Сезони
1. Пролет е...
Рони се цвят
от ръцете
на явора...
2. Лято е...
Вятърът тихо
ятото
води...
3. Есен е..
В сеното
заспала е
месечината...
4. Зима е...
От зимника
виното
взимам...
и... отпивам
от всички
Сезони...
***
Не зелените, бели пенливи
вълни,
златокосият плаж ме
пленява.
Песъчинките - остроигриви
искри –
засияват сред луда
забава.
И от толкова светли и слети
съдби,
озарен от спокойната
вечност,
над душата ми грее, танцува,
и... бди
стръкче бодлива...
Човечност...
***
Китайските поети,
танцували с луната
във вазата
(естествено китайска),
оставили са
сбъднати ухания,
заспали
неусетно
под черницата...
Сънуваните
прелетни
видения
мистично-поетично
са втъкали
в ръката на реката
от мънистата -
на синьото небе
мотив
от накита...
***
Когато Приятелството
прелива от чашите
и Щатите вече са
мнимо препятствие,
а знанието за деня
не носи тъга,
а носи изящна
и пъстра дъга,
тогава се взираш
в покоя и чуваш
как лятото тръпне
за есенна шума,
как виното стене
във чудни гроздове
преди да се влее
във слово отново,
как боси крачета
по пясъка тичат
и всичко е просто –
“Обичаш - обичат...”,
как времето грее
и пее с безстрашие,
когато Приятелството
извира край чашите...
***
Паралелно-красиви
Стремежи
и след тях –
тишина, тишина...
В мъгливата утрин
Проглежда
натежала от сенки
стена...
Светлината е вече
наяве
и животът все някак
върви –
има смисъл
от тези смълчани
и обвити от тайни
мъгли...
А безкраят
е толкова
близо,
че очите
излишни са тук.
Тук покой
във душата ти влиза
и от нищото
ражда се
Звук.
***
Стъкълца от измислени призми
и препятствия, много препятствия...
Във Очите ни Вятър навлиза
и прикрива следите от Бягствата...
Неудобните нежности дразнят
и се втурват копнежи от истини,
а Очите дали ще запазят
оня тънък мирис на мислите?
Или пак ще чертаем прозрения,
дето никога няма да станат -
вън ръми и угасват презрения,
но трапчинки
от трепети... падат...
***
Безусетни копнежи
ни галят
и с усмивка ни хапят
гадините,
самодиви огньове
разпалват,
като сън галопират
годините...
Между вятъра
и дърветата
диалози изгряват
и стапят се.
А в очите ни -
път през полетата,
който води до
плаващи пясъци...
И завърта се
времето, ятото,
без да пита
отлита пространството,
за да дойде
отново лятото
след тримесечно
емигрантство...
Как да вържем
прибоя на стъпките,
като няма верига
за времето?
Значи трябва
да впрегнем тръпките,
и да препускаме
шеметно......
Кратки схватки с безкрайното лутане
***
Вятър на мислите
смисъла брули –
не чу ли ?...
***
Край реката
Сред нивите
Селски
Зелен нефрит
Поздравява
Луната
***
Крайстенни видения
край
старата църква
хоросанови истини
реят
с
е
***
Дървото- кресло
със зелена дамаска
от мъх -
присядам
и млъквам
за нещо си....
***
Светъл
среднощният
час
е -
снегът
се
оглежда
в ЛУНАТА
***
Път
и
Река
се преплитат
раждат се
Стъпки
от
Танца
***
Шах
играят
сенките
на
двете
кули
килнати
една
към
друга
***
Една икона
на едно дърво
оставена
от пастира
на Времето...
