В новата си книга Владимир Луков търси и намира формулата, чрез която обществото да се отърси от стари стереотипи и да върви напред
Владимир Луков - поет и белетрист с доказано гражданско мислене, днес отново ни подканва към размисъл. Повод за това е новата му книга "Народът, учителят, писателят" с есеистика и публицистика, издадена от "Пропелер". И както сам споделя в уводните страници, "тя е написана така, че аз самият да съм й най-добрият възможен читател. Но не заради себе си я написах така, а заради откровението на истината в нея". Всъщност страниците тук не са за отделен събеседник или скромна аудитория от читатели-идеалисти. Те търсят пречистващ лек за цялото общество. Изолирано от изконните си ценности чрез трайния негативизъм на българския делник. В същността на сборника е вплетена идеята редица страни на духовността ни да бъдат поднесени чрез философски анализ. А върху мащабната им панорама да се открои, по пътя на емпиричното изследване, озарената с мисия харизматична личност. Ролята й в историческите тежнения и обрати. В океана от въжделения и съдби на народа, към който принадлежи.
Луков е творец с богата биография, изградена върху ерудиция и сериозен професионален опит. Матрицата на реалното в темите му успешно се вписва върху безкрайността на времето. От чиято памет към нас, в измеренията на ХХІ в., достигат мисли на Сократ, Хегел, Вилхелм фон Хумболт, Шпенглер, Карл Юнг... Редом с тях по страниците отново се раждат за живот, страдание и песен Христо Ботев, Вазов, Гео Милев, Никола Вапцаров. Общ фон на книгата е мотивът за свобода: чрез творчество, чрез физическа саможертва пред олтара на изстрадани идеали или в спор със силните на деня. В него участва и авторът със своите есета и публицистични текстове. Подканващи към конкретика още в заглавията: "Поетите и писателите като йерихонски тръбачи", "За качеството на образованието без демагогия", "Казано между нас, поетите и писателите", "Фрустрация", "Експресно за величието на руския народностен дух", "За психологическите ординарци" и т.н. Все проникновения, убедително вписващи се в интелектуалната картина на българския делник. С равнозначност между теоретичната проекция и реалното измерение на тематичния обзор. С искрите на мисълта върху трескавия пулс на тълпата. Залутана в делника незнайно къде и улисана в лов на хлебни химери.
Цялата книга на Луков е изтъкана в полемичност. В непримиримост към инертността на обществото и спънките, издигани пред полета на духа. Именно духът, извисен над тленната ни същност, е верният съдник за добро и зло. Индикатор за морал и нравственост пред двуличието на нищи и пълзящи. За красота и естетичност, творческа значимост и най-вече - за човещина. Логично е да се запитаме дали сборникът "Народът, учителят, писателят", в търсеното от автора символично триединство, ще бъде разбран и оценен. Мисля, че в днешното българско книгоиздаване подобни творби са рядкост. Но тук Владимир Луков търси и намира формулата, чрез която обществото да се отърси от стари стереотипи и да върви напред. И получава наградата, очаквана от всеки автор - да разгърнем страниците му с интерес.
http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-0…/305-georgi-n-nikolov
