ВЛАДИМИР ЛУКОВ - И ЗЕМЯТА ОТ МЕНЕ СИ ИСКА СВОЕТО...

СТАРЕЦЪТ

 

В тревата дълбока... по гръб.... под черешата...

в сини пролуки се вглеждам... И капят

отломки небесни направо в сърцето ми...

...

Но трепват листата, а с тях и душата ми -

откъсва се сякаш от мен и полита

нагоре със слънчеви волни отблясъци...

 

Сини простори в тях се разлистват...

...

Замаян от волност, опитвам да стана...

 

И ставам... с телесната тежест, с която

и Земята от мене... все своето иска...