СТАНИСЛАВ МАРАШКИ

CURICULUM VITAЕ. Роден съм на рожденния си ден. Макар че това бе много отдавна, още помня кога стана това: на 29-ти януари 1961 г. И фактът, че си спомням с такава точност за деня на моето раждане цели 45 години след това щастливо събитие не говори за нищо друго, освен за това, че се радвам на изключителна памет. Впрочем, на същата дата са били родени и господата Ромен Ролан и Антон Павлович Чехов. Съгласно едно популярно мнение това било единствената ми връзка с литературата. Гореспоменатият триумф на човешката генетика бе осъществен в Стралджа. Престоят ми там се отрази изключително благотворно за селото ни, поради което в 1970 година обявиха Стралджа за град. Което, разбира се, не попречи на някои недоброжелателни люде да подхвърлят по повод по-късното ми изселване, че то било един спасителен за селището ни ход, понеже, ако съм бил продължил да живея в него, като нищо отново да го обявят за село! Та там буквално всичко живо бе пропищяло от мен. И дори, ако се съдеше по движението на писъка, можеше да се проследи с компютърна точност по коя улица минавам. За радост на рода по-късно все пак се поочеловечих и дори успях да изкарам френска филология, поради което изучих галската култура. А е известно, че всеки, който познава галската култура, е франкофон. Тогава как да наречем този, който заявява, че е познавач на галската култура? Ами галфон, естествено. За колегите ми следването беше много тежко, но аз лично нямах никакви проблеми с галообучението, тъй като, както стана видно, си бях галфон още от ученичеството. За браковете си мога да кажа, че в тази област винаги съм се водил от правилото, че повторението е майка на знанието. Затова повтарях женитбата толкова пъти, колкото ми беше потребно, за да изуча жененето до съвършенство. По времето на една от поредните икономически кризи се ориентирах трайно към късите сатирични форми. Съображенията за този избор бяха чисто икономически: исках да пестя хартията. След 10-ти ноември 1989 година се освободиха места в службите за сигурност и аз успях да се вредя за секретен агент на властта. Като такъв започнах да издавам когото и каквото ми попадне. Издадох, например, три сатирични книги:"Смях под маската", "Народ от богове" и "Книга във форма на правоъгълник". Зная, че това ще ви озадачи, но те се харесаха главно от вегетарианци. "Че защо пък точно на вегетарианци?" - бихте се учудили вие. Много просто: щото бяха изключително постни. След книгите учих една година право и бързо.бързо приключих. А познавам хора, които са толкова несхватливи, че им се налага да го учат цели пет години, докато го изучат! От 2000-та година заживях в гр. Бургас, което бе изтълкувано неблагоприятно от новите прогресивни сили. Те ме обвиниха, че с този си политически акт аз съм целял да бъда по-близо до бившия Съветски съюз, сиреч малко по на изток. На всичкото отгоре тук скоропостижно попаднах и под ударите на закона, тъй като група литературоведи, силно стресирани от напълно противоположните ми творчески проявления, заведоха срещу мен дело за нанесени им морални щети. В своята петиция до прокуратурата те се жалваха от това, че след като съм спечелил 2-ра награда за разказ на националния литературен конкурс "Ний всички сме деца на майката земя",?-ра награда за разказ на третия конкурс за хумор и сатира в Кубрат, трета награда за разказ пак в софия и пак в читалище „Христо Смирненски” и всички бодро са ме обявили за белетрист, най-неочаквано съм станал лауреат и за лирика на Първия национален поетичен конкурс "Христо Фотев". Това така ги объркало, че довело до дълбоко и непоправимо разстройство в тяхната психика, а един дори се развел.Затова жена му също се беше подписала в жалбата. Междувременно косове нападнаха лозето ми на 9-ти километър, та се наложи да ги изтребя с ловджийска пушка. Оставих си само един - "Златния кос", на който е кръстен конкурът за сатирична песен на българско национално радио, тъй като често се случва сред песните във фестивалната програма да има и песни по мой текст. Иначе открай време си падам по забраненото, което личи ясно по това, че до неотдавна си вадех хляба като зам.главен редактор на в-к "Забранено за мъже".Имам си и хоби.За да не скучая, през свободното си време обърквам сметките на Великите сили за културен геноцид, като полагам труд и като редактор в списанието за литература, изкуство и култура "Жажда". През последните години се грижа усърдно за денталното здраве на гражданите от франкофонския свят, като за целта превеждам на френски творби от български хумористи. Когато ги прочетат, устата на пациентите франкофони се разчекват от широка усмивка, техните стоматолози започват да работят по-свободно и в резултат тяхното лечение става много по-ефикасно. Затова и френският зъболекарски орден всяка година в навечерието на Коледа ми изпраща поздравителни картички. В допълнение бих искал да подчертая, че съм силно хетеросексуален, поради което нямам никакъв шанс да стана депутат или министър. Още повече пък, че всяка партия ме плюе и ме счита за член на противоположната ней. Това показва, че и на ниво собствената ми личност многопартийната демокрация е вече постигната.

 Есеистика:

СТАНИСЛАВ МАРАШКИ - ОТВЪД СЕЛСКИЯ ПЛЕТ НА НАЦИОНАЛИЗМА

Критика:

СТАНИСЛАВ МАРАШКИ – ОТ УПОР В СЪРЦЕТО НА АНТИДУХОВНОСТТА

СТАНИСЛАВ МАРАШКИ – ВЪРХУ ЛИСТА И ПЛАТНОТО

СТАНИСЛАВ МАРАШКИ - СЛЕДИ ОТ ВЯТЪР И ПОЕЗИЯ

СТАНИСЛАВ МАРАШКИ - ПРЕЗУМПЦИЯТА ЗА ЛАКОНИЧНОСТ В КНИГАТА „ПЕПЕРУДА В КОШМАРИТЕ” ОТ БОРИС АРНАУДОВ

СТАНИСЛАВ МАРАШКИ - За поетичната книга на Диана Димих „Прошка неродена”

СТАНИСЛАВ МАРАШКИ - ИЗДАТЕЛИ И РОМАНИСТ СЪЖИВЯВАТ ИСТОРИЯТА

Хумор и сатира:

СТАНИСЛАВ МАРАШКИ

Критика за автора:

Проф. д-р СТЕФАН ВЛАХОВ - МИЦОВ - ЕДНА НЕОБИКНОВЕНА КНИГА

 Информации за автора:

НОВА ПЕСЕН НА ЗАХАРИ ЧЕРНЕВ И СТАНИСЛАВ МАРАШКИ ПРОЗВУЧА В БУРГАС

СТАНИСЛАВ МАРАШКИ ПОЛУЧИ ПОЧЕТНИЯ ЗНАК НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА "ЗЛАТЕН ВЕК"