Вижте през погледа на немския философ и логик Георг Вилхелм Хегел (1770 – 1831) дали днес не наблюдаваме подобно състояние – падение на духа ни – у нас,

а и в Европа.

И дали и ние самите като българи не оскверняваме нашите светини и не поругаваме собствената си духовна памет и история.

Извадките по-долу са от Хегеловата Философия на историята.

Не е трудно чрез тях да се предвиди какво ни очаква, а също и да преоткрием начина, по който да избегнем падението си като народ...

***

„Тиванците... осквернили и ограбили храма в Делфи... Тази постъпка завършва падението на Гърция, светинята била осквернена, Бог, така да се каже бил убит; благодарение на това единството се лишило от последната си опорна точка; било нарушено благоговението към това, което в Гърция е било нещо като висша воля, монархичен принцип, той бил осмян и поруган.

По-нататъшното развитие се изразява в напълно наивна форма, а именно: вместо сваленият оракул се появява друга взимаща решения воля – действителната могъща царска власт. Един чужденец – македонският цар Филип – се заел да отмъсти за оскърблението на оракула и от този момент станал негов приемник, превърнал се във властелин на Гърция.“

***

Християните от Византийската империя продължавали да тънат в суеверия... По този начин Византийската империя била измъчвана от вътрешни раздори, предизвиквани от най-различни страсти, а отвън нахлували варварите... Държавата била подложена на опасност и като цяло представлявала ужасна картина на слабост, при което жалките и дори нелепи страсти не позволявали да се появяват велики мисли, дела и личности. Въстанията на пълководците, свалянето на императорите от пълководците или интригите на придворните, убийствата на императорите от техните съпруги или синове чрез отрова или по друг начин, безсрамието на жените, отдали се на всевъзможни пороци – такива са сцените, които ни показва тук историята, докато в края на краищата нестабилното здание на Източната римска империя рухнало под напора на енергичните турци в средата на 15 век (1453 г.).

***

Вл. Луков: И нашето българско държавно здание, дестабилизирано кажи-речи от същите неща, но главно - от вътрешните раздори и разцепления между боляри и боили, рухва, както ни е известно,

"под напора на енергичните турци"

към края на 14 век (1396 г.).

Дали и днес не е на прага ни същото падение!?...

28 януари 2016 г.

 http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov