Втората книга е най-трудната и най-отговорната – твърдят в интервюта и анкети мъдри хора с опит; поети и писатели. Тя трябва не само да утвърди авторското име, заявено в първата, но и да покаже развитие, обогатени творчески възможности.

Мисля, че с Кентавъра (изд. СИЕЛА, 2015) Здравка Димитрова е превъзмогнала успешно изпитанието „втора книга”.

Тя е четиво с изключителна познавателна стойност за миналото и настоящето на Мозамбик и неговия народ. Разкрива многопроблемни, конфликтни, противоречиви, затова и многоизмерни ситуации и образи.

Едно от достойнствата на книгата е, че оттласква познавателните хоризонти на съвременния български читател надалече и нашироко; носи богати знания за един малко познат свят. Тези знания са постигнати от авторката чрез упорита проучвателна работа. Но информацията е поднесена не дистанцирано и хладно, а с вълнуваща, предразполагаща съпричастност и съизживяване. Книгата привлича чрез множеството асоциации и паралели – по линия на сходствата и по линия на контрастите: петзвездният хотелски лукс и повседневната мизерия в палмовите колиби; достойнствата на чернокожите жени, съхранили усмивките и гостоприемството си, въпреки изтерзаното си всекидневие.

Друго безспорно достойнство е успешно откритата композиция: модерна, раздвижена, функционална. Естествено се преплитат и преливат едно в друго историко-познавателното, актуално-политическото и биографичното изповедно начало. Това прави възможно да се прехожда неусетно от безбрежните територии на науката към съкровените територии на авторското „Аз”.

Така Здравка изгражда една съвременна и модерна публицистика, бих я нарекла импресионистична, разчитаща едновременно на журналистическите послания и на внушителността на импресията, на непосредното впечатление, вълнението, преживяването.

Съвременният пътуващ човек открива и осмисля далечни светове, за да проникне в глъбинния смисъл на собственото си човешко „Аз” и в глъбинния смисъл на ставащото в Родината. Така при най-успешните опити пътуването към другите се изживява като пътуване към себе си.

Страниците, посветени на изкуствата, показват багровото великолепие и виталност в изображенията на щедро надарения художник Малангатана, експресивните дървени пластики на маестро Алберто Шисано, ударното поетическо слово на Жозе Кравейриня, метафоричната изказност в поезията на Руй Ногар – все поливалентни личности, едновременно творци, общественици, политици по определението на авторката.

Магдалена Шишкова,

д-р на филологическите науки

 http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/951-zdravka-dimitrova