Христо Ботев бил лежал в румънски затвори за кражба, изключван бил от Одеското училище, псувал и шамаросвал тоз-онзи из Браила, прескачал през чужди огради, бъркал и плюл в чужди каси, а и други непристойни неща вършел, че даже и за терорист можел да се смята.Така хортуват разни наши професори и академици, на които някак много им се иска да "очовечат" Христо Ботев (а и другите ни велики исторически личности) и да покажат по този начин в очите на очовечените, че като му придават така само (своя) човешки образ (защото човекът е образ и подобие на Бога) могат да се съизмерят със свръхчовешките му, за да не кажа с извън човешките му божествени творби и дела. Ала какво да се прави - казва Хегел за подобни случаи - и пита риторично."Кой учител (а днес и кой журналист или учен - б. м. В. Л.) не е доказвал, че Александър Велики и Юлий Цезар са били ръководени от своите страсти и затова са били безнравствени хора? Оттук пряко следва изводът, че той, учителят, е по-добър от тях, защото не притежава такива страсти, и той го потвърждава с това, че не завоюва Азия и не побеждава Дарий и Пор, но, разбира се, самият той добре си живее и оставя и другите да живеят. После тези психолози се захващат предимно и с разглеждането на особеностите на великите исторически личности, които са им свойствени като частни лица. Човек трябва да яде и да пие, той има приятели и познати, изпитва различни усещания и минутни вълнения. Известна е поговорката, че за ординареца няма герой. Аз бих добавил, а Гьоте повтори това след десет години: но не защото последният не е герой, а защото първият е ординарец. Ординарецът събува ботушите на героя, слага го да спи, знае, че обича да пие шампанско и т.н. Лоши неща очакват в историографията историческите личности, обслужвани от такива психологически ординарци: те биват принизени от тези свои ординарци до такова нравствено равнище, на което стоят подобни познавачи на хората, или по-скоро – на няколко стъпала по-ниско от това равнище.“...
Та, такива ти ми психологически ординарци действат сега и у нас и както изглежда нищо свято няма да остане у великите ни исторически личности, а накрая и у нас като народ, който пък точно заради това (че не ражда и не успява да съхранява нищо свято в себе си) – пак според изследванията на Хегел, а и на редица други философи на историята, включително Мирча Елиаде – няма да има място на тази наша Земя.
***
Но темата не е изчерпана. Тя има продължение. В нея не става въпрос за това, че личности от рода на Христо Ботев трябва да бъдат превръщани и съхранявани в историята ни като идоли, а за това, че всеки, който дръзва да им прави психологически портрети като визира в основата на историческите и на творческите им дела тях самите като психологически типове и индивиди с едни или други ежедневни постъпки и прояви, с едно или друго нравствено или „безнравствено“ поведение, с едни или други преживени страхове и ужаси (Ботев е плакал като дете на Вола), трябва най-напред с ръка на сърцето си да признае, че той самият не е в състояние чрез своя тъй наречен психологически портрет (за Христо Ботев или за коя да е друга велика българска личност) да дава оценка за самите велики исторически дела и творби, което ще рече и за самата велика историческа личност (в случая на Христо Ботев) като поет и революционер. Трябва да си сложиш катранени очила, за да можеш гледаш и да правиш портрет на Слънцето – демек изкуствено да го затъмниш, – което, иначе, пак то в теб ще прониква с лъчите си, а не ти в него.
И накрая. Представяте ли си какво е щяло да стане с Христо Ботев като личност, ако по негово време са действали съвременните партийно-държавни сили за сигурност, които и днес (както по времето на социализма) „вещаят“ чрез надлежно разработени „психологически портрети“ и досиета кой може и кой не може да бъде утвърждаван за поет, писател, учен, професор, академик?
Представяте ли си?
Аз си представям – със сигурност не бихме се възродили и проявили после като световен исторически народ със свое трето българско царство. Представям си и това, че днес именно с делата на същите тези наши партийно-държавни сили за сигурност като нищо ще опушим един път завинаги кюнеца на историята...
2014 г.
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov