ВЛАДИМИР ЛУКОВ – ПРОБУЖДА СЕ НОЩТА...

СЛЕД ЗАЛЕЗА

 

Пробужда се нощта...

...

Яснеят първите звезди, след тях и други.

Чертаят орбити. Споделят трепети.

(Мигът е тяхно бреме, мигът е тяхна орис.)

Пространствата ги следват.

И времето след тях се тътри...

...

 

Пробужда се нощта и става всеобхватно.

 

В пробудата й – свобода.

И утробата й вятър...

 

Навява тъмна обич.

Навява тъмен страх.

И ужас във хралупи.

И студ между пролуки.

...

Пробужда се нощта... И пак

сърца без думи проговарят...

 http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov