.............

Това събиране на всички в нейния дом ставаше рядко, само по големите празници и на рождения й ден.

Така стана и на Великден, но още по-светло и жизнерадостно беше сега настроението на всички, защото вече беше пролет и Възкресение Христово възвестяваше и съживяването на цялата природа.

За този ден малкият дом на жената беше основно почистен и празнично украсен с шарени яйца и с първите пролетни цветя и свежи клонки. По-малкият й син вече си беше дошъл и това засилваше усещането, че идва най-светлият християнски празник – Възкресение Христово или както всички го наричаха с радост – Великден.

Още от външната врата децата усетиха сладостния мирис на току-що изпечения козунак. Те не можеха да си представят среднощната великденска вечеря без мамините козуначни рула и млякото с какао, сервирано в белия порцеланов сервиз на сини цветчета.

Като имаше предвид, че майка му беше претърпяла в началото на февруари много сложна, тежка и животоспасяваща операция, а не бяха минали и два месеца от това, големият й син я беше предупредил: "Майко, този път ние ще "омесим" козунаците... Поръчал съм за всички – за нас, за теб и брат ми, за другата майка – на френската фурна "Па-па". Ще ви донесем, когато дойдем за вечерята. Не искам да те обидя, но ти си още много слаба след операцията, за да се захващаш с такава трудна работа." Жената прие думите му като израз на синовна грижа за здравето й и реши тази година да наруши традицията. Но когато дойде Велики петък и настъпи т.нар "квасна нощ", тя не се стърпя и си каза: "Може съвсем малко, колкото да замирише на козунак, но ще направя... поне две рула. Заради децата ми – те толкова много ги обичат!"

Щом дойде време за поздравления с "Христос воскресе!... Во истина воскресе!" и традиционното чукане с яйца, на масата бяха поднесени топлото мляко с какао и нарязаните козуначни рула. Още след първите хапки големият й син каза с присъщото му чувство за хумор: "Оказа се, че прехвалените козунаци на френската фурна "Па-па" не струват нищо пред тези, които е направила фурната "Ма-ма"..." И всички, най-вече снахата, се съгласиха с него.

За Великден не се разменяха подаръци, но малкият й син не пропускаше в този ден да зарадва близките си, особено децата. В раницата си той носеше нова книга и скъп парфюм за мама, музикални дискове и касети с филми за по-големите си племенници и някаква супермодерна играчка за най-малкия, който се гордееше не само с батковците си, но и с чичо си, защото, според него, бил по-силен от баща му.

Когато изпрати големия си син и неговото многолюдно и шумно семейство, жената остана само с по-малкия си син, който й помогна да приберат празничната трапеза. На масата оставиха само писаните яйца, голяма част от които бяха изпотрошени от традиционното великденско "чукане". Беше късно след полунощ и по телевизията показваха края на тържествената Великденска литургия."Чаша арменски коняк?... За пълно отпускане преди сън. Нали, мамо? " – предложи синът и майка му пое красивата чашка от ръцете му...

Легнаха си почти на разсъмване. Нощите бяха започнали да се скъсяват и твърде рано се съмваше по лятното часово време, в което бяха преминали отскоро.

.......................

Из новелата "Арека" /"Аналекта", Авангард принт, 2007 /