За поезията на македонския поет Раде Силян в книгата му на български език в мой превод „Зло време”, Изд. „Богианна”, София, 2014 г.
Обичам поезията на македонския поет Раде Силян. Обикнах я още от времето, когато се докоснах до нея и тя до мен. Това стана към 2000-та година чрез неговата стихосбирка „Осамен поглед“. Подари ми я един мой ученик от Скопие.
Още с отварянето й, веднага установих, че поезията на Раде Силян не се състои от словесни шубраци с ялови цветчета из между тях, а от трудно достъпни дървета с едри и с безкрайно зреещи (в съзнанието ни) духовни плодове.
Ето един от тях:
„В сияйна зеница свободата ви търси“
(из стихотворението Блудни мисли)
Вижте как зрее този поетически плод в съзнанието ни!
Сервантес чрез Дон Кихот ни казва, че „свободата е най-великото благо, с което са ни дарили небесата“ и ни разкрива с това тайната, че свободата, е в нас.
Наша е!
Лична е!
На друго място обаче в романа си „Дон Кихот” Сервантес ни разкрива и тази тайна, че този наш дар – свободата –“се намира на върха на копието”, което, не ще и дума – точно поради това, че свободата е в нас – е също в нас.
Наше е!
Лично е!
Така именно, според Сервантес, свободата е наш дар, който обаче се намира не къде да е,
а на върха на копието в нас,
на най-високото място в нас –
възвишеното,
божественото.
Свободата е божествено състояние.
Наш божествен дар е тя, но е на върха на копието – на най-трудно достъпния връх в нас за самите нас. Ето защо, макар и дарена ни от Небесата, свободата от този връх в нас изисква активност от нас,
изисква борба (с копието!),
изисква творческо самопревъзмогване – за да бъде тя наше божествено състояние.
Това ни разкрива Сервантес.
***
Раде Силян обаче ни разкрива и друга тайна на свободата в нас,
а именно тази,
че и тя е активна по отношение на нас.
Тя ни търси!
Търси ни обаче не къде да е, а в сияйна зеница!
Там тя иска да ни открие –
в най-чистото,
в сияйното,
в божественото в нас.
Зеницата е най-чистото в нас.
Тя – и телесно, и духовно – е фокусът, в който погледът (вътрешното) и гледката (външното) взаимно се осъвместяват в царството на Светлината;
стават единна наша духовна цялостност.
Затова в нея нищо нечисто не може да остане. Прашинката, която я накърнява, се отстранява със сълзи, със страдания.
Духът изисква всичко нечисто в нас да бъде унищожено – Хегел.
Да изгори! – св. ап. Павел.
Затуй: „В сияйна зеница свободата ви търси“! - Раде Силян.
***
Едри и зреещи в съзнанието ни поетически плодове има във всяко едно от стихотворенията на този именит македонски поет. Българският читател – адресат на неговата поезия – може да ги открие в стихосбирката на български език (в мой „препев” от македонски език) „Зло време“, Из. „Богианна”, София, 2014 г..
За мен такива стихове са:
„Никой не търси пророкувана игра със живота“
(Игри със смъртта)
...
„Земята е отворена уста
И насън
И наяве“
(Ходене по ръба на живота)
...
„В лудо време
В безвремие
Лъжовни светци през празни олтари
Заничат“
(Времето като безвремие)
...
„Слънчогледите те избраха за светец“
(Градско светилище)
...
„В нашите очи се крие дъгата“
(Снимката на ужаса)
....
„По вечните пътища бесни кучета дремят“
(Блудни мисли)
...
„Добре че
Сънят на тишината
Е пророкуван
Ще отговори гласът
От другата страна
На живота лъжовен“
(Лъжовен живот)
...
„Улиците са лъжлив компас за пияниците“
(Тъжно време)
...
„По нашите стъпки и мяра кроихме живота
Потопихме във сълзи и последната буква“
(Прошка)
...
„Разминаха се очите с виделината
Изцелители на души се надлъгват нощем“
(Болнав език)
...
„Само легенди наследяват потомците
Герои в кърпа завързаха истината
Забравиха бъднината победителите“
(Гледка)
***
Повтарям. Във всяко едно от стихотворенията на Раде Силян – както и в тези, включени в стихосбирката му „Зло време“ (на български език), могат да се откроят и видят едри и зреещи в съзнанието ни поетически плодове.
Те обаче са достъпни за малцина.
„Само големи поети могат да четат големи поети.” (Хенри Дейвид Торо)
Достъпни са само за онези, които се домогват в самоотвержена борба със себе си до върха на копието, където се намира нашето „най-голямо благо, с което са ни дарили небесата“ (Сервантес),
и където, според Раде Силян,
„В сияйна зеница свободата ви търси“.
***
Впрочем, поезията на Раде Силян в стихосбирката му (на български език) „Зло време“ не е апотеоз на злото време в нас, нито на доброто време в нас, а е поетическо откровение на Истината (в образи, метафори, алюзии и други поетически средства) за битката между доброто и злото в нас –
битка, която ни изпепелява по плът.
(Може и по дух, по душа – опазил ни Господ!)
Затуй и същинското дело на Поета у Раде Силян в стихосбирката му „Зло време“ е разравяне на натрупаната открай време пепел в нас и откриване из от нея на искрата, на въгленчето (на македонски – жарчето), което припламва в нас.
Всъщност, „пепелта“ и „жарчето“ (както и „иглените уши“, през които се изнизва животът ни в плът или в „блудни мисли“) са основни символи и средства на поетическото откровение на Истината (която ни прави свободни!) в поезията на Раде Силян.
А това за нас – да се домогнем с помощта на Поета до припламващото „жарче“ в нас, не е никак малко, защото в края на краищата:
„С небето сияйно
Искаш – не искаш
В съдбовен миг ще се разминеш“
(Ходене по ръба на живота)
***
Ето и накрая едно стихотворение (от книгата „Зло време“), в което адресатът на поезията на Раде Силян може да види, че всеки стих от него е един изключително едър и зреещ в съзнанието ни плод.
ВОДА
Извира от семката на безименните облаци
Бразди в кората на подземието
Безнадеждно лъщи по безплодни скали
Крие в пазви смрадта на минали времена
На легенда прилича с тайни за дните
Има възглавница и око за модел
Като прехапан език забравя да говори
Като буря няма чело нито име познато
На припек е най-сладка напитка за жадните
Дели се на кръгови знаци и на предвестници
Родина е на слънчевите сияния
Майка и мащеха е на ябълката и на цвета
Скрит поглед е на бреговете
Външна сърцевина е на междите зелени
***
Статията е публикувана и в електронното списание „Литературен свят, 2014 г.
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-16-…/400-rade-silyan
