АЛЕКСАНДРА ЮРУКОВСКА – СЛЪНЧЕВ ПОЯС

Към книгата на Владимир Луков „Слънчев пояс“, Издателство „Матица македонска“, Скопие, 2016 г.

Не само като почитателка, но и като влюбена в поетическата реч, искрено се радвам, когато до мен достигат стихове, които носят в себе си хем чистота и простота, хем дълбочина, а тъкмо така преживявам стиховете на Владимир Луков, поместени в книгата му „Слънчев пояс“.

Тя има три цикъла – „Усамотени стихове“, „Време и времена“ и „Гардеробът“ – цикли, които функционират компактно, в духовна цялостност.

Ето как:

В първия цикъл поетът открива ключовите мотиви – мислите!, собствените, тези на неговото поетическо Аз. А то кажи-речи във всички стихове от този цикъл е замислено, вглъбено и задаващо си въпроси както за големите истини, така и за малките неща, които ни водят до тези истини и които:

...

Като поселища

на древни жители

потъват и се сриват в мен...                  (Мислите)

В този дял на стихосбирката поетическият дискурс на поета може би в най-голяма степен защитава по-раншната оценка на критиката, която определяше Луков като мисловен поет, а поезията му – като философска. Ала аз я преживях и като авторефлексивна, като дълбоко лична, интимна и искрена, а дори и като автобиографична – както самата тя се разкрива в стихотворението „Всичко или нищо“.

Макар и да тегнат над мене грижи

аз съм безгрижен в моите стихове...

Никому нищичко в тях не дължа...

На себе си даже аз не съм длъжен.

Идвам тук тихо и тихо излизам.

Със всичко потребно...

Със всичко излишно...

Тъкмо това разтоварване от излишното дава на стихосбирката ширина и чистота, а на поетическото Аз на Луков – отвореност и силна емпатия. В стиховете, в които той постоянно преизпитва своите мисли, не забравя и мислите на другите, не пропуска чуждите страдания, нито помислите на човека със заканите, които го отчуждават от човечността. Той е поет, който гледа и пее, но и който чувства грижите на света – както това е показано в тези два стиха:

Затуй ококорен спи денем бухалът...

(А във съня си будува Поетът.)                            (Бухалът)

Смятам, че тъкмо върху това е фокусирал мисълта си и Стефан Влахов – Мицов в предговора на книгата под заглавие “Поезия, която изследва света пряко човешката същност”. Тази същност, тази истинска човешка възвишеност, Луков я търси и открива в малките, във всекидневните неща, а също и по-често в природата, в нейните елементи, в изгубената връзка на човека с нея и – всъщност – в нещата, които сами ги гледаме, а не ги виждаме. В неговите стихотворения постоянно присъстват: небето, Слънцето, Луната, реката, водата, птиците. Строфите са парадокси и пейзажи на забравени, ала познати гледки, на малки, но красиви творения на Природата: на ледени висулки, които се топят, на гнезда и птици, на скреж и студ в зимата. Пряко тези изразителни природни картини поетът търси и разкрива вечните тайни на света.

В този цикъл има и няколко стихотворения, посветени на най-цветущия предел от човешкия живот – детството, което покрай наивността и невинността има и мощта да открива най-тъмните дълбочини, но и да изведе из от тях светлината на пиедестал:

...

И ето я на детството реката!

В нозете ми докато кротко стихва,

превръща ме в отвъден

в непорочен зрител,

в поглед изначален,

в нощ дълбока

и всички светлини при мен пристигат...          (Нощем)

Детството присъства или поне ни въвежда и във втория стихотворен цикъл под заглавие “Време и времена”. Тук с малка доза ирония поетът разкрива своята вътрешна двойственост – застанал сякаш встрани, гледа как мъжът в него размишлява, а русокосият хлапак, обратно, без да се замисля свири тъкмо по клавиатурата на детството. После той продължава да скита и да търси много други неща, но най-много – истината, уловена в мига или в цялата вечност. Всъщност и самият надслов на цикъла говори за Времето, но и за времената, а оттук и за съдбата или за нашето тълкуване на темпоралността, на преходността, защото:

не достига мигът между минало ясно

и очаквано бъдеще...                    (Гонка)

Затова е в стихотворението “Юзда” Луков пее:

Сложих на Времето чудна юзда –

от думи, които обича.

Но да го яздя – още не знам.

Няма и кой да ме учи.

Всъщност, знам ли в тази човечност

как юздата му сложих!

Хайде, Време!... Не предположих,

че аз ще те уча на Вечност!...

В третият цикъл, „Гардеробът“, Луков и по-нататък го мами и мъчи вечността и затова той размишлява за нея – ту игриво и пряко свързано с младостта и буйността на галопиращите в него жребчета, ту смирено и сравнително по-спокойно, схващайки, че в края на краищата човекът е все-пак сам:

...

На този бряг живея аз нещастен,

но и щастлив, че само тук не мога

като крушенец да очаквам помощ...

 

И сам градя спасителният кораб!         (Човекът на брега)

Но и вече, в следващите стихове, ще се сепне или по-скоро ще се сети да спомене – и любовта, и Бога, – а с това ще отвори и нови простори за размисъл, и нови възможности и начини за прочитане и тълкуване на стихосбирката си „Слънчев пояс“.

По-горе споменах за текста на Стефан Влахов – Мицов, сега обаче отново ще се върна към него. Някъде в началото Мицов казва за Владимир Луков, че не е достатъчно да се каже за него, че е добър поет, а аз ще се продължа и ще кажа, че може би не е достатъчно и че тъкмо затова написах предходното, но е добре да се знае, че той е добър поет, а за такива като него винаги и ще има наистина да се казва и пише много...

 

***

Александра Юруковска е родена през 1981 г. в гр. Скопие . Завършва Университета „Св. св. Кирил и Методий“ в същия град. Дипломира се в Катедрата по обща и компоративна книжовност на Филологическия факултет „Блаже Конески“ с научен труд в областта на интердисциплинарните отношения между книжовността и медиите. Работила е като журналистка в различни културни и информационни редакции, включително в македонски радиа и телевизии. От 2012 година е един от редакторите на сайта за изкуство и култура http://www.cooltura.mk/ .  Сътрудничи и на чуждестранни информационни агенции и радиа – между които Дойче веле, Радио Канада и др. Авторка е на множество новинарски и литературно-критични текстове, есета и изследвания в областта на литературата. Известна е сред културната общественост в Република Македония и с книгата си „Тъкане на текста“.


http://svobodenpisatel.org/…/2012…/799-aleksandra-yurukovska

 http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov