От моите „Достоверни разкази“, 2014 г.

Бях два дни по работа в Русе.
После три в правешката ми градина. На мотикотерапия. Лекува нерви, балансира кръвно, премахва лош холестерол, спасява от наднормено тегло и още ред други болести лекува. Най-вече мързел.

А комшията като видя, че пристигам и че грабвам мотиката, викна през оградата:

– Малей, Владо, докато беше по Русе, тук такъв порой беше и такава градушка би и уби наоколо, че тъй и не знам как не уби твоята градина!

– Аз знам – рекох и добавих. – Прадядо казал на дядо, дядо казал на татко, татко на мен: „Любомире синко, бъди сеяч! Не бъди познавач. Сей и се не бой, сине! Защото който приема за най-голяма благословия Божието проклятие с труд и с пот на челото да яде хляба си, нито огън му гори нивата, нито тъмни порои я влачат, нито градушка я бие. Бъди сеяч, синко! Не бъди познавач...“.
2014 г.

***
И от моите "Провинциални стихове", 1974 г.

СЕЯЧЪТ

От слънчевите кръгозори
до моето лице смирено
извива синята елипса
на погледа ми озарен...

Зрънца като звезди златисти
пилеят дланите ми мъжки...
И в утрото засявам с пръсти
копнеж по утрешният ден...

И в бързея на младостта ми
върти се с блясъци кристални
една сълза гореща, синя,
неотразила скоростта...

И кълнове сега изгряват
в очите на Сеяч отруден,
вселил се в мен
като предвестник
на щастие и светлина...

(Вестник "Дунавска правда", Русе, 1974 г.)

  http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov