АПОСТОЛОВИ ПРИПИСКИ

 

1.„Аз, Васил Львский…”

 

Още не съм Левски.

Пресуквач съм на върви,

и вия гайтани.

Опивам се с песни,

ловя пъстърви,

и къпя се в Стряма.

В изткани от мама

кат шаечни дрехи –

на кокал заяквам.

Не ще се посрамя

пред никой обесник.

Цанят ме за дякон.

И само за стрижба

глава ще си скланям.

А расо – ще хвърля!

За сватба-поличба

с кон и кама –

ще ви загърбя.

 

2.

Яко Апостолов единонравний и словенских стран

учитилие, Кириле и Методие…”

                  (из тефтерчето на Левски)

 

Знаем какво вършим

над тая кама и пищов,

над тая книга словенска!

Другите – пръсти да кършат,

темето си да пощят,

да лъскат фесовете!

Голям замах е – Дело се казва

мъжкото съзаклятие,

що днес ни сродява.

Сърца ни – не са за пазва!

За огън са. За Разпятие.

За Свободата ни явна!

От Вази – писаното, Кириле и Методие;

от нази – стореното

да бъде.

 

3.

Къде ще бъде предателя,

лъжеца, уста-издайника –

не можем да сме гадатели.

И не е нужно окайване.

Всеки, на нивата турен ,

в работата – щом си я гледа –

ще насмогне на всякакъв бурен

и на душа лековерна!

Бдителност, усет и ловкост

в началото още на Делото!

Да е желязото ковко!

Да гине живуркане дребно!

С пример, д поука, подбуда –

мирна война да го бие.

И ако някой е Юда –

времето

да го смие!

 

4.

Длъжност ми е да го кажа,

защото мога и да умра. Внимавайте!”

                   (из писмо до Л. Каравелов)

 

На такива хора дай работа,

които са разсъдителни, постоянни,

безстрашни

и великодушни…

Да могат катурна

и робски зандани,

и кон да обяздят,

и знаме да люшнат.

И неизменно –

за правото дело!

И без жалостиво

извъртане!

Не конак ни е нужен,

а народно отечество –

за всичкото честно

и българско.

На хайдутуване –

кръста да турим!

Сама ръка –

и в Дунав не можеш уми;

в бъдещна чиста и свята

република –

е труд благодействен –

ведно се върви!

Затуй да си кажем

и своите кривици,

и тънките сметки,

делата на книга…

Времето иска от нас

Революция,

а революциите –

ломят вериги.

 

5.

Чисто народният мъж дава всичко,

па и себе си жертва…”

                    (Из писмо до комитетите)

 

Наместо сълзи –

да леем куршуми!

Под знаме зелено

волни да бъдем!

Чисто народният мъж

не се куми

кого да жали,

кого да съди.

Точно за дело сега е.

Вратата

за закъснелия –

ще се затвори.

Бързане – умната.

Силен, юнакът –

силен е стотно,

щом е с народа.

Напред и не бой се!

Близко е, близо е

до смърт си да бъдем

човеци и хора;

робът свободен да е,

на пепел

тиранство да стане,

да съхне до корен.

В Мизия, Тракия

и Македония –

Времето в нас е,

и ние – във него.

Нека са бъдем

ведно дух и тяло –

а разделени –

в земя си да легнем.

 

6.

Ръката си подаваме всекиму, който

желае да пролива кръв с нас заедно

за живот и свобода човешка…”

                              (Из писмо до Л. Каравелов)

Пищов и кама.

Дума.

Двойни писма.

Устав!

За мор и лек –

биле.

За всички сметки –

мерило!

В колиба, градец –

лозинки.

Щом свирне свинец –

всинца!

Комуто се струва

нагорно –

да си робува

охолно!

7.

За отечеството работим, байо...”

                     (Из писмо до Иван Кършовски)

 

Байо Василе,

раздячен дяконе –

пести дивита,

събирай ядове!

Преваля времето –

хомот – не пада…

Печал спечеляме,

сълзим от парене.

С ялова работа

бързим, та куцаме.

С подвеждане сляпо –

не е Революция!

Нареда народова -

за всичките длъжности!

Всекиму – своето!

И съд по устава!

Така да е, байо!

Душеспасение

за обречено тяло

е горене.

Горение!

 

8.

Дързост, братя, и напред!”

                (Из писмо от 19.02.1872г.) 

 

Свобода чиста или смърт –

те са венчавката свята

за нашето свидно Отечество!

Не иде човек да е кърт –

но му трябва къртовска работа –

да е второ пришествие.

Кози и овци ще делим…

Късо е, близо е Времето!

А трябва пред него да бъдем;

за напне всичко си сила,

да сложи крак си на стремето –

кой е за българско!

Не мираж – вече зрима е

сватбата златна и светла

с кърваво знаме;

но от едно място са се свири,

да бъдем - както е редно -

сами да си я направим!

В чиста и свята република –

чисти и честни юнаци

хорото да водят…

Истина е моята дума.

За нея залагам главата си.

И нека ме съдят.

9.

„…и сега ми е нужна, защото някак си

по с живо сърце ще отваждам от пътя си…”

 

Да ми откупиш нейде живота,

иглянке куршмена!

Под мишница ще те кътам,

ще те повивавам н шумата;

ще ти пастрам оловото –

нахалос да не ударвам,

па ако по е на сгода –

ще млатя с приклада ти…

В що занапред са години –

дружка бъди ми, съпруга…

Свободата си като поздравим –

на бой ще вървим…Другаде.

 

10.

Нож мой –

блещящото ти острие –

щом трябва –

люто мушка.

Не жали нито врагове,

ни подла гуша.

Ще имащ жъртвений си час,

ръката - миг за удар.

Разбрал си –

кой е враг за нас –

от тебе

няма мърдане.

И ясно е –

коноп-въже

или куршум

ще ни разделя.

Да бъдеш чист от срамове –

това е

твоята

повеля.

 

11.

Почитай, Боже,

гръстите мънати –

пъздера и корена им,

пъздера и вършето им;

да има коня ми

здрав чул, а цървулите

да опнат върви,

да люшнат се люлките…

Въже да се вие,

Господи, с примка –

двойно и тройно –

кат за бесилка.

 

12.

Бях послушник, монах и учител,

и хоругвоносец на Хитова…

Имах руса коса и къдрици

и мустаци - лъжливи и истински.

У сламарници спах. На коляно

ред нареди редих. Невенчани…

Зарад знамето родно и свято

примка сторвах за скот и джелатин.

Вдън душа си прехвърлях въпроса

за подлеца, за нищия, просяка…

Днес с пречисто сърце се прощавам

със народа си. И го възвисявам. 

                   (из стихосбирката „Синева”)

 

И ОЩЕ НЕЩО ЗА ЛЕВСКИ

 

Под дърво и под камък търсим нещо за Левски,

а за него – днес пътят е чист и пречист.

ТОЙ през Времето тръгнал е. Честно

го гледа с очите си бистри.

Кога и как се е преобличал –

точ в точ искаме да узнаем,

сам ли е правил мастилото си,

вземал ли е кредит и заем;

къде е замислял Наредата –

дали по влашките воденици,

в пъртината, или в легиите,

или сред топла магерница;

и как е пийвал кафето си –

на крак ли, с колко ли захар,

намушквал ли е Момчето,

погребван ли е в олтари…

Не сакаш ли да ми купиш валутата!” –

някой мислите ми пресича…

С бухалки върли хайдути

се опаричват…

(1997г.)

 

19.ІІ. 1873 г.

Земя –

бяла, шеметна.

Зурни.

Барабан.

Тълпа

с байонети

чака

курбан.

Земя –

клета, чемерна.

Спокоен-

гласът.

Гърдите –

кремъчни.

Обарутен –

духът.

Земя –

черна, чезнеща

в две сини

очи.

Февруари

ни свети

с тези

очи.

(1997г)