Днес, на Празника на Поезията Първи октомври, 2021 г., с прискърбие научих, че на 23 септември е починал поетът ЙОТКО КАДЕМОВ. Светла му памет...

На снимката сме двамата с него в Пресклуба на БТА.

На 17 декември Йотко щеше да навърши стотната си обиколка около Слънцето. Но и недовършена, тя говори за едно – за живот, преизпълнен с мъдрост и светлина.

„Архетипът на стария човек – пише психологът Карл Густав Юнг в своята Автобиография, – който е видял достатъчно много, е вечно истинен... независимо дали е стар селянин или велик философ като Лао Дзъ.“

А Йотко Кадемов с острото си зрение наистина „е видял достатъчно много“ в живота си – не само като значим български поет – певец на Светлината, но и като безупречен арбитър в човешките земни спорове; като професионален Съдия.

Беше дългогодишен член и Първи заместник председател на Съюза на свободните писатели в България – със свой личен принос в развитието и в утвърждаването на Съюза ни като творческа организация.

Поезията му прелива от мъдрост - като река Дунав в делтата си...

Поетиката му е безупречна.

Стилът му – съответстващ на неговия глас и на гласа, с който – както е забелязал и както се изразява Нобелистът Йосиф Бродски в книгата си с есета „По-малко от единица“ – е открит и е повикан на живот от самата Поезия.

Всъщност тя, Поезията, като откровение на Истината в художествени образи и средства, признава само своя автентичен глас, признава само своя Поет-Избраник в стила, който Тя сама избира и който Тя сама изисква като майсторска направа от своя Поет - в случая от Поета Йотко Кадемов.

Тя е и тази, която сама се разкрива като Истина в своята поетика – не, не пред всеки читател, а само пред своя Читател-Избраник.

Поезията на Йотко Кадемов в стила си – такъв, какъвто е той като Неин избор – си има свои избрани български читатели, свои лични адресати.

И това е нормално. Важи за поезията на всеки друг поет (бил той с „класически“, с „модерен“ или с „постмодерен“ стил на писане).

Впрочем, в това отношение Поезията прилича на Спасителя като въплътено Слово. Вижда се в Евангелието, че пред едни хора от своето обкръжение Исус се разкрива като Бог и Човек едновременно – и това са Неговите Избраници, Неговите ученици, а пред други хора Той се разкрива само като човек. 

Йотко Кадемов е безспорно един от значимите български поети. Неговата поезия си има избирани от самата нея свои истински читатели. Самият аз съм адресат на много от неговите стихове.

Например на следните:

"Сам съм на брега на същата река,

бавно се оттича моят спорен час,

щях да се удавя и съм поуплашен.

Всичко е така и не съвсем така

и като си чувам своя собствен глас

в ежедневието ставам по-безстрашен. "       („Аз“)

***

Или на тези стихове:

„Йотко, Йотко...

Слушай вятъра, когато тук го има,

слушай го, дори когато тук го няма,

знаеш, че не знае силата си той!

Ситна-ситна семка чака цяла зима

и с летежа из вселената голяма

тя намира почвата след дъх престой...“        („Само ти“)

***

Или тези негови стихове:

 

Остана само сребърната нишка

да свързва двете мои същества.

И ето че след земната въздишка,

поемам в слънчевата синева.

 

Изглежда тук за нищо се не страда

и мога да прелитам с лекота;

не мисля тук за слава, за награда

и бих достигнал всяка висота.                („Почти сън“)

***

Адресат съм и на следното стихотворение на Йотко Кадемов, което считам за златен връх в българската поезия.

 

ЗЛАТНИЯТ ВРЪХ

 

Приемам годината днес за сговорна,

за пример е нашата обща гощавка

и с брат ми под власт сме на кръвното родство,

Един е домът ни за гледка просторна,

на моята площ е градежът съставка

и може би тук придобивам господство.

 

Ловец съм и песът подгонва сърната,

кому да помагам чрез лична намеса,

когато е жертвата с правда разумна?

Нима с добрината изчезва злината,

при новия дом съм все още с отвеса,

не идва на ум мъдростта сладкодумна.

 

Все аз съм подвластен, все аз съм владетел,

проплаквам невинен и плача греховен,

без смърт съм и грешка за мъки ме ражда.

На всякакъв спор съм единствен свидетел,

все нямам за прошката Господ върховен,

до просяка падам от глад и от жажда.

 

Единствен съм аз за съзнателна стъпка,

потайно животът е в ядка първична,

с душата и с тялото аз съм в два свята.

От слънцето дар е пожизнена тръпка

и както се вижда след нива пшенична,

Човекът е златният връх на Земята.

 

***

Сбогом , Приятелю.

Светли ти небесни селения...

Владимир Луков

http://svobodenpisatel.org/index.php/2013-01-09-18-57-10/25-iotko-kademov