ЙОРДАН ВАСИЛЕВ - ДУХЪТ СРЕЩУ ТЕРОРА

ДУХЪТ СРЕЩУ ТЕРОРА

1.

Учениците в часа по изобразително изкуство бяха в художествената галерия и наблюдаваха картините на Видка Радева. Художничката беше рисувала красиво и интересно, с наситен червен цвят, призоваващ към борба, кръв и спасение. Исус гледаше картините и си мислеше: „Аз, Аз трябва да се преборя с тъмните сили и мракобесието. Моят дух трябва да победи Сатана и неговите пълчища. Аз трябва да огрея в тоя свят.” Юда със своите черни очи Го следеше и, леко ококорен, попиваше и предаваше всичко.
Особено показателен беше автопортретът на художничката. Това беше лицето й на бял фон. Устата й беше грубо замазана с бяла боя, така че навеки да мълчи. На тази творба Исус се задържа най-дълго и гърдите Му се надигаха от свещен гняв, като я възприемаше.

2.

Тавита беше миньонка с бяла кожа и руса коса. В сините й очи се оглеждаха небесата и свободата. Тя влезе в час и зададе темата на контролното по изобразително изкуство. Учениците трябваше да напишат есе върху „Думи, думи, думи”. Исус пишеше свободно в един несвободен свят. Пишеше срещу съветските войски в Афганистан, срещу страданието на дисидентите, срещу липсата на свобода. - Какво пише? – попита съученикът Му Лулчо.
- Аз Го знам какво пише – отговори тихо другият Му съученик Кольо.
Двамата бяха седнали на съседния чин. „Агенти на Държавна сигурност”, помисли си Исус и продължи да пише.
До Него седна Юда и всичко разузна за Неговото контролно. Да го изгони – не беше морално, затова Исус остави агента да се наслади на своята страст – следенето.

3.

В горницата Исус миеше нозете на апостолите Си. Стигна и до Юда. Погледите им се срещнаха. В очите на предателя се четеше злоба, сатанизъм и вина, а в тези на Исус – любов и състрадание. Юда понечи да каже нещо, но думите му засъхнаха на гърлото му. Исус му изми нозете и отмина.
На трапезата Господ разчупи хляба и го раздаде на учениците Си, подаде и чашата. Внезапно каза:
- Един от вас ще Ме предаде.
- Да не съм аз, Господи? – попитаха всички.
- Да не съм аз, Господи? – попита и Юда.
- Ти рече – му каза Исус.
Тогава Сатана влезе в Юда и той отиде, и предаде Спасителя.

4.

Сутринта Исус отиде на училище. Една от съученичките Му Му каза:
- Викат Те в лекарския кабинет, и старши лейтенантът иска да Те види.
Исус отиде в лекарския кабинет. Там лекарката и сестрата Го посрещнаха усмихнати.
- Добро утро, моето момче – Му каза лекарката. – Ето Ти картона. Ще трябва да отидеш в Психодиспансера. Там има много добри лекари. Искаме да Те прегледат.
- Добре – каза Исус и взе картона.
На другата сутрин Той отиде в Психото. На регистратурата Му казаха, че с децата се занимава доктор Шейтанова и Му посочиха кабинета й. Той почака там малко и самата лекарка Го покани вътре. Това беше суха старица с остър, сив, неприятен поглед.
- Имена? – попита тя.
- Исус Христос.
- Адрес?
- Улица „Назарет” номер седем.
- Години?
- Шестнайсет.
- Кой клас си, моето момче?
- Девети.
- Някакви проблеми?
- Живея в гигантска несвобода. Няма свобода на словото и мисълта, няма свобода на изразяването. Живея в тирания на терор и мракобесие. И Ме следи Държавна сигурност.
- А чувстваш ли се застрашен?
- Да.
- Добре. Няма да пиша нищо по картона Ти, но искам да се видим следобед.
- Добре – каза Исус.
В уреченото време Господ се яви в Психодиспансера и като жертвено агне се подложи да Му бият инжекция флуанксол. Дадоха Му и хапчета паркизан. Доктор Шейтанова Му заяви:
- Ще идваш всеки ден тук. Смятай, че си във ваканция.

5.

Към Исус тръгна тълпа с факли и тояги. Отпред изскочи Юда и Го целуна. Исус му каза:
- С целувка ли предаваш своя Господ?
И Юда пак Го целуна. Тогава сложиха ръце на Исус и Го арестуваха.
Същата нощ изправиха Господ пред Синедриона на съд. Свидетелите идваха един след друг, клеветяха Исус, но показанията им не съвпадаха, а Господ мълчеше. Най-после първосвещеникът Каяфа се разгневи:
- Виждаш ли какво говорят тези? А Ти нищо не казваш!
- Сега е вашият час, часът на насилието и терора, но иде Човешкият Син на небесните облаци, отдясно на силата на Отца Си – отвърна Исус.
- Ти Божи Син ли си?
- Ти го каза.
- Това е богохулство! – извика Каяфа и раздра дрехите си.
„Наистина се изложи на смъртна опасност”, се чу в Синедриона.

6.

Исус беше разпънат на кръста. В предсмъртната Си мъка Той извика:
- Или, или лама савахтани (Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил)?
- Вика Илия, вика Илия! Да видим дали ще Го спаси! – разкрещяха се от тълпата.
- Жаден съм! – отново извика Исус.
Един по-сръчен римски войник натопи гъба в оцет, закачи я на тръстикова пръчка и Му я подаде да пие.
- Свърши се – нададе глас Исус. – Отче, на Тебе предавам духа Си – каза Господ и издъхна.
Предвид наближаващия празник Пасха един римски войник взе копие и прободе Исус в сърцето. Стотникът, който командваше екзекуцията, каза:
- Наистина този Човек е праведен.

7.

Тялото на Исус, повито в бял саван, лежеше в гроба. Внезапно ярка светлина като от атомен взрив озари камерата. Духът на Христос Му се възвърна. Той отвори очи. Беше в прославено тяло. Разпови се, стана и подреди савана и кърпите в съвършен ред. Един ангел отвали големия камък, който затваряше гроба. Навън римските войници бяха изпопадали по земята и умираха от страх.

8.

Исус седеше в хола и гледаше репортажа за свалянето на Тодор Живков. Беше десети ноември. Бившият генерален секретар беше сам като сред глутница изгладнели кучета и се озърташе насам-натам сред своите другари предатели.
Исус си мислеше: „Аз победих. Победих духовно. Моят дух победи!”