СЛЕД ЗАЛЕЗ

Пробужда се нощта...
...
Яснеят първите звезди, след тях и други...
Чертаят орбити. Споделят трепети.
(Мигът е тяхно бреме, мигът е тяхна орис.)
Пространствата ги следват...
И Времето след тях се тътри...
...
Пробужда се нощта и става всеобхватно...
В пробудата й – свобода. И съдбоносен Вятър...
Навява тъмна обич. Навява тъмен страх.
И ужас - във хралупи. И студ между пролуки.
Пред него в надпревара сърца без думи
проговарят...

 http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov