РУСКА Г. НИКОЛОВА – ОГНЕНОТО ЦВЕТЕ

Приказка от книгата ,,Съкровищата на вълшебното ковчеже‘‘

 

Незнайно кога живял принц на име Клавис Галар Кас, известен с безпримерната си храброст и добро сърце. Той заедно с любимия си кон, който му бил и най-верен приятел, пътешествал надлъж и нашир по света - закрилял слабите и онеправданите, наказвал лошите и помагал на правдата навред да тържествува.

Веднъж, както си яздел и си подсвирквал весело с уста, попаднал всред една гора: ,,Със сигурност тук ще намеря свежа трева за коня ми, а и прясна вода от някое поточе, та и двамата да си починем!’’ - казал си той и заедно продължили бавно напред, като навлизали все по-навътре и по-навътре.

След известно време започнал да усеща нещо нередно наоколо - пред него и встрани, и навсякъде, безброй пътечки и пътища, ту се появявали, ту изчезвали, пресичали се и се кръстосвали, като че ли в безкраен лабиринт... Момъкът тръгвал по една, по друга и накрая разбрал, че напълно се е загубил… Но както се лутал безуспешно, неочаквано се озовал пред един зид, висок два човешки ръста; покрит с храсти и всякакви странни растения, които така се виели, увивали и преплитали, че образували здрава и непроходима преграда.

,,Какво ли е пък това?’’- помислил си той. Обикалял около плета, часове наред, но колкото и да се опитвал не открил ни вход, ни някаква пролука. Изведнъж блеснала ярка ослепителна светкавица и се зачул страшен тътен. Принцът се притаил зад едно дебело дърво и видял, че недалеч от него се оформила смътна и неясна фигура, която скоро придобила човешки очертания... А щом се появила на пълно, принцът разбрал, че без съмнение, това е магьосник и със сигурност - нечиста, тъмна сила е замесена тук, затова затаил дъх и започнал внимателно да наблюдава. Той се насочил към зидa, махнал с лявата си ръка и произнесал някакво заклинание. В този миг гъстата плетеница от клони и листа се отдръпнала и той преминал през нея.

,,А-а-а, такава ли била работата!” - помислил си момъкът и се притаил още повече.

След няколко часа магьосникът излязал, изрекал още веднъж тайнствените думи и всичко си станало така, като че ли не е било… Светнала нова светкавица и той изчезнал.

Щом се уверил, че наистина си е отишъл, принцът се приближил до същото място, повторил набързо заклинанието и пред него се появила врата, която сама се отворила. Той влязал през нея, огледал се и забелязал, че се намира в огромна градина с много алеи и пътеки. Малко по-навътре на една люлка, всред високите дървета, седяла чудно красива девойка: очите ѝ греели като две звезди, косата ѝ била черна като гарванови криле, а осанката - царствена и достолепна като на древна богиня.

Принцът се приближил тихо, но тя го забелязала и уплашено извика - ла:

Кой си ти, непознати страннико, и какво правиш тук, дето човешки крак не е стъпвал? Не знам как си успял да влезеш, но бързо си върви, защото ако те види магьосникът, жив няма да те остави!

Не се плаши от мен! Аз съм принц от едно далечно кралство! - отговорил момъкът. - Не се боя и страхувам от никакви магьосници, магии и заклинания! Така че само ми кажи каква беда те е сполетяла и ще направя всичко, за да ти помогна!

О, не! - възкликнала девойката. - Няма смисъл! За съжаление е невъзможно! - и от очите ѝ потекли сълзи.

Принцът все повече се учудвал и не разбирал какви странни неща стават наоколо, но вече бил твърдо решен на всяка цена да я спаси, защото още щом я съзрял, се влюбил в нея с цялото си сърце:

Не се страхувай и най-добре ми разкажи всичко от край до край! Все ще измислим нещо!

Добре - проговорила отново тя, - но това много дълга история. От незапомнени времена живее един цар-магьосник, който владее всякакви черни магии. Той притежава огромна войска от сиви лешояди, които щом докоснат земята се превръщат в армия от безмилостни бойци, а освен това безброй прилепи доносници летят навсякъде и денонощно му донасят всичко, което става по света... Царят воюва навред - разгромява и разграбва, а силата и мощта му се увеличават все повече и повече... След много битки и войни, един ден се озова пред границите на нашето кралство... Когато и то беше превзето, магьосникът, без да губи нито миг, се отправи към царската ни съкровищница, за да се наслади на плячката, с която се сдоби... Но той не търсеше нито сребро, нито злато, нито дори скъпоценни камъни - толкова неизброими са неговите собствени, защото друго вълнува злия му ум... Най-съкровеното му желание е да овладее тайната на живота и смъртта. С такава сила да се сдобие, че всичко живо - растение, животно или човек да бъде в негова власт и подчинение... Затова, когато видя несметните богатства в хазната ни, ги отмина и се насочи към една малка и на вид неугледна стаичка... От своите прилепи доносници беше научил, че в нея пазим най-голямото си съкровище... Там намери ковчеже, заключено с девет ма-гически катинара и запечатано с девет магически печата, но без усилие, с един замах на меча си успя да разсече катинарите и да разруши вълшебните печати... Той отдавна е разбрал, че такива тайнства, които могат да му по-могнат да осъществи пъкления си план, се крият само в древните прастари книги. Те обаче са винаги ревниво пазени и е трудно да се сдобиеш с тях, дори и за магьосник като него. Сега предчувствието му не го излъга! От дълбока древност в нашето царство, от поколение на поколение, се предава една от най-ценните книги на всички времена. В нея е събрана мъдростта на вековете и са описани всякакви тайни и чудеса. Щом капакът на ковчежето се отвори и видя тази чудна книга, той я взе с огромно задоволство и започна с нетърпение да я прелиства... Неочаквано между страниците се появи някакво странно цвете - с листа и цветове от истински огнени пламъци... Много вълшебства и чудеса са скрити в тази магическа необикновена книга, но едно от най-чудните е: че щом човек се насочи дори само с мисъл към нея, сама показва отговора на въпроса, а написаното оживява... Тогава изведнъж се зачу тайнствен нечовешки глас, който каза: ,, Велика и страшна е силата на огненото цвете! Недостъпно е то - ни за човек, ни за животно, ни за друга земна твар, защото добре е скрито в дебрите на омагьосаната планина! Пазено от древно ненарушимо заклинание, което гласи, че: който веднъж е влязал в планината и поиска да я напусне, ще трябва на всеки хиляда крачки по обратния път да заплати с по десет години от живота си! Така е отредено и орисано! А великата му тайна ще бъде разкрита и подвластна само на... ” Но в този миг книгата като че ли се разтвори във въздуха и изчезна, защото е така омагьосана - попадне ли в лоши ръце да се самоунищожи, за да не могат тайните и знанията ѝ да се използват за нeчестиви дела и тъмни цели. Магьосникът побесня от яд, но нямаше какво да направи! Накрая реши, че на всяка цена трябва да се сдобие със силата на огненото цвете. След известно време поиска да се ожени за мен, но когато видя, че всичките му опити да ме склони са безуспешни, изгради с магиите си тази непроходима гора-лабиринт и ме затвори тук с моята дойка, която е единствената ми упора и утеха...

А-а-а, това ли било! - възкликнал принцът. - Каквото и да ми струва, обещавам, че ще намеря и донеса това цвете и ти ще бъдеш свободна. Не се безпокой!

Не, не! - извикала девойката. - Пътят до там е дълъг, страшен и опасен, защото то расте на върха на омагьосаната планина, а тя се пази от древно заклинание, което не може да бъде развалено от нищо и от никого, дори и магьосник. Който се опита да слезе от планината - птица, звяр или човек и носи със себе си огненото цвете, на всеки хиляда крачки ще загубва по десет години от живота си. Така даже и някой да успее да го откъсне, никога не ще може да го притежава и да се възползва от силата му. Това разбра магьосникът от вълшебната книга и затова не може сам да се сдобие с него. Никой още не се е върнал оттам.

Не се отчайвай! Нищо няма да ме откаже, все ще намеря начин! Веднага ще се явя пред него, за да премахне заклинанието и начаса да те освободи, а после ще намеря и цветето! Сбогом засега!

Почакай, принце! Имам нещо, което може да ти послужи!

Като казала това, принцесата му подала един златен медальон:

Ето, носи го и го пази! Той ми е завещан от моята майка - знам, че е много древен и свързан с вълшебното цвете и когато потрябва ще ти помогне!

След това го целунала за сбогом и принцът се отправил към двореца на магьосника, който вече го очаквал, защото със своите зли сили можел всичко да вижда и знае.

Момъкът едва бил влязал в тронната зала, когато злият магьосник се изправил на среща му, страховит и огромен, и проговорил със заплашителен глас:

Виждам, че си се заел да ми доставиш огненото цвете! Ха-ха-ха...

Да, ако освободиш пленената принцеса, аз се наемам да ти донеса това, което желаеш! - отвърнал принцът смело.

Ще я освободя, ами защо да не я освободя! - казал магьосникът, като си мислел на наум: ,, Веднъж да се сдобия с него, ще стана толкова силен и могъщ че…’’, но на глас продължил: - Добре, а сега върви, че е време да тръгваш и побързай!

Без да се бави повече, принцът яхнал своя бърз кон, с който никога не се разделял, и потеглил. Не се знае колко път бил изминал, когато дочул отнякъде силни викове... Той се приближил до мястото, откъдето идвал гласът и видял един момък, който бил попаднал в дълбока, тясна клисура. Едва, едва се държал за корените на едно тънко дърво и всеки миг щял да полети в пропастта... Той приготвил набързо едно здраво въже от увивните растения наоколо и го хвърлил към него, като извикал:

Не се страхувай! Хвани се, а аз ще те издърпам!

Момъкът го послушал и не след дълго се озовал при него здрав и невредим, а като се посъвзел малко казал:

От все сърце ти благодаря, юнако, за добрината! Ти спаси живота ми и аз ще направя всичко, за да ти се отплатя! Накъде си тръгнал така?

Принцът му обяснил, че трябва да открие омагьосаната планина, за да избави любимата си от злия магьосник, а като свършил, момъкът проговорил отново:

С опасна задача си се заел! Наистина, съвет не мога да ти дам, но мога да те придружа, че нали на труден път с добър другар по-лесно се върви!

Той се съгласил с радост и двамата продължили напред...

По някое време се озовали на малка поляна. В единия ѝ край пасял кон, а недалече от него някакъв момък, явно изморен, си почивал под клоните на едно дърво и се бил унесъл в дълбок сън. Те тъкмо се канели да го приближат и заговорят, когато забелязали, че от клоните на дървото се спуска огромна отровна змия и се кани всеки миг да го ухапе. Той извадил бързо меча си и на мига я разсякал на две. От шума спящият момък се събудил и като видял посечената змия, веднага разбрал, че странният непознат го избавил от сигурна смърт.

Aко не беше ти, сигурно щях да съм мъртъв! Благодаря ти, незнайни пътнико, че спаси живота ми! - обърнал се той към него. - Тука човек рядко се вестява, та се чудя каква ли неволя вие накарала да бродите из тез усойни места и диви пущинаци?

Ние с моя нов побратим - отговорил принцът, - сме тръгнали да търсим огненото цвете, защото то ще ми помогне да спася любимата си. След това му разказал всичко, а като чул историята му, момъкът отвърнал:

Наистина опасна работа! От трудности и несгоди не се плаша, а и в нужда мога да помогна! А ако ме приемете за другар, с радост ще дойда с вас!

Те се съгласили на драго сърце и заедно продължили напред - вече трима.

Много път били изминали, когато се озовали на някакво пустинно място и тъкмо бързали да отминат, принцът съгледал в далечината нещо, което се движело и издавало странни звуци. Той не могъл да разбере какво е то, но все пак се отбил от пътя и решил да провери. Като приближил що да види - някакъв човек, заедно с коня си, попаднал в плаващи пясъци. Отчаяно се борел да се спаси, но колкото повече се опитвал, толкова повече те го поглъщали и повличали. Вече стигали почти до гърдите му и всеки миг щели да го погубят. Без да се бави, взел един дълъг клон, който намерил наоколо. Надвесил го към него и с всички сили започнал да тегли, докато най-накрая успял да ги извади... След като се поопомнил малко, той се обърнал към принца:

От все сърце ти благодаря, юнако, задето ме избави от сигурна смърт. Без твоята помощ, вече щях да съм загинал... А ти накъде си се запътил така?

Ами - отвърнал принцът, - аз и моите побратими сме тръгнали за огненото цвете... - и му разказал за омагьосаната планина, злия магьосник и любимата си.

Когато го изслушал, момъкът поклатил глава и отвърнал:

Наистина чудна история, но и аз нищо не съм чувал за това! Никак не ми изглежда лесна тази задача, но за да може поне малко да ти се отблагодаря за голямото добро, което ми стори, ако ми позволите да ви придружа, с радост ще ви помогна!

Разбира се! - казал принцът. - Добър другар никога не е в повече! И всички заедно продължили напред.

Безброй трудности и изпитания им била отредила съдбата, но с общи усилия те успявали да се справят с всички опасности и премеждия, които ги спохождали... И след като изминали и пребродили девет царства, девет земи, девет поля, девет гори, девет морета - най-накрая стигнали до омагьосаната планина, в която растяло огненото вълшебно цвете...

Когато съвсем приближили, изведнъж ги обгърнала такава гъста и плътна мъгла, че нищо не можело да се види през нея: нито камък, нито храст, нито дърво, още по-малко пътека.

Какво ще правим сега? - попитал един от побратимите. - Никога не ще намерим пътя до върха, ако ще и сто години да се лутаме!

Мисля, че имам нещо, което ще ни помогне! - отговорил принцът.

Бръкнал в пазвата си и извадил медальона, който му дала принцесата. Той се отворил, от него излетяла златна звезда и така заблестяла, че осветявала пред тях една тясна пътека всред непрогледната мъгла.

Побратимите напълно се слисали от това необикновено нещо и тази магия, но вече пообнадеждени продължили напред.

Пътят им бил осеян с всякакви ужасяващи преживявания: ту се зачували смразяващи ревове; ту урагани и ветрове се вихрели наоколо; ту наставала непоносима жега; и какви ли още не страхотии и небивалици, преживели, но въпреки всичко успели да се изкачат до върха...

Там, на едно закътано място, растяло вълшебното цвете. Когато най-накрая го открили, не можели да проговорят от възхищение и удивление! То сияело и пламтяло с неописуема, неземна красота, а цветовете му били от истински огнени пламъци!

Принцът се приближил и внимателно го откъснал, но още щом го докоснал, то затрептяло като живо, проговорило с човешки глас и изрекло някакви тайнствени думи, които само той могъл да чуе...

Те разкривали древната тайна на вълшебното растение, но били достъпни и предназначени само за този, който го откъсне. Той побързал да го покрие и прибере, защото блясъкът му бил толкова силен, че бил непосилен за човешките очи.

В този миг мъглата се вдигнала, всичко се прояснило и пред четиримата другари се отворил широк път. Те можели да продължат безпрепятствено по него и тъкмо щели да тръгват, когато първият от тях се обадил:

Е, принце, ти спаси живота ми, сега е ред и аз да ти се отплатя! Всички знаем за проклятието на тази планина и че ако ти носиш цветето, никога не ще успееш да се завърнеш у дома, затова позволи ми аз да го взема! Така ще мога, поне малко, да ти се отблагодаря за добро, което ми стори!

В толкова трудности и опасности, които преживели, принцът бил обикнал своите побратими като родни братя и никак не искал да се съгласява. Но нямало как! Знаел, че той има право и ако не го послуша, никога не ще спаси любимата си, затова отстъпил с болка на сърце. Подал цветето и всички заедно се отправили по обратния път.

За нещастие злата прокоба била истинска и на всеки хиляда крачки, те виждали как техният другар остарява пред очите им, докато накрая съвсем грохнал. Тогава той се обърнал към тях:

Продължете без мен приятели, аз повече не мога, но не тъжете! И не се бавете да спасите принцесата!

Благодаря ти! - извикал принцът. - Винаги ще помня добрината ти!

Сега е мой ред! - обадил се вторият побратим и поел огненото цвете.

След известно време и него сполетяла участта на другаря му - толкова изнемощял, че не можел да се държи на коня си.

Време е да се простим! Аз бях дотук, но вие бързайте и дано успеете!

Никога няма да те забравя! - отговорил принцът.

Сега третият побратим взел цветето и продължили мълчаливо - вече само двама.

Когато почти стигнали края на планината и той проговорил:

Сбогом, приятелю! Радостен съм, че можах да помогна! А ти освободи принцесата!

И се строполил на земята, защото заради проклятието бил вече стар, престар и силите го напуснали...

О! Винаги ще ви нося в сърцето си побратими мой! - извикал принцът с огромна болка.

Взел цветето и се отправил напред. Препускал, препускал с всички сили по-бърз от самия вятър. Не виждал ден ли е или нощ, защото искал час по-скоро да избави любимата си от тежката ѝ участ...

По някое време стигнал до един ручей и понеже бил много изморен от дългия път, решил да спре малко, за да утоли жаждата си и да си почине...

Но царят магьосник само това и чакал! Неговите прилепи-шпиони, които летели навсякъде по света, отдавна му били съобщили, че принцът е взел огненото цвете, и само дебнел удобен момент да се разправи с него. Приготвил от отровните си смъртоносни отвари и наредил на войниците си да я разпръснат във всички ручеи, реки, потоци и кладенци по пътя му...

И затова, още щом отпил първата глътка, той се строполил мъртъв на земята... Не след дълго в небето се появило ято лешояди и закръжали над него, като се спускали все по-ниско и по-ниско, а щом се докоснели до земята - тези черни хищни птици, се превръщали в кръвожадни войници. Взели огненото цвете и го отнесли на злия магьосник...

А той бил безкрайно доволен, че най-накрая се сбъднало съкровеното му желание и се оттървал от своя смъртен враг...

Но... улисан в своето злорадство, царят забравил за един друг истински другар на принца, неговия верен и предан кон. Като видял мъртвото тяло на господаря си, той откъснал медальона, който висял на шията му, и с всички сили запрепускал към принцесата, без миг да си почине или дъх да си поеме даже... Щом стигнал до високия зид, с един скок прелетял над него и за миг се озовал при нея.

Тя веднага разбрала какво нещастие е сполетяло любимия ѝ, и горчиво заридала, а сърцето ѝ щяло да се пръсне от мъка. Но нейната вярна бавачка, която не се от деляла от нея, започнала мило да я утешава и мъдро да я съветва:

Не тъжи, скъпо дете, не всичко още е загубено... Ако си достатъчно смела... мисля, че има нещо, което може да помогне!

Нима? - отвърнала невярващо принцесата. - О, добра ми бавачке, ако знаеш някакъв начин, моля те, кажи ми! На всичко съм готова, само да видя моя любим отново жив и здрав!

Е, добре! - отговорила бавачката. - Щом е така, има лек и това е мълчаната вода. Тя може да развали черна смъртна магия. Ще ти кажа как да я приготвиш, но това е много трудно и опасно. В най-потайна доба трябва да отидеш в омагьосаната гора, да налееш вода от девет извора, да събереш девет лековити билки, към тях да прибавиш и още една съставка, но кaква е тя, трябва сама да откриеш! По целия път, натам и обратно, не бива да продумваш нито дума, да издаваш нито звук, защото не само няма да спасиш любимия си, но и ти никога няма да излезеш от гората! И още знай, че в нея бродят и властват всякакви същества, създания и твари. Ако си готова да се справиш с всичко, тогава, дъще моя, върви!

Да - отговорила принцесата, - готова съм, но и това няма да помогне! - и заплакала още по-силно. - Нали съм затворена тук и не мога да изляза! Как ще приготвя мълчаната вода?

Не се тревожи и затова съм помислила! - проговорила отново дойката. – Когато магьосникът дойде при теб, ти му кажи, че се разкайваш за постъпката си. Така той ще те отведе в двореца, а ние ще измислим как да се измъкнеш оттам.

О - възкликнала принцесата, - от все сърце ти благодаря за голямата добрина и мъдрите съвети, скъпа дойке! - и горещо я прегърнала.

Твоето щастие е най-голямата награда за мен, мило дете! - отвърнала вярната прислужница и добавила:

А сега се приготви!

Когато магьосникът дошъл да я посети, принцесата направила всичко, както я посъветвала нейната довереница, а той нищо не заподозрял и даже останал много доволен, че най-накрая се е вразумила и покорила на волята му. Отвел я в двореца и ѝ позволил да се оттегли в покоите си, като ѝ наредил да се приготвя за сватбата, която смятал да вдигнат след три дни. . А тя едва дочакала да се стъмни: взела една стомна и намазала лицето си с черна боя, а после се покрила с някакво наметало с огромна качулка и се престорила на старица, така че никой да не я познае. С този променен вид успяла лесно да се промъкне през пазачите, които охранявали наоколо, и безпрепятствено да напусне двореца...

Не след дълго се озовала пред омагьосаната гора - толкова страшна и зловеща, гъста и непроходима, че тръпки да те побият, но принцесата не мислела и да се отказва. Открила една малка пътечка и тръгнала по нея - от всички посоки се чували ужасяващи писъци и гласове. Появявали се и изчезвали всякакви странни създания, тя цялата треперела от страх, но знаела, че трябва да спаси своя любим, затова устояла на всичко, като помнела добре, че не бива да продума нито дума и да издаде нито звук.

Накрая успяла да събере вода от всичките девет омагьосани кладенеца и да намери всичките девет лековити билки. Краката ѝ се изранили, ръцете ѝ се изподрали, дрехите ѝ се превърнали в дрипи, но тя не спирала да върви. Когато след всички премеждия излязла от гората, вече я очаквал най-преданият другар на принца, неговият верен кон.

Той я качил на гърба си и препуснал с всички сили на там, където още, бездиханно, лежало тялото на господаря му.

Щом пристигнали, принцесата се спуснала към него и бързо го поръсила с мълчаната вода. Но... нищо не се случило! Поляла го още веднъж и зачакала, но... пак същото!

,,Нима всичко беше напразно!’’ помислила си тя. ,,Все пак няма да мога да го спася’’ и горчиво заплакала, а от очите ѝ се стичали едри, горещи сълзи, които капели и падали в стомната с водата, без тя да забележи...

,,Сигурно е заради последната съставка, нея единствено не можах да открия, но все пак ще опитам още веднъж!’’

И въпреки че била изгубила всякаква надежда, го поръсила отново...

В този миг станало чудо!

Принцът отворил очи и малко помалко започнал да се съвзема!

Сега отварата подействала, защото вече всички съставки били налице, дори и най-важна, нещо истинско и от сърце - горещите сълзи на принцесата!

Той скочил на крака, здрав и читав, като че ли нищо не е било, а щом видял и любимата си, радостта му не можела да се опише.

Скоро се отправили към двореца на магьосника...

В тронната зала той нямал търпение да се докосне до вълшебното цвете! То било поставено на специален поднос, покрито с черен похлупак, който трябвало да се повдигне точно когато разцъфтява, защото тогава събирало цялата си вълшебна сила! Това смятал да направи и царят магьосник!

Ще стана властелин над властелините и господар на! Всичко живо и неживо ще се прекланя пред моето могъщество и величие! - извикал с все сила магьосникът и с треперещи ръце повдигнал похлупака...

В този миг цветето започнало да излъчва някакво ярко сияние. Около него се появил един огнен кръг, който растял все повече и повече. Ставал все по-голям и по-голям и се разпростирал наоколо, като премахвал всяко проклятие, зло и тъмнина от всичко до което се докосне...

Царят разбрал, че е направил голяма грешка. Опитал се да използва някои от своите заклинания, за да унищожи вълшебното растение, но се оказал безсилен пред неговата сила и мощ... Магията му се обърнала срещу него самия - той избухнал в пламъци и скоро се превърнал в пепел...

Не след дълго в тронната зала влязал и принцът...

Сега цветето разтворило огнените си листа и засияло с цялата си кра-сота и прелест. Изведнъж от него излетяла една малка фея и като пърхала с нежните си крилца запяла с дивен и омаен глас:

 

Във всяка трудност успя да оцелее,

през старостта мина, без да остарее,

огненото цвете можа да откъсне,

след като умря, успя да възкръсне!

Той ми е единствен господар и

ще получи моя ценен дар!

 

Имаш право на едно желание! - казала тя и се обърнала към принца:

О, вълшебно неземно създание - отговорил той, като се поклонил, - всичко имам на този свят! Не искам ни богатства, ни слава, ни почести. Само ако е в твоя власт, моля те, направи така, че моите побратими, които дадоха живота си за мен, да се явят пред нас живи и здрави и да са тук сега!

Феята се засмяла със звънлив глас и без нищо да отговори, се разтворила във въздуха и изчезнала... Но преди даже принцът да успее да мигне - пред него се появили тримата му другари здрави и читави, като че ли нищо не е било. Желанието му се сбъднало!

Той бил толкова безкрайно щастлив, че с думи не можело да се опи-ше... Те се прегръщали и не може ли да повярват на очите си... Скоро към тах се присъединили и принцесата, и всички останали царедворци, които от все сърце се радвали и веселяли, че най-накрая били свободни от тиранията на злия си господар.

Настанали всенародни тържества, които траяли цели три месеца. Принцът и принцесата се оженили и заживели в разбирателство и сговор дълги години, а тримата добри юнака се заселили в кралството и скоро намерили своето щастие...

http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/1136-2021-12-30-11-55-39