ВЛАДИМИР ЛУКОВ – ЗА ПРЕДСТОЯЩОТО ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ССПБ

Уважаеми колеги, здравейте!

Изглежда, че най-после ще ни се отдаде да проведем Общото ни отчетно-изборно събрание през септември 2021 година при пълно ангажиране на силите ни като Съюз то да се проведе при най-добри организационни условия.

Впрочем, в съответствие с решенията на Управителния съвет на ССП от 01. 07. 2021 г. обявата за Събранието е публикувана в Държавен вестник. Оповестена е в седалището на Съюза ни. Публикувана е и в сайта на Съюза ни. Изпратени са и са приети от почти всички членове на Съюза ни лични покани за участие в Събранието.

Актуализираме в момента списъчния състав на Съюза.

Така на самото Събрание ще сме наясно колко точно са нашите членове, колко от тях са получили и приели Поканата за участие в Събранието и колко от тях (ще) присъстват на самото Събрание.

Отсега сме наясно, че тези, които ще отсъстват, а те няма да бъдат малко, няма фактически да присъстват по уважителни причини. Главните сред тях са пандемията и разстоянията, които ни делят едни от други.

Същевременно ясно ни е, че и занапред ще трябва да се съобразяваме с тези две причини така, че те да препятстват в най-малка степен организационния живот на Съюза ни.

Всъщност, ние като Управителен съвет, отчасти и като Ръководства на Филиалите, а също и като отделни членове на Съюза се учим вече да ги преодоляваме.

Провеждаме например успешно онлайн заседания на Управителния съвет. Като Ръководство на Съюза комуникираме по електронен път и с Ръководствата на филиалите. Комуникираме така и помежду си – поне тези от нас, които имат достъп до електронните мрежи.

Знаем, че и всички други творчески, социални, политически и стопански организации у нас и по света се учат усърдно да комуникират в стагнираните от пандемията и от разстоянията социални условия и да се самоуправляват така с помощта на светкавичните електронни мрежи – вербално и визуално. Респективно – присъствено.

В това отношение ние като поети и писатели, чиито работилници са в главите и в сърцата ни, имаме известни предимства.

Първото и главното ни предимство е в това, че ние не се нуждаем от предварителна съюзна или от текуща съюзна работа, в т.ч. организационна, за да сътворяваме свои литературни творби.

Всъщност, наясно сме в това отношение, че творческият акт е личен и че се извършва в творческа самота.

Затова и знаем, че греши всеки, който си мисли, че членството в писателски Съюз го прави поет или писател.

И друг път съм писал – поетите и писателите правят Съюза.

Правят го с талантливо написаните си творби и го легитимират у нас и в чужбина с творческите си имена; чрез именитите си творби.

Тъй че истинският ни Съюз (а той – и днес, и за всички времена е Един сред многобройните по света и у нас съюзи) започва от талантливо написаните ни в безусловна самота творби. Творбите приобщават и с тях ние се приобщаваме като поети и писатели, включително организационно, в конкретен социален писателски Съюз.

В нашия случай – Съюз на свободните писатели в България.

Второто ни важно предимство в преодоляването на стагниращите ни пандемични условия и на разстоянията, които ни разделят, се състои във факта, че и основната ни съюзна цел – да подпомагаме взаимно творческите си изяви в света на социалното, на публичното огласяване на творбите ни – се осъществява до голяма степен (и по същество, и организационно) чрез помощта на електронната мрежа.

Ние сме първият писателски Съюз и може би първият творчески Съюз, който за публична и за творческа изява на своите членове разполага с електронен сайт svobodenpisatel.org от началото на 2005 г. насам.

Главно от този наш сайт българската литературна общност ни опознава като Съюз и ни разпознава поименно като творци.

И тази наша електронна трибуна, която фактически се превърна в наша творческа институция, и която ни легитимира като Съюз и творци у нас и до някъде в света (сайтът влиза в Проект на Берлинската библиотека за славянските литератури) все още се развива успешно. Тя претърпя с галопиращото развитие на електронния софтуер три свои трансформации в три технически версии. И третата вече застарява. Трябва да мислим за четвърта.

Ползваме се от електронната комуникация и за съставянето, а също и за редактирането на съюзните ни литературни Антологии, които издаваме периодично и които всъщност ни представят като творци не само пред широката ни творческа общественост, но и пред специализираната ни литературно-критична мисъл.

Очертава се следващите издания на същите наши Антологии да ги съставяме изцяло по електронен път – като тези от членовете на Съюза ни, които боравим с компютрите, ще подпомагаме тези, които поради старост и други причини не боравят с тях.

Знакови за Съюза ни са и литературните Антологии и Сборници, които издават и Филиалите ни в страната. В това отношение Варненският Филиал е водещ – с четиринадесет Антологии и литературни Сборници. Русенският го следва. Водещи в това отношения бяха – и Бургаският, и Софийският филиал.

Имаме опит донякъде и в публичното ни представяне в социалната електронна медия „Фейсбук“.

Русенският Филиал на Съюза ни се възползва от нея в най-голяма степен.

Редица наши автори имат свои профили във Фейсбук и в Ютуб.

А някои от нашите автори са представени със свои електронни книги и със свои отделни литературни творби в едни от най-реномираните електронни сайтове за изкуство и литература - „Литернет“, „Словото“ „Литературен свят“, „Факел“ и др.

Имаме предимство донякъде в организирането по електронен път на литературни четения и публични премиери на книги на наши автори.

Същите сполучливо се осъществяват на равнище Филиал по понятни причини.

Всъщност в условията на пандемията, с която човечеството – както се предполага – ще се бори години наред, Филиалите ни в страната са местата, където съюзните ни членове могат да разчитат на непосредствена жива творческа изява.

Да, електронните социални мрежи ни предоставят неограничени възможности за лична творческа изява, но те крият и опасности за нас, ако не се съобразяваме с личните си критерии за поетично и друго литературно творчество; ако нямаме своя ценностна литературно-критична мяра. "Всички писатели желаят да бъдат харесвани – пише Атанас Далчев в своите Фрагменти, – само че за някои е важно и това – кой ги харесва." А на ироничния упрек, че печата само добрите си стихотворения, а лошите крие, Поетът отговаря: „Не, моята хитрост е още по-голяма, аз пиша само добрите.“.

Добре ще е, мисля, и ние да практикуваме тази мяра на Далчев за творческа изява, но и мисля, че за нас не е никак малко да полагаме усилия да публикуваме в електронната мрежа само добрите си творби. Защото другите, „лошите“, които сме написали и които от нетърпение или от тщеславие прибързваме да публикуваме там, почти светкавично ни обезличават...

Уважаеми колеги,

ние сме Съюз на свободните писатели в България

и съществуваме като такъв от 8 септември 1990 г.

Тоест, имаме вече тридесет и една годишна своя история.

Някои творци от другите писателски съюзи са ни питали междувременно твърде недоброжелателно – „като сме свободни, от какво сме свободни и дали другите знаят това“?

Отговаряли сме с думите на големия руски религиозен мислител-екзистенциалист и персоналист Николай Бердяев. Ние – и като членове, и като Съюз – сме „свободни в обществото и държавата от обществото и държавата“.

Свободата ни като писателски Съюз ревностно се охраняваше и мъжествено се отстояваше пред държавата и пред обществото ни, а също пред всички нас и преди всички нас от Председателя на Съюза ни проф. д-р. Стефан Влахов – Мицов.

Негова е заслугата ние нито да се влияем като творчески Съюз, нито да сме в сервилна услуга като социален Съюз на която и да е политическа партия или на която и да е партийна, съсловна, класова или друга някаква групова или елитарна идеология.

Заради свободата на Съюза ни ние предпочетохме и предпочитаме все още да поддържаме организационния си живот във финансова оскъдица (издържаме се само с членския си внос), вместо да съществуваме във финансова зависимост от нечия „добра дарителска воля“.

Свободата ни донякъде се предполага и от това, че не разполагаме с материална база, която да ни поставя в здрава зависимост от държавата или от институциите на обществото. Седалището на Съюза ни е в читалище, в което нямаме офис, а само адрес с възможност във фоайето на читалището да провеждаме заседанията на Управителния съвет и на Общото събрание в салона му, а също и да организираме някои от Съюзните си мероприятия.

Обратно. Съзнаваме, че тъкмо финансовата ни оскъдица с липсата на наша собствена материална база, на наше собствено издателство или на наш собствен литературен вестник, или на наше списание, пораждат известен анархизъм в съществуването ни, на който не всеки от нашите членове е или е бил в състояние да удържи.

Затова Съюзът ни е проветрив.

Ежегодно в него се включват нови членове, но и доста от утвърдените (донякъде) като поети и писатели негови членове го напускат – предпочитат да са членове предимно на устойчивата и в материално отношение организация на СБП. Няма да изброявам имената им. Подчертавам обаче, че много от тях вече съжаляват, че са напуснали Съюза ни. В писма до Председателя и до мен като Заместник председател са споделяли това.

Съжаляват, защото не са отчитали своевременно (като наши членове) и положителната страна на анархистичното ни (донякъде!) съществуване като Съюз. А тя е свързана с откриващи се многообразни възможности всеки от нас, членовете, да допринася – кой с каквото и както може – в съответствие с дарбите си за свободното развитие и утвърждаване на Съюза ни – и като творческа, и като социална организация.

Впрочем, всяка творческа организация е донякъде анархистична в положителния смисъл на думата. Уикипедията или тъй наречената електронна енциклопедия в световен и в национални мащаби е пример за такъв положителен анархизъм – всеки има открита възможност да я твори и да я обогатява като съдържание без да очаква друга награда, освен вътрешното си удовлетворение от това, че е допринесъл за обогатяването й.

Когато пея за другите – споделя именитата наша оперна певица Райна Кабаиванска – пея за себе си.“

Респективно всеки от нас, който работи за развитието и за утвърждаването на Съюза ни и като свободна творческа, и свободна социална организация, работи и за себе си; утвърждава своето лично присъствие като поет или писател в обществото ни.

Например, онези от нас, които съставят, редактират и организират издаването на съюзните ни Антологии, подпомагат безвъзмездно не само развитието и утвърждаването на съюзените ни творци и на Съюза ни като творческа организация, но в края на краищата утвърждават и лично себе си като сравнително високо изявени наши български творци.

Така стоят нещата и с другите ни съюзни дейности – с литературните конкурси, които организираме; с публичните литературни четения; със сайта; със страниците на Съюза и на Филиалите му във Фейсбук; със съвместните наши изяви с автори или с писателски съюзи от чужбина...

Уважаеми колеги,

ние наистина като Съюз в много малка степен зависим от обществото и особено от държавата ни. Но почитаме институциите им – и като членове, и като творческа организация.

Същевременно и ние в по-малка или в по-голяма степен – и като изявени поети и писатели, и като творчески Съюз – сме почитани от институциите на държавата. Особено от най-важната за нас институция – Министерството на културата. Почитани сме по достойнство като автори на значими литературни творби и дела в областта на културата (мнозина от нас са или са били читалищни и музейни работници, артисти, литературни журналисти и др.).

Впрочем, откакто съществуваме като Съюз – вече тридесет и една години – над петнадесет наши поети и писатели са били удостоявани с награди на Министерството на културата за принос в развитието на българската култура.

Вярно, през изминалите години доста от наградените наши поети и писатели (наградени и с наши съюзни национални награди) напуснаха Съюза ни (основната причина я изясних по-горе); станаха членове най-вече на другите три писателски Съюза – на СБП, на Сдружението на българските писатели и на Съюза на независимите български писатели. (Това между другото говори и за приноса ни като Съюз в утвърждаването на същите автори.) Друга част учредиха „собствени“ творчески организации.

Добре.

Но именно нашият Съюз като авторитетна творческа организация с нашите сегашни съюзни членове продължава да бъде почитан от Министерството на културата.

Това става наред и предимно със Съюза на българските писатели.

Само за последните три-четири години Министерството на културата удостои с престижни национални награди за принос в развитието на българската култура и на националната ни идентичност шестима наши автори.

За настоящата 2021 г. по повод 24 май, Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, с Грамота и с Почетен знак на Министерството на културата „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики (златен) бяха удостоени великолепните наши автори – поетесата Юлия Вапцарова от София и поетът от Варна, доайен на Съюза ни – Иван Бъчваров.

На какво се дължи това, че сме почитани като творци и Съюз от нашата най-важна за нас държавна институция Министерството на културата?

Дължи се, според мен, на две неща.

Първото е, че ние някак съвсем естествено сме се съобразявали до сега (дай, Боже, и занапред) – и като творческа, и като социална организация – със стародавната истина, че която и да е човешка общност следва да бъде управлявана от по-добрите нейни индивиди, от талантливите нейни личности. Инак тя се разпада. Сещам се сега за древногръцкия историк и биограф Плутарх, който пишейки за живота на основателят на великата Персийска империя Кир II Велики (VI в. пр. Хр.), цитира следните негови думи: "Не е уместно да управлява този, който не е по-добър управляваните.". Респективно – Съюзът ни е почитан, защото (освен че в него израстват редица наши талантливи автори – талантливите ни автори правят Съюза ни!) самоуправлението му се организира и се представлява от сравнително най-утвърдени(те) наши творци начело с Председателя ни.

И второто, заради което смятам, че сме почитани като Съюз от Министерството на културата, е това, че ние като Управителен съвет на Съюза винаги сме полагали усилия да представяме за национални награди онези наши автори, които сме смятали, че те, именно като автори на талантливо написани творби, имат свои най-големи шансове да бъдат удостоени с тези награди. А това ще рече и обратното, че и ние като Съюз от творци почитаме и уважаваме Министерството на културата не само като висша държавна институция, но и като Личности-експерти и творци, работещи там.

И тъй, на тези две неща, в които и между които е винаги Първото – това да полагаме усилия да творим високо художествена българска литература – са в основата на авторитета ни и като Съюз.

На тях трябва да държим.

И на свободата си, за да сме истински творци-личности.

Уважаеми колеги,

Общото ни събрание както изглежда ще се проведе – ако сполучим да го проведем – в условията на гребена на четвъртата вълна на пандемията.

Не сме я предвиждали.

По-скоро предвиждахме, че в първата декада на септември заразата ще е в най-ниските си свои нива.

Уви.

Налага ни се отново да действаме в крачка като държим преди всичко на живота си като най-висша наша ценност. Затова в случай, че ни се отдаде да проведем Събранието си на обявената дата, ще ни се наложи в неговите времеви рамки да действаме експедитивно.

Мисля, че не бива да четем там пространни анализи и доклади, а да се съсредоточим върху главното – финансовия отчет, промените в Устава и най-вече върху избора на нов Управителен съвет.

Но за да стане честен и надежден този наш избор, все-пак е нужно да имаме предварителна подготовка за него.

Нужно е да се взрем в работата на досегашния ни Управителен съвет – да я оценим по достойнство.

Затова предлагам написаното тук от мен да стане база за правене на ваши лични предложения и идеи за усъвършенстване на организационния живот на Съюза ни като визирате екстремалните здравно-социални, политически и икономически условия, в които ни се налага да съществуваме като творческа и социална организация.

Предложенията (и във вид на статии, които бихте желали да споделите тук, в сайта) може да ги изпращате на моя електронен адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Успех!

Бъдете здрави!

Владимир Луков, Заместник председател на ССПБ

12 август 2021 г.