РАШЕЛ ЛЕВИ - МАГИЧЕСКА И СВЕТЛА ТИШИНА...

 

Из подготвяната за печат стихосбирка “ Небето е последният залог”

  

КОРАБЪТ
"Разтвори се, мой трюм! Погълни ме море!"
                                           Артюр Рембо

Две книги са достатъчни предсмъртно,
но с колко се живее след смъртта?
Достатъчно е всичко, след което
започва многоточие – небе...
... и можеш простичко до го повториш,
без страх се изговаря лекотата.
За дишане – остават два-три мига,
но толкова за безсмъртие стига
На кораба – пияния - качиш ли се,
пътувай със пиратите на воля...
Той има флаг, под който няма място
за смъртните величия - за хора, които
не умеят да забравят и сушата,
и земната награда...

Пътува и разнася своята слава
...и аленеят винаги платната ...
Над него днес гърми, свисти небето.
Когато океанът стане тесен
и няма ни надежда, ни утеха,
една безсмъртна песен ще спасява
не кораба - проклятието слава...

 

ЧАПЛИН

 

Преди да се превърне в знак,

в размяна - и Чудото се ражда

в пъстра шатра...

 

...звъни едно сърце,

което помни

въжето си – опънато и бяло,

...и толкова магии е видяло.

Последната – отвъд смъртта – просветва.

Илюзията е пътят на дете -

в усмивката, която приятюва -

завинаги - глада и самотата,

завинаги – предградието, Мрака...

 

Векът се ражда със едно вълшебство,

за да пробуди тъмен –необята.

Усмивката, която мигом светва,

сърцата и без думи – завладява..

 

Човешкото е улично хлапе,

което и до теб сега върви...

 

Животът помни само маскарада,

след него ще витае синкав дим...

Илюзията единствена – остава.

... Когато мине Малкият човек –

по бялото опънато въже -

той страшния си век ще пренесе....

 

 

ГОРА

                     На Д. Дебелянов

 

Магическа и светла тишина

над твоята Гора сега изгрява...

 

и си я чувал някога преди,

и си я знаел – чиста и далечна...

 

Отдавна тя рисува тишини и пази

Дух , спасен от гибел бавна...

 

За мъдреци, поети и бленуващи -

единственият свят на участ равна.

 

Лесът арденски има свой закон

и своя неотменна подреденост.

Там самотите са едно - такава

цялост тук е невъзможна

 

А твоята Гора е светъл сън

И носи чиста – своята утеха:

Остава във смъртта си богоравна

Душата, свободата си прозряла...

  

ХЪЛМЪТ

 

В Тел Авив – на ръба на Земята,

до самата отсянка на Мрака

две деца пак рисуват със флейта

на кръвта – орисията древна:

да звучи и извайва тъгата -

по земята сънувана своя...

Няма друга такава земя -

сътворена под лък на цигулка...

Няма друга такава любов -

само в звук съвършен изтоваряна...

И над покрива тъмен отдавна

свири обич, докосваща всичко...

 

... И все тъй ще цъфти Хълмът пролетен,

няма сън – във любов – прецъфтял!

  

АРХИТЕКТУРА

Всеки свободен човек е несигурен”

                              Ивайло Йорданов

 

На плещите му – векове,

няма чужди, ни свои – Тишина

- по- вселенска от нея - не зная.

Нито чудо – по мярка такава:

шест дни – изпитания – в Ада,

а от седмия – вее забрава...

... и когато света построи –

архетектът на Самотата -

своя свят – ще успее накрая -

да провиди под себе си – Звяра...

А над себе си – светъл – Безкрая.....

 

ПАСТОРАЛНО

 

Аз те моля, не бързай сега,

тихо утро – неясен мой спомен!

Нейде толкова гари блестят

под небе, от очакване – цяло.

Този свят има простичък ритъм

и е свит между два бели хълма -

Бяло стадо и облаци бели –

сякаш миг, а говори – безкрая...

 

Този свят е години - безпътен

и мълчат архаичните гари...

Няма път, водещ толкова нататък -

само вечна олющеност пари...

 

Тихо утро – неясен ескиз

в тишината на влюбен Монмартр...

 

Просто свят – в утро ваян и чист -

в който толкова отдавна... ни няма....

 

 

ТАНГО

 

Денят започва с тих и стар рефрен.

Тангото е надежда за самотници.

Те имат само утрини и вечери,

които толкова дълго ще изгарят

зениците, събрали световете

на думите, размесени от Бог

и от съдбата скитница навярно.

Не кулата - светът да преобърне -

доброто ще си търси все начало,

а злото безначално – ще препъва

съня и крехкостта на всяко утро.

 

Танцува чернокож, а сякаш Бог

припява ли, припява все рефрена...

 

Тангото - емигрантско е - все тъй.

Сърцето - изначално - там, отвъд.

 

СЛЕД ХИЛЯДА МЕТЕЖНИ ГОДИНИ

 

От хиляда метежни години

броди сянка на мъж и звучи

в самотата му тиха надежда:

да смири необята в приют...

Свободата във дом да превърне.

...И неясно след това да мълчат

знамената му в кроткия пристан

на реката, с извивките светли..

- скрита нежност на гъвкаво тяло... .

... и когато достигне до Нея,

след хиляда метежни години

и отпие от сладката радост –

да е чудо, което превръща

във дете уморения пътник...

.............................................

Приютява сънят...И изгряват

сутринта над реката развени

знамена - толкова чисти и бели...

 http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12-…/189-rashel-levi