ВЛАДИМИР ЛУКОВ - ЗЛОБНА ЛИ ПАМЕТ ЗА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ?

Да си спомним днес, на нашия голям български Празник в тяхна почит, за един от най-големите измежду тях – Христо Ботев:

На душа лежат спомени тежки,

злобна ги памет често повтаря,

в гърди ни любов, ни капка вяра,

нито надежда от сън мъртвешки

да можеш свестен човек събуди!

Свестните у нас считат за луди...

(Борба)

И да помислим сега какъв будител е бил в своето време Христо Ботев!

И дали е успявал да събуди някого. И кого всъщност е събуждал той (или е могъл да събуди) „от сън мъртвешки“. В цитираните по-горе негови стихове, освен всичко друго, може да се открои и един отчайващ ни парадокс. Него именно – източникът на собственото си отчаяние – визира в стиховете си Христо Ботев.

Свестният човек затова е свестен, защото е буден.

И няма нужда от събуждане.

Но у нас той, свестният, както можем да подозираме чрез озлобената будност и памет на Христо Ботев, или сам се е приспал и е потънал така „в сън мъртвешки“, или нарочно се прави на потънал „в сън мъртвешки“.

Защо!?

Защото – казва ни Христо Ботев, това което сам е узнал от опит – „свестните у нас считат за луди“. И сам всъщност открива и разкрива в стихотворението си „Борба“ все същото, което е виждал вече как метастазира като злокачествен тумор в народностния ни характер.

Всъщност, отчайващ ще е изводът, който сега ще направя, но Христо Ботев никак не е успявал в своето време да събуди когото и да е било от съня му „мъртвешки“.

Такова е откровението на Истината в цитираните по-горе негови стихове. Успявал е обаче като свръх буден, като свестен човек (заклеймяван от сънародниците си като луд) да приобщи към своята будност и „лудост“ (породена от вътрешен изблик на свобода към свобода – социална и национална), и други будни и луди глави (считани още – главно от българския чорбаджилък – за нехранимайковци и хаймани). Имал е по такъв начин малка, но формирана от свободни българи чета, а след нея и малък, но свободен народ.

И днес Христо Ботев е Народен Будител.

Главно с поетичното си творчество, а също и с публицистиката си. Но пак така, приобщаващ (с откровението на Истината в творбите си) свои себеподобни – свестни и затова будни, буйни и луди глави.

Ала кои са те днес и колцина са те!?

И дали същите са способни днес да се приобщават (към Истината) открито – като трансформират в себе си нейните отрицателни откровения (например за това, че не „можеш свестен човек събуди“) в положителни (например, да не считаме вече у нас свестните за луди)?

А и, всъщност, не се ли спотайват именно те, свестните, будните у нас, пак така – „в сън мъртвешки“ – тъкмо от същия страх и от същата външно комплексирана в себе си „свян“ от това, че ще бъдат считани за луди от съвременния български чорбаджилък и подгласния му хайлайф?

Или – казано по-скоро по модерному – да не бъдат обявявани и заклеймявани те за фрустрирани!?...

http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/8-vladimir-lukov