ИВАН БЪЧВАРОВ – ПРЕДИ ЗВЕЗДИТЕ ДА ИЗЧЕЗНАТ

ЕСЕННО ЗАТИШИЕ

 

Така е тъжно твоето лице…

Небето е загърнато във синьо.

И меланхолно махаме с ръце

След сянката на ятото отминало.

 

Оставаме на края на Земята

като забити край морето ножове.

А можехме да тръгнем към зората,

или със себе си да свършим, Боже!

 

 

ОТСРЕЩА

 

Отсреща хоризонтът странен странно се люлее.

Трепти като въжето на гергьовска люлка.

Припламва в здрача фарът блед като светулка

над кораба сънлив, безмерен… И пред кея

 

отдалечава се като пламтяща клада светлината.

И в погледът ми грей лъчът на огнена печал,

че аз в живота мравешки до днес не съм видял

света през синия прозорец на Земята…

 

 

НОЩНА ФЕЯ

 

Водата се пилее като сини птици

сред лято от гореща светлина.

С лъчите на златистите къдрици

изгрява на брега една жена.

 

До късна доба се отдава тя

на сънната стихия във ръцете.

Луната с въглена на вечността

рисува влюбени очи в небето.

 

 

РЪКА СРЕЩУ СИРЕНИТЕ

 

Аз нямам славата на Одисей.

Във пясъка се губи моя път,

но същото сърце кръвта ми грей

под сянката на дебнещата смърт.

 

И аз се движа към Итака сам

и спъвам се във примки на сирени.

Вържете ме далече нейде там,

където каменна вихрушка стене.

 

 

ДОМ СРЕД ВЪЛНИТЕ

                                   На Георги Алексиев

В море е моят дом,

сред застиналите вероломства

на митовете.

 

Вълните се разбиват…

 

И ден,

и нощ

не млъкват барабаните

в потъналите градове.

 

Морето,

уморено рухва на колене,

следи с очи, потънали във пяна,

как ден и нощ

се люшка моят дом

с отломките на мраморната

Афродита

и търси да открие в себе си

надеждата на Ной.

 

 

ПРЕДИ ЗВЕЗДИТЕ ДА ИЗЧЕЗНАТ

 

Звездите са оазиси.

 

Безумно сред искрящите растения

се втурвам

като хищник

в пустинята на чувствата,

преди звездите да изчезнат,

преди луната да повехне...

http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/19-ivan-bachvarov