ВЛАДИМИР ЛУКОВ – СЛЕДИ ОТ ВЯТЪР

 Цикъл стихотворения от стихосбирката на Владимир Луков

„Следи от вятър“, 2007 г.

СЛЕДИ ОТ ВЯТЪР

 

...по вятъра...

с вълните му прохладни

под слънчевия зной...

 

отвсякъде навсякъде...

 

ту яростно възбуден...

ту трепетно утихващ...

 

загатва се...

отгатва се...

 

 

 

ГЪЛЪБ

 

В огнена орбита е окото му.

Зеницата му... Зеница ли е!

(Губим се в дълбините й.)

 

Как вижда!... Какво вижда?

 

Зрънца, разпилени от Вятъра...

(Ах, този Вятър, хранител на птиците!)

 

Трохи, които хвърлям...

(Оо... аз, майсторът на трохите!)

 

Той?...

(Ех, този Творец на гледките!)

 

Как вижда,

как сладостно гука

в огнената си

орбита...

 

 

РАЗДЯЛА

 

Гората тази нощ е странна…

Светлее както никога във себе си

и син скрежец я навалява

с дъх от този лунен хребет…

...

Страхът от неизвестното го няма…

...

Познато е сърцето в песента си…

...

В душите ни вали скрежец и няма

в гърдите ни между сърце и разум

предишната преграда странна…



СИНЬО

 

На ъгъла

който виси над погледа ми

 

и който опитва да довърши стрехата,

два влюбени гълъба... как се целуват!

Как се целуват само!..

...

Капе синевата като мастило...

Попива нежно в душата ми.

И душата ми в нея нежно попива...

 

(Като в попивателната на първолака,

който не успя да се научи някога

да пише без грешки с мастило...)

 

И е синьо днес... Синьо е.

И в синьото...

два гълъба се целуват...

 

 

ПРЕДСТАВА

 

Нощта е с едно око тази нощ...

Наднича Луната лукаво

в нарочно открита за нея

пролука

през тъмните облаци...

И няма как да не знаеш,

как гледат звездите отгоре й...

 

Как идва и всяка представа

с предишните погледи...

 

Досущ като в спомен,

през който

виждаш и себе си в образи,

все по-различни и нови...

 

А и... небивали!

 

БОРБА

 

Върху тепиха зелен на тревата

два охлюва сплитат рога

и водят борба...

(Да не вярваш!)

...

Борбата е лигава,

ала нейсе.

...

Погледът е встрани!

...

Ако и хората имаха очи

на рогата си,

войните щяха да са

абсурдни...

 

(Не че не са.)

 


МАНАСТИР

 

Не се вижда от Пътя...

Крият го горски усои.

...

Пътни знаци

показват

как стигат

до него

и грешни...

и посветени...

 

Но той бяга от тях.

...

Отгде зная това.

Пътят знае!

 

Никой друг не разкрива

тъй неочаквано

себе си...

 

 

ПОЗНАНИЕТО

 

Гълъбица снася яйца...

(Прави се, че ни я виждам.)

 

 

ТЪМАТА

 

Една светулка във тъмата -

Дом за всички светлини!

 

 

СЪВЪРШЕНО ДЕЛО

 

От нямане какво да правя

пиша с пръст върху пръстта

знаци някакви, потайни...

 

После сам ги разгадавам.

 

 http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov