***
Не мога от възторг да не възкликвам, не мога да не казвам – Аз обичам..., когато чувството напира във гръдта ми, като затворен гълъб в клетка. Тогава пламвам от емоцията цяла, а логиката ми по женски слаба се скрива в сянката ми често и се страхува да ме припознава. Не зная във дете ли се превръщам или пулсира циганка в кръвта ми, но птица е във мене свободата готова да политне жадна.
***
Как искам във живота кратък да бъдем искрени и истински, тъй както топлите лъчи на слънцето внезапно и спонтанно ни целуват, тъй както нежен бризът от морето в гърдите до сърцето ми нахлува и то от синият му дъх пулсира. Нима е трудно да надраснем дребнавост, суета и лицемерие в естествения порив на духа ни да бъдем себе си!
***
Във есенния ден и в свойта ранна есен, по дънки и по сутиен, тя тръгна край морето от късните лъчи да си открадне слънце, с коси във бяло и без грим, но с тяло зажъдняло нежност.
***
От грижите си всеки е погълнат, спонтанна благодарност не очаквай. Ако направиш добрина на някой хвърли я като цвете във морето и се затичай бързо, за да я забравиш, тъй както чайките над теб в простора, отлитащи във полет син към кея. Тя неочаквана до тебе ще доплува като делфинче сребърно и закачливо, за да ти каже, че доброто е красиво и твоят ден ще заблести от благодарност. Но в пътя си ронлив и стръмен, ако ръка приятелски протегнеш на някого умората да превъзмогне, не се упреквай във наивност с високомерие ли те отмине, обсебен от егоцентризъм. Направил си го искрено, без корист и тайнството е между теб и Бога, призван единствен да ни съди пристъпим ли моралните закони.
Лято
Изстрадах всеки листопад във есенните кални дъждове, на зимата пронизващия хлад и пролетните морски ветрове в очакване на тебе, лято - след девет месеца отново да се преродиш във щедростта на слънчевото злато, в копринената нежност на морето, в наситените багри на цветята, изваяни от твоята палитра и четката вълшебна на твореца. Тогава в утрини уханни по пясъка измит да тичам и уморена, но щастлива в морето нежността да преоткривам. А в тиха вечер пълнолунна да съзерцавам как луната в оранжев портокал изплува и със лъчи пътеката рисува, когато във златисто засиява. Политат като птици дните на юни, юли и на август, изтичат като песъчинки през пръстите ми ненаситни. И идва онзи миг, когато отново слънцето изстива, чадърите прибира някой и опустява плажът с морската градина. Все още с тен и окрилена аз пак за теб копнея, лято, като мечта, която ме докосва единствена във сивата реалност.