Предговор към подготвената за печат нова книга-роман на русенската писателка Александрина Шаханова

... Миг след миг вечните дунавски води поемат небесната светлина и в игриви отражения я пропускат до речното дъно. Тишината под прозирната водна повърхност е изпълнена с едва уловими звуци: прошепнати мили думи от влюбени; гласове, изтръпнали от обида и болка, зов за обич, отгласи от непоносима самотност....

Ето там се търкалят камъчетата творчески живот на Александрина Шаханова, а приоблачните сияния изглаждат с лъчите си рогцата им, ронят златни песъчинки – красиви думи... Събира ги една слънчева жена в мъдрите си книги: за това как да тълкуваме художественото слово(„Учебен анализ или прочит на лунна светлина” – 2006), как да обвързваме в своя свят нещата от живота („Аналекта” – 2007); да осмисляме днешния ден чрез изминалото си време („С тебешир и молив – из спомените на една учителка” – 2012) или да постигаме светлата тъга - утешение за безвъзвратната загуба на любими хора – в стиховете от „С дъх на есен” – 2014.

... Един пълноводен творчески път, в който всяко приоблачно видение ражда образи, въплътили безброй измерения на любовта: любовта – мъка, любовта – вдъхновение, любовта – възторзи и лекокрили надежди... Защото – не е ли любовта най-щастливата философия на живота?

Тъкмо щастието да откриеш думите, с които да изразиш любовта си към реката и преминаващите като облаци земни дни, към цвете и книга, към море и мъж – и да споделиш отраженията им в душата си с други хора, е постигнала Александрина Шаханова в новата си книга – романа „Облаци”.

В неспирното вълнение на житейската река авторката улавя мигновените нюанси на чувствата и изгражда словесните им образи в герои и картини с естествения ритъм на реалното съществуване. Ден след ден преживените срещи и раздели между едно момиче и едно момче, съзрели и помъдрели чрез любовта си, преминават и оставят светли дири в човешките им светове...

Небесните отблясъци в душата „отварят” нови и нови пътища към нея – над всяка част от текста има мото – стихове от любими на писателката поети, синтезирали смисъла на разказаното след това... Защото любовта е поезията на битието ни, тя му придава красотата на приоблачните мечтания: памуковобели, чернобуреносни или наситени със скрития в тях слънчев светлик...

Пластичните разказвачески техники на Александрина Шаханова възвръщат изконнната, класическа чистота и яснота на българското художествено слово – понеже изграждат точни, реалистични представи за обстановка, пейзаж, лица, жестове, взаимоотношения и поведение на героите, за всяко движение в душевните им пространства... Читателското въображение е подпомогнато от илюстрациите на Огнян Балканджиев, а те с мотото и останалите текстови части създават единната структура на романа, раздвижена като в подводен свят ту от спокойни речни течения, ту от нежни трепети на вълните, ту от тъмните заплахи на буреносно сливащите се облаци и вода....

Романовият текст не поставя прегради за осмисляне на разказаното, а въвежда читателите в реални житейски ситуации, осъществявайки най-ценното постижение на художественото творчество – съпреживяването между автор-герой-читател. Заедно те преминават през избледняващите цветове и утихващите звуци на изживяното – и в съкровеното тихо пространство и време след прочита на последните думи от романа остават само образите на любовта в приоблачните небеса на мъдростта...

На първата снимка: Татяна Живкова - Жива, редактор на книгата
http://svobodenpisatel.org/…/201…/344-tatyana-zhivkova-zhiva

 http://svobodenpisatel.org/…/201…/192-aleksandrina-shahanova