„Аз съм светлата утринна звезда“
Иисус, Откровение на Йоана
В една хубава малка книжарница има всичко, което е потребно за малкото ни Голямо щастие. В света на книгите нещата са прекрасни, когато биват осветени добре. Всъщност това е светът. И какво по-хубаво, след като ги има книгите, очите на света, след като ще ги има истинските Хамлет, Гаврош, Козета, техният Жан Валжан, Гуинплейн и Деа, Евгений Онегин, Акакий Акакиевич, Княз Мишкин, Алексей Карамазов (не този от книгата, който не помогна на болното дете със своите 40 хиляди рубли), щом ще ги има Малкият принц, Том Сойер и Хъкълбери Фин? Белият зъб и неговият добър господар? И само те ли? Ами Мики Маус, приказките, филмите, звездите, небето, Човекът с неговите усмивки и радости!
Всички тези хубави неща са част от един Дух. Това е духът на едно дете, което расте с книгите. То е добричко и игриво, но също така обича много да чете. Читателят, бъдещият читател навярно се е познал, защото такъв е бил, а, надявам се такъв и ще бъде.
Та нали цялата същност на този свят е Детето.
Трагедията е най-далеч от света му. И ние също бягаме от нея, искаме да не загубим образа си, детския си образ.
И наистина, в света ще се роди дете, едно от нас, но Едно на Бога. А иде и Светият дух, Утешителят, а от нас ще дойде Лъва, Детето, Царят, Малкото лъвче, което си играе с Агънцето. То ще бъде нашият Малък Всечовек, нашето си момченце-цар. В земята на Лъва расте то и ще расте под щастлива звезда. Щастлива е „светлата утринна звезда“. И има Един, който пожертва Сина Си, Той знае как да пази децата Си. И тъй, детето, Лъвът, чете с упоение книгите, за да може когато порасне да прочете най-великата. Каква ще бъде тя? Безспорно написана от неизказаната лъчезарна усмивка в очите на Светия Дух, когато е гледал, вдъхновен, как лъвчето и агънцето си играят. И това е
Книгата на нашето щастие
Книгата на нашата обич
Книгата, в която всички ще бъдем деца.
Приказката започва! С усмивката на Бога!....
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-…/806-teodor-hristov
