ЕСЕН В ОБЗОР

С какво усърдие нощта гаси 
на залеза запалената пещ! 
Съмнително добра и кротка 
се просна като верен пес пред прага ти.
От нечий двор 
в подозрителната тишина, 
пропита с есенната влага, 
изпращаше любовен призив котка.
С мократа си длан върху лицето ти, 
затвори още будните клепачи.
И притъмня.
Сякаш зазидаха завинаги прозорците.
На закъснели минувачи силуетите 
потънаха в мастилената лава.
Изпитах жал за летните ти улици.
Из тях безгрижно весели се щурахме.
Сега са сиви, обеднели, 
без пъстрооките чадъри край бордюрите, 
без щедростта на цветовете. 
А знам ли? 
Може би ме заболя за нещо мое, 
останало във теб или отминало. 
Пробягало край мене с ветровете ти. 
И с песента на раковините.


ПЪЛНОЛУНИЕ

И не идва умората. 
Нито мигват очите. 
Нощ добра за говорене. 
Ела, ще опитаме! 
На тежките мисли и на строгите думи 
ще свалим от врата им юздите. 
Ако искаш 
ще говорим сериозни неща. 
За калта 
из човешките друми. 
За живота въобще. 
И за язвите. 
За змията, 
отгледана на приятеля в пазвата. 
За студа, онзи, в нас, 
превърнал ни в чужденци на Земята. 
Към кого ли прекрачваме без пресмятане? 
Усмихни се и гледай стъписано! 
Понякога в тинята има и бисери. 
Ако искаш, за тях ще приказваме. 
Само тръгвай и не дей се бави! 
Да не дойде внезапно сънят. 
И дръпне клепачите. 
Има сънища направо пророчески – 
много нещо ти казват. 
Този, знаеш ли, чакам го още от раждане. 
От земните сънища той е най-важният. 
В него всичко се сбъдва. 
Не тук, на Земята, 
а оттатък, в отвъдното. 
Идвай! 
За говорене нощ е.... 
Не разбираш ли? 
Будна съм още!


ДРЕБНИ НЕЩА

Все по-мъничко искам.
(Само гръб не превивам до ниското.)
Все повече стигат ми дребни неща.
Книга – от онези, дълбоките, 
белег да остави в сърцето ми.
Разнежваща песен – 
провлачена, тиха, укротена река.
Или филм от ония – 
да бръкне в душата 
и тя като вълк да завие.
Стъпки човешки, прекрачили прага ми.
Звън телефонен.
И някой да пита добре ли съм, как съм.
Все дребни наща...
А дали са наистина толкова дребни, 
щом ги слагам високо, 
над луксозните стоки?
Щом са важни за моя сезон, онзи – последният.
Когато сърцето жонглира опасно 
и не зная живея ли, гасна ли.
В път, от мисли насечен, пътувам сега 
и болезнено ясно 
различавам голямото в малките жестове.
В уж невзрачните, 
а всъщност 
с човечност изпълнени 
дребни неща.