ВЛАДИМИР ЛУКОВ – РАДЕ СИЛЯН: В СИЯЙНА ЗЕНИЦА СВОБОДАТА ВИ ТЪРСИ...


Обичам поезията на македонския поет Раде Силян. Обикнах я още от времето, когато се докоснах до нея и тя до мен. Това стана към 2000-та година чрез неговата стихосбирка „Осамен поглед“. Подари ми я един мой ученик от Скопие. И още с отварянето й, веднага установих, че поезията на Раде Силян не се състои от словесни шубраци с ялови цветове 
из между тях, а от трудно достъпни дървета и клони с едри и зреещи в съзнанието ни плодове. Ето един от тях:

В сияйна зеница свободата ви търси“

(из стихотворението Блудни мисли)

Вижте как зрее този поетически плод в съзнанието ни.

Сервантес чрез Дон Кихот ни казва, че „свободата е най-великото благо, с което са ни дарили небесата“ и ни разкрива с това тайната, че свободата, е в нас.

Наша е! Лична е!

На друго място обаче в романа си Сервантес ни разкрива и това, че този наш дар – свободата – „се намира на върха на копието“, което, не ще и дума – точно поради това, че свободата е в нас – е също в нас.

Наше е! Лично е!

Така именно, според Сервантес, свободата е наш дар, който обаче се намира не къде да е, а на върха на копието в нас, на най-високото място в нас – възвишеното, божественото.

Свободата е божествено състояние.

Наш божествен дар е тя, но е на върха на копието – на най-трудно достъпния връх в нас за самите нас. Ето защо, макар и дарена ни от Небесата, свободата от този връх в нас изисква активност от нас, изисква борба (с копието!), изисква творческо самопревъзмогване – за да бъде тя наше божествено състояние.

Това ни разкрива Сервантес.

Раде Силян обаче ни разкрива и друга тайна на свободата в нас, а именно тази, че и тя е активна по отношение на нас.

Тя ни търси!

Търси ни обаче не къде да е, а в сияйна зеница. Там тя иска да ни открие – в най-чистото, в сияйното, в божественото в нас. Зеницата е най-чистото в нас. Тя – и телесно, и духовно – е фокусът, в който погледът (вътрешното) и гледката (външното) взаимно се осъвместяват, стават единна наша духовна цялостност. Затова в нея нищо нечисто не може да остане. Прашинката, която я накърнява, се отстранява със сълзи, със страдания.

Духът изисква всичко нечисто в нас да бъде унищожено.“ - Хегел.

Да изгори! - св. ап. Павел.

Затуй: „В сияйна зеница свободата ви търси“! - Раде Силян.

Едри и зреещи в съзнанието ни поетически плодове има във всяко едно от стихотворенията на този именит македонски поет. Българският читател – адресат на неговата поезия – може да ги открие в стихосбирката на български език (в мой превод от македонски език) „Зло време“. За мен такива стихове са:

Никой не търси пророкувана игра със живота“

(Игри със смъртта)

...

Земята е отворена уста

И насън

И наяве“                                                        

(Ходене по ръба на живота)

...

В лудо време

В безвремие

Лъжовни светци през празни олтари

Заничат“                                                        

(Времето като безвремие)

...

Слънчогледите те избраха за светец“          

(Градско светилище)

...

В нашите очи се крие дъгата“                      

 (Снимката на ужаса)

....

По вечните пътища бесни кучета дремят“  

(Блудни мисли)

...

Добре че

Сънят на тишината

Е пророкуван

Ще отговори гласът

От другата страна

На живота лъжовен“                                        

(Лъжовен живот)

...

Улиците са лъжлив компас за пияниците“    

(Тъжно време)

...

По нашите стъпки и мяра кроихме живота

Потопихме във сълзи и последната буква“    

(Прошка)

...

Разминаха се очите с виделината

Изцелители на души се надлъгват нощем“      

(Болнав език)

...

Само легенди наследяват потомците

Герои в кърпа завързаха истината

Забравиха бъднината победителите“                

(Гледка)

...

Повтарям. Във всяко едно от стихотворенията на Раде Силян – както и в тези, включени в стихосбирката му „Зло време“ (на български език), могат да се откроят и видят едри и зреещи в съзнанието ни поетически плодове. Те обаче са достъпни за малцина. Достъпни са само за онези, които се домогват в самоотвержена борба със себе си до върха на копието, където се намира нашето „най-голямо благо, с което са ни дарили небесата“ (Сервантес), и където, според Раде Силян,

В сияйна зеница свободата ви търси“.

Впрочем, поезията на Раде Силян в стихосбирката му (на български език) „Зло време“ не е апотеоз на злото време в нас, нито на доброто време в нас, а е поетическо откровение на истината (в образи, метафори, алюзии и други поетически средства) за битката между доброто и злото в нас – битка, която ни изпепелява. Затуй и същинското дело на Поета у Раде Силян в стихосбирката му „Зло време“ е разравяне на натрупаната открай време пепел в нас и откриване из от нея на искрата, на въгленчето (на македонски – жарчето), което припламва в нас. Всъщност, „пепелта“ и „жарчето“ (както и „иглените уши“, през които се изнизва животът ни в плът или в „блудни мисли“) са основни символи и средства на поетическото откровение на истината (която ни прави свободни!) в поезията на Раде Силян.

 

А това за нас – да се домогнем с помощта на Поета до припламващото „жарче“ в нас, не е никак малко, защото в края на краищата:

С небето сияйно

Искаш – не искаш

В съдбовен миг ще се разминеш“          

(Ходене по ръба на живота)

 

Ето и едно стихотворение (от книгата „Зло време“), в което адресатът на поезията на Раде Силян може да види, че всеки стих от него е един изключително едър и зреещ в съзнанието ни плод.

 

ВОДА

 

Извира от семката на безименните облаци

Бразди в кората на подземието

Безнадеждно лъщи по безплодни скали

Крие в пазви смрадта на минали времена

 

На легенда прилича с тайни за дните

Има възглавница и око за модел

Като прехапан език забравя да говори

Като буря няма чело нито име познато

 

На припек е най-сладка напитка за жадните

Дели се на кръгови знаци и на предвестници

Родина е на слънчевите сияния

Майка и мащеха е на ябълката и на цвета

Скрит поглед е на бреговете

Външна сърцевина е на междите зелени