Имам един познат – библиофил и ерудит, който никога не чете вестници. Убеден е, че те представят единствено действителността, при това едностранчиво, и че от своя страна действителността съвсем не представя Историята. А само страстите на деня, модата, спорта, сензациите, клюките и забавленията, а напоследък и фалшивата стойност на политиците и другите дребни идоли на времето, в което сме принудени да живеем. “Например, казва той, в Испания, през 1616 година “събитието”, според тогавашните новини и вестници /доколкото ги е имало/, е назначението на някакъв си архиепископ, но не и смъртта на великия Сервантес. И за повечето испанци тогава католическият сановник представял Времето и Историята, докато авторът на “Дон Кихот”, макар и вече познат и уважаван, бил напълно пренебрегнат...”
Да, историческите факти и събития невинаги се забелязват от действителността. За мнозина от нас, за голямо съжаление, а може би и за наш срам!, тя, действителността, се изчерпва с естрадни и футболни звезди, с телевизионните водещи, чалгаджийките, манекенките, големите мафиоти и червените олигарси, депесарските лидери и всички останали преходни и вредни фигури. Тези лица, при все че скоро биват забравени, в момента консумират изцяло нашето време – при това по един доста лековат и нахален начин, въобразявайки си, че Историята ще ги забележи. Удобни са и за управниците ни, те отклоняват вниманието ни от тежките политимчески, социални и икономически проблеми. Може би затова моят познат твърде отказва да живее „sub specie instantis” или „под властта на мига”.
Моят познат е може би е малко краен, а може би е много прав. Наистина, трудно е да се отсъди строго. Действителността твърде често ни заблуждава, мами, разсейва, отдалечава ни от качеството ни на исторически същества. И за да й се противопоставим, мисля, необходимо е да...престанем да четем масовите и жълтите вестници /поне за известно време!/, макар те да ни преследват буквално от всеки ъгъл. Като рекламите на “Ариел” и “Хед енд Шолдърс”, като кресливите и пошли американски шлагери, които денонощно се леят от „Дарик”, „Хоризонт” и стотиците частни комерсиални радиостанцийки, от кабеларките. Или отвратителната ориенталска чалга на телевизия „Планета”, радио „Вероника” и радио „Веселина” и на още куп подобни долнопробни електронни медии, получили лиценз и благословия от достопочтените дами и господа от СЕМ.
В едно консумативно общество, като нашето /но за съжаление с африкански стандарт/, всяка стока – а вестниците също са стока – си има своя цена, но не и истинско достойнство. Да, достойнство имат само духовните, непреходните неща, за които почти няма място в повечето от днешните български вестници и особено от „елитните” издания „Труд” и „24 часа”, а също и купените от Доган чрез Делян Пеевски „Телеграф”, „Политика”, „Монитор”, / той вече си има медийна империя!/, които освен, че слугуват на „силните на деня”, но и внасят една изключително ниска езикова култура у нас. За тях, разбира се, по-интересни и значими са изявите на Азис, Слави, Глория, Мишо Шамара, Кондьо, Евгени Минчев, Ивана, Сашка Васева и други подобни „личности” и „звезди”...
За съжаление, започна един необратим масиран процес на опростачването на нацията. Вина, за което до голяма степен имат и немалко от вестниците...
http://svobodenpisatel.org/index.php/2013-01-09-18-57-10/379-ognyan-stamboliev
