Откъс от книгата „КЕНТАВЪРА“

Бъдни вечер е. Приготвила съм вечерята. Слава Богу дойде навреме от София пакетчето с лозови листа и орехи. Не сме купили елха, защото не видяхме да се продава в Мапуту. По същата причина нямаме и коледни топки. Надявам се това да не попречи на Христос да се роди. Ще го посрещнем с песни и свещи.

Какво ще сложи на своята трапеза Сесилия? От сутринта ми обяснява, че трябва да приготви мупиришири. Било нещо като див зеленчук или диво цвете в манговите гори на Софала. Е-ех, искам да го опитам, но знаете ли колко далеч на север е този град?

Сесилия излезе. Почти по мръкнало видях, че се връща със зелена китка в ръка. Дребно и сочно растение. Беше цъфнало с прекрасни яркосини цветове.

– Как успя за два-три часа да идеш там и да се върнеш? – питам, а Сесилия сериозно ми обяснява, че има познат, който всяка година за Бъдни вечер я снабдява със свещеното растение.

Огледа листата. По тях има някакви връхчета, тя ги окъса, докато ми разправяше, че ястието се приема вместо месо. Защото тази вечер месо не бивало да се яде. Не бивало и да се гледа кръв. Трябвало да се свари в самата вечер и да се поднесе в полунощ, след раждането на Христа. Изми листата, заля ги със студена вода и ги сложи да врят. Въртях се край нея, подсещах я да ги погледне, защото си представях, че само ще ги попари. Както попарваме спанака и копривата. Както мама попарва шушана за салатата. „Нека покъкрят, да им излезе всичката сол”, отвръща. Следващият път казва, че трябва им излезе всичката горчивина. Схванах накрая, че ястието ще се готви поне още два часа, бях готова да се откажа, човъркаше ме само пустото любопитство.

Георги надникна в кухнята да се осведоми с какво се занимаваме. Разказвам му, той обаче ме прекъсва: „”Аз ще си ям от сармичките”. Никак не е любопитен към непознати храни.

Когато зеленчукът-цвете се свари, тепърва трябвало да се доправя. Децата на моята помощница сигурно я чакат за вечерята. Благодарих й за желанието да ми покаже нещо толкова специално от традиционната им кухня. Казвала съм, нали, че работният й ден при нас свършва в четири следобед. А вече минаваше осем. Качихме я с тенджерката в Морис Марината. Да зарадва момчетата си с мупиришири. Помолих я да остави мъничко за мен, колкото да го опитам и да ми го донесе с тенджерката на другия ден. Не исках да си помисли, че й подарявам съдинката, беше ми едничка. Георги отиде да я закара в нейния квартал. Аз останах да посрещна Олга и Змаю със синовете им, които се обадиха, че тръгват към дома. Като православни хора, ще сме заедно с православни в Святата нощ.

От тук нататък посрещането на бебето-Бог Иисус в Мапуто по нищо не се различаваше от посрещането му в София или в Белград. Освен че в разговорите преплитахме българска с португалска и със сръбска реч. И коледните песни тъй ги пяхме.

http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-…/951-zdravka-dimitrova