MENSSANAINCORPORESANO– казваха древните римляни. Здравото тяло прави и духа ни здрав. Да, но един народ е здрав, когато е здраво обществото, а нашето вече отдавна боледува и в прекия, и в преносния смисъл.
Българската статистика винаги е изтъквала големият брой лекари на глава от населението, но дали това ни прави по- здрави и трудоспособни. /Те вече взеха да не достигат, но това е друга тема./ Мисля,че работата тук не е само в медицината, колкото в социалното устройство на обществото и в неговото икономическо състояние. Родната ни медицина винаги е разчитала на лекарствата /сега те станаха същински лукс!/, но не и на профилактиката. А лекарствата, както всеки знае, имат временен ефект, затова пък нерядко страничните им действия отслабват защитните сили на организма. И водени от инерцията, ние поглъщаме тази химия и пренебрегваме естествените, природните средства. Да, някои от тях изискват известни усилия и постоянство, свързани с двигателната ни активност, с начина на храненето. За съжаление се оказа,че у нас просто няма социална потребност от това - българите да са здрави и трудоспособни. А в повечето страни на Европа и особено в Америка / която според някои би трябвало да е модел за нас!/, здравето е издигнато в истински култ – то е условие за добра външност, добра работа, просперитет, основа за хармоничен и пълноценен живот. А ние, днешните българи, според данни на Световната здравна организация сме една от... най-болните нации в света! А по брой на пушачите заемаме “почетното” трето място, след Куба и Корея / сега имаме и закон против тютюнопушенето, но повечето от половината българи пушат и упорито тровят непушачите!/... Причините са до голяма степен икономически, но и не само такива. Освен “нация техническа”, ние решихме да бъдем – не според мащабите си – “световна спортна сила”. И хвърлихме огромни сили и средства за индивидуалния, “елитния” спорт, вместо за масовия. /
И забравихме, че спортът е преди всичко здраве, един много важен капитал за всяка нация. И се получи странен феномен, непознат в цивилизованите държави – специализираните държавни спортни училища с пансиони във всеки областен град. Те, разбира се, бяха замислени да произвеждат „професионални спортисти”, т.е. шампиони, за да “разнасят славата на България”. И въпреки, че времето им отдавна мина и се видя, че полза от тях няма, че подръжката им струва милиони, те продължиха да съществуват като един досаден и скъпоструващ на българската държава анахронизъм вече двайсет години след демократичните промени. Те просто трябва да бъдат съкратени, защото ползата за България и за българското общество от тях е почти никаква. В цивилицования свят няма такива училища, там се спортува в нормалните учебни заведения – училища и университети.
И се получи така, че от спортните училища, особено напоследък, започнаха да излизат твърде малко световни шампиони / необходими, според някои за... “националното ни самочувствие”?!/ и внушителен брой...полуграмотни пазачи на банки, сикаджии, мутри и биячи / понякога банкери, застрахователи, депутати и министри!/ и други подобни “професии”, изискващи “специализирано” образование, при това платено изцяло от нас, данъкоплатците! Защото, наистина в тях вече има доста ученици, които почти не могат да четат и да пишат! И защо за учениците от спортните училища се харчат луди пари, а за тези от училищата по изкуствата не се дава нищо? Те по-малко ли заслужават? Тяхната „продукция” е доста по-качествена от тази на спортните училища и почти не дава „брак”.
Да, всичко това струва милиони на държавата или по-точно на нас, данъкоплатците! Докато хиляди деца в нормалните училища са лишени от елементарни условия да спортуват за здраве, да укрепват младите си организми. Да не говорим за липсата на спортни площадки в българските градове и села, за зле поддържаните игрища, училищни дворове и паркове. Защото каква полза, че някоя си спортистка скочила с не знам колко си милиметра малко повече от другите / след като държавата е похарчила за нейното „спортно образование” огромна сума!/ , сякаш престижът и просперитетът ни като нация и държава ще нарастне, след като у нас, при тази тотална, унизителна бедност, и голяма част от младите хора са вече болни - с наднормено тегло, хипертония или диабет, некачествено хранени или пък недохранени, без възможности за спорт, за нормално физическо развитие?А немалко от по – здравите от тях като няма къде да изразходват излишната си енергия буйстват и вършат различни престъпления. Дори и в училище! Както става напоследък. А у нас закриха повечето ученически столове и бюфети, пак поради липса на средства, докато за спортните училища с пансиони все още се изсипват големи пари!
бел. авт:
Според доклад на просветното министерство – още отпреди десетина години - у нас 620 училища са без... физкултурен салон и дори подходящ двор за часовете по физическо възпитание... А управляващите измислиха и цяло „министерство на физическото възпитание и спорта”!
http://svobodenpisatel.org/index.php/2013-01-09-18-57-10/379-ognyan-stamboliev
