Из „Достоверни разкази“

Бях два дни по работа в Русе. После три в Трудовец. На мотикотерапия. Лекува нерви, балансира кръвно, премахва лош холестерол, спасява от наднормено тегло и още ред други болести лекува. Най-вече мързел и глад. А комшията като видя, че пристигам и че грабвам мотиката, викна през оградата:

– Малей, Любо, докато беше по Русе, тук такъв порой беше и такава градушка би и уби наоколо, че тъй и не знам, как не уби твоята градина!

– Аз знам – рекох и добавих, – прадядо казал на дядо, дядо казал на татко, татко на мен: „Любомире синко, бъди сеяч! Не бъди познавач. Сей и се не бой, сине! Защото който приема за най-голяма благословия Божието проклятие с труд и с пот на челото да яде хляба си, нито огън му гори нивата, нито тъмни порои я влачат, нито градушка я бие.

Бъди сеяч, синко!

Не бъди познавач.“...

  http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov