ВЛАДИМИР ЛУКОВ – НЕБЕТО СЕ ЩУРМУВА СЪС ЦЪФТЕЖ...

АПОГЕЙ

 

Зенитът е свърталище на нищото

Очите на змията гледат кротко

Ридът мечтае и сънува ниското

Нощта е ден за бухали и котки

 

Танцуват в маранята пеперуди

С танц прогонват блудните си мисли

И спомени в които какавиди

И грозни гъсеници те били са

 

Треви цъфтят и прецъфтяват вече

В дърво зазрява вчерашен копнеж

И аз през клони гледам как извечно

Небето се щурмува със цъфтеж


 http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov