и държава, би било най-добре образованието да е по закон отдолу до горе платено, пазарно, и организирано само в частни училища и университети. Така ще има истинска конкуренция между тях, а и ще се знае кой може да бъде учител и кой може да бъде ученик.

Ще се знае и това, че и учителите по такъв начин ще имат открита пазарна възможност да богатеят от призванието си!

Ала това, разбира се, никога няма да стане, защото,

първо, „безпросветната” тълпа и просветлената част от обществото веднага ще си даде сметка кой, защо и как отнема изконното право на образование на децата им,

и, второ, къде-къде е по-добре за самото „добруване” на „елита” да афишира хуманност – „безплатно образование” – чрез Държавата! за сметка на учителите!

А лъжата и демагогията на същия този първенюшки „елит” – да се изисква по-напред качествен „продукт” от образованието, а после Държавата да заплати на даскалите този „продукт” в съответствие с качеството му – се разобличава именно с това, че не учителите са преки инвеститори в училището (училищата не са частна учителска собственост), не те инвестират (освен като всички други данъкоплатци), а родителите и обществото чрез Държавата инвестират в училището, което, да не забравяме, е духовната връзка между учителя и ученика!

Следователно, първото нещо, което са длъжни да направят без демагогия онези, които управляват Държавата, е да инвестират пари в образователната система в количество, съответстващо най-малко на утвърденото от образователната политика и практика на другите европейски държави, и тогава нека очакват високо качество от работата на учителите.

А самото количество пари, съгласно същата практика, се определя спрямо БВП и варира около 6-7 процента от него. У нас то официално е около 4 процента, ала самите дяволски политици знаят реално колко е.

Очевидна е разликата!

А спекулациите и жонгльорствата на първенютата по този въпрос – главно тезата на Йордан Цонев, че ”ставали 6 процента от частни дарители и частни уроци” – са мента-ментета!

***

И така, да се върнем на темата си –

КАК СЛЕДВА ДА СЕ ОТКРИВАТ ПРИОРИТЕТИТЕ НА САМОТО ИНВЕСТИРАНЕ!?

Отговорът е – като изхождаме от самата вътрешна определеност на образованието, от самото негово качество, т.е. от духовната връзка между учителя и ученика, в която учителят е водещ.

Учителят е управленец на учебния процес!

Той именно е призван да управлява пряко неговото качество, неговата вътрешна определеност, а не друг!

Впрочем, директорът и другите вътрешно-училищни и извън училищни органи на управление на образователната система са призвани да управляват външните социално-политически, организационно-педагогически и материално-технически моменти на образователно-възпитателния процес. Тоест, те косвено участват в управлението на неговата вътрешна определеност!

По тези въпроси в педагогиката две мнения няма.

Следователно, приоритет на инвестирането в образованието е

УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРОФЕСИОНАЛИСТ,

като главно действащо лице в духовната връзка между него и ученика!

Всъщност, нищо друго не е така изключително важно за образованието, колкото е важна духовната връзка между учителя и ученика, а в нея – самият учител като професионалист!

Защо!?

Защото,

ако трябва да говорим отново с езика на пазара, то той е този, който произвежда „продукта”, а не учебниците и компютрите, не училищната сграда, не помощният персонал, не надучилищните управленски органи, които иначе имат свои значими роли за повишаване качеството на неговата работа.

Учителят като професионалист е толкова важен, че без него не може да има ученик!

Парадоксално е, но според педагогическата психология и практика, личността на учителя-професионалист е по-важна и е по-значима за ученика, отколкото може да е значима и важна за ученика съответната учебната дисциплина. А това така, защото в духовната връзка между учителя и ученика настъпват мигове на взаимно психично проникване, при което съзнанието на ученика се разширява и осветлява от разкриващата се пред него истина за онова което е предмет на урока, а съзнанието на учителя изпитва удовлетворение от добре свършената работа.

Всъщност, в духовната връзка между учителя и ученика учителят е толкова важен, че ако по една или по друга причина ученикът – било по внушение на родител, било по внушение на академик по литература или държавник, или на журналистическо и социологическо първеню, било най-после от собствено възгордяване (подведен от голите си представи, че знае повече от учителя си – Хегел) – загуби вяра в професионализма на учителя си, то той моментално изгубва и качеството си на ученик по съответната дисциплина.

Духовната връзка между него е учителя се разпада и учителят ще трябва да положи къртовски усилия, за да я възстанови, ако изобщо съумее да стори това.

Ще трябва в този случай да преодолява не само себе си, но и всякакъв вид журналистически, социологически и родителски първенюта, които стърчат над него като чучела и плашила.

Фигурата и ролята на учителя в духовната връзка между него и ученика е изключително важна, извънредно важна е и поради това, че за разлика от всички други професионалисти той трябва (най-малко!) да е двустранно квалифициран като специалист.

От една страна той трябва да владее и прилага безупречно психолого-педагогическите методи, подходи и средства на преподаване, тоест, Методиката на същинската си преподавателска работа, а от друга страна – пак безупречно да владее и прилага методите, подходите и средствата на науката, на учебната дисциплина, която преподава, тоест, да владее и прилага Методологията на съответната наука, която също е в основата на същинската му учебно-познавателна и възпитателна работа!

Но да владееш и да прилагаш по същество две различни групи методи, подходи и средства в една и съща работа си е баш къртовски труд, изтощителен психофизиологически труд!

Китайците обозначават понятието метод с йероглиф, който илюстрира вървящ човек с тояжка на рамо и вързоп с товар на нея, зад гърба му. В йероглифа с две линии над захващането на тояжката се разкриват полаганите усилия и усета за тежестта, която носи човекът – краката му са подгънати.

И наистина – най-значимите и най-тежките неща, с които се извършва всяка работа, са методите, подходите и средствата. Тоест, „третото и четвъртото” по думите на Николай Хайтов! Плугът – по думите на Хегел!

Те са в основата на направата, те дават облика на творчеството и делото, а и на качеството на продукта такова, каквото е!

Тежка работа е изобщо да владееш плуга (външният термин на метода) и да ореш земята; лека е да консумираш хляба, получаван чрез него, и да даваш акъл отгоре как да се оре земята, а не отдолу, от позицията на орача!

Още по-тежка е работата на учителя, тъй като той трябва да носи два товара на двете си рамена, да оре с два плуга, да прилага две различни групи методи, подходи и средства за една и съща цялостна работа!

Още по-тежка и отговорна е работата на учителя и поради това, че той, за да разорава успешно цялата нива, трябва да прилага диференцирани подходи на работа, съобразени с индивидуалните възможности и дарби на учениците в усвояването на учебния материал.

Още по-тежка става тя като се вземе пред вид, че

КАЧЕСТВЕНА ПРЕДПОСТАВКА ЗА КАЧЕСТВЕНО УСВОЯВАНЕ НА МЕТОДИТЕ, ПОДХОДИТЕ И СРЕДСТВАТА (МЕТОДОЛОГИЯТА) НА ДАДЕНА НАУКА И/ИЛИ ПРОФЕСИЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ СА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ У СЪЩИТЕ, А ТЕ СА ДЕЛО НА ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО,

на всички негови структури – на семейството, на училището, на организациите, на управленските органи, на всички негови членове, включително и на академика по литература!

Дело са на обществото и с обратен знак – пороци (разхайтване, слободия, мързел, арогантност, безотговорност, алкохолизъм, наркотизъм, тютюнопушене и пр.), – а и на тези първенюшко-печелбарски нагласи у българина, които със социални, телевизионни, компютърни, дискотечни и други порноекшъни, порноигри и порночалги сриват и бракуват работата и усилията на учителя веднага, още по пътя на връщане на учениците вкъщи!

Боже, какво говоря!?

Още в учебния часстава това, в междучасието, в коридора, в училищния двор – навсякъде! – чрез МПплеари, мобилни телефони, уокмени и други подобни технически изобретения.

В една порночалга се пее: „да зарежем даскалото, да си поживеем” !

И резултатите от този „обществен възпитателен и образователен учебен труд” са налице!

Защо, прочее, академикът по литература не стовари тежката си като воденичен камък дума върху тези пошлости в обществото ни, а я стоварва върху давещият се в тях български учител!?

Защо надучилищните органи на управление на образованието не въстанат заедно с учителите и родителите срещу тези пошлости в обществото ни, а са тръгнали по училища да констатират и санкционират „ниското качество” в работата на учителите!?

Още по-тежка става работата на учителя като се вземе пред вид комерсиалността при изработването и одобряването на „помощните учебни средства” – учебниците и учебните помагала.

В повечето случаи учебното съдържание в тях е „поднесено” (по-лесно се пишат учебници така) като консумативно знание, а не като творческо познание, което се постига чрез опознаване, овладяване и упражняване на методологичния апарат на съответната учебна дисциплина и/или професия.

Всичко това от страна на обществото и Държавата.

Ала ВОДЕЩА СТРАНА В ДУХОВНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИКА Е И СИ ОСТАВА УЧИТЕЛЯТ СЪС СВОЯ СЪЩИНСКИ ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ!

ЕТО ЗАЩО ОСНОВНАТА ИНВЕСТИЦИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО СЛЕДВА ДА Е НАСОЧЕНА КЪМ ПОВИШАВАНЕ ПРОФЕСИОНАЛИЗМА НА УЧИТЕЛЯ, КЪМ СЪЗДАВАНЕТО ОРГАНИЗАЦИОННИ УСЛОВИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА НЕГОВОТО НЕПРЕКЪСНАТО ПРОФЕСИОНАЛНО И ДУХОВНО ИЗРАСТВАНЕ върху основата на благополучно материално битие!

А формите за усъвършенстване на учителите като професионалисти са познати:

- едногодишни, месечни, седмични и с друга периодичност специализации в университетите и институтите за усъвършенстване на учители;

- национални, областни и общински форуми (в това число научни списания, известия и др.) за обмяна на педагогически опит;

- вътрешно-училищни модели и техники за сътрудничество между учители от една и съща и от сродни специалности;

- сътрудничество с научните институти и научните организации и дружества – участие в техни конгреси, съвещания, сбирки и други форуми.

Ще добавя и това.

Учителите следва да имат открити възможности за придобиване на научни степени чрез докторантури, заявявани и организирани от МОН.

Добре ще е акцентите на повишаване на тяхната квалификация като специалисти в съответна научна област и като преподаватели по съответната на същата област учебна дисциплина да се поставят в съответствие с курса на образование и характера на училището, в което работят – за горния курс и за елитните училища основната насока на квалификация да е ориентирана към усвояването на новостите в методологията на научното изследване и свързаната с него компютъризация, а в средния и началния курс – към овладяване на новостите в съответните методики на преподаване и свързаната с тях компютъризация.

Звената на надучилищното управление на образованието да се превърнат в мениджърски организации за създаване на условия и предпоставки за непрекъснато и ефективно усъвършенстване на учителите – най-вече на младите учители!

И най-после – всичко това да става върху принципа на принципите в професионализма – колегиалността!

Хващаш плуга като училищен експерт (инспектор) и показваш как се постига високо качество в учебната работа при наличните училищни и обществени условия, а не да действаш външно със щампите и тестовете на Верховенски, който отдавна, много отдавна е разобличен от Достоевски в романа му „Бесове”!, и/или да проявяваш „човеколюбие” отвисоко като героя му Иван Илич от „Отвратителна история”!

2007 г., Правец - статията е публикувана в сайта Книги нюз