С първата си книга „Учебен анализ или прочит на лунна светлина“, излязла през 2006 г., преподавателката по български език и литература Александрина Шаханова заяви пред по-широка аудитория от читатели и ценители на литературата своето умение майсторски да прониква в тъканта на една литературна творба. Преподавател с определен авторитет в съсловието на учителите-литератори в Русе, с тази книга тя всъщност материализира своите интересни и проникновени лекции пред учениците при разглеждането на редица автори от българската и световна литература. В подбраните анализи тя показа съвременен подход към различните произведения, умение да променя стила на този подход съобразно поколенията ученици, които променят своя поглед към света и литературата.

Написването на такава книга изисква не само опит в педагогиката, но сърце и душа на литератор-поет, критик, философ. Тъкмо душата си на творец-литератор разкрива в новата си книга Александрина Шаханова „Аналекта“. Сякаш тя не е издържала да бъде само в сферите на преподавателя по литература, колкото и да е на високо професионално ниво, и душата й се е отприщила в създаването на книга, където тя е вече поетът, прозаикът, есеистът, философът. Тя е оригиналният литературен творец, тя е човекът, който ражда римите или редовете на прозата. Така „Аналекта“ обогатява представите ни за човека и преподавателя Александрина Шаханова, разкрива ни душата на една учителка, която към литературата има не само аналитико-критично, но отношение на изповедност, съкровеност.

„Аналекта“ значи „избрани произведения“ и затова Шаханова се представя с подбрани есета, стихове, публицистични материали, сатирични миниатюри, разкази. Един конгломерат, който показва, че тя има интереси в различни литературни жанрове. Но интересното е, че авторката никъде не демонстрира самочувствие и суета да завоюва едва ли не солидно място в литературата: напротив - още в предговора тя заявява, че подбраните страници са повече изповед на сърцето й през различните години, отколкото амбиция да се определи като „поетеса“, „прозаик“, „литературен критик“. И въпреки тази й заявена скромност подбраните материали са с определено много добри литературни качества и те образуват хомогенна цялост. Цялост, която показва разнообразните изживявания на една жена и не догматичните, а широки хоризонти в душата на един български учител.

Солидната основа на сборника всъщност образуват есеистичните, критико-литературните и публицистични статии. Те разкриват силната страна на твореца-литератор Александрина Шаханова. Те показват гражданската позиция на авторката, защото са написани по повод актуални социални, политически и литературни събития. Те са откънтявали не в училищната стая, а по страниците на наши вестници, звучали са на литературни вечери, т.е. пред една широка аудитория. Например есетата „За Йовков и доброто“, „Равнодушните – в преддверието на ада“, „Нужен ни е един нов Алеко“ са родени от тревогата на Шаханова по повод умирането или обявяването за архаизъм на такива качества като доброта, съчувствие, любов и всички ония качества, които са в традиционната ценностна система на българина, предавана през вековете. Всъщност общата тема на всички нейни есета и публицистични материали е заявена в заглавието на едно от тях – „Всичко, което ни трябва, е любов“. В есетата си авторката е пряма, неприкриваща такива настроения като гняв, сатирично перо, ирония, т.е. всичко онова, което образува солта на едно публицистично произведение. Именно с тази атмосфера есетата и публицистичните статии на Александрина Шаханова звучат актуално и ни показват аромата на днешното ни твърде нелицеприятно време като нравственост и социален статус.

Литераторът-критик и преподавател се разкрива пълно в трите рецензии, посветени на книги от русенските поетеси Мила Лазарова, Надежда Радева и софиянката Наташа Балабанова. Познавам това умение на Шаханова да прониква в света на нашите русенски поети от редицата литературни вечери, на които тя ги е представяла като рецензент. Сега, включени в книгата, те обогатяват света на аналитичното майсторство на авторката, умението й да прониква в една творба и да я представя в интересен ракурс. Включването на рецензии точно на тези поетеси е засвидетелстване на близост и съпричастие точно към този поетичен свят: този свят е духовно близък на рецензентката – това е нейният интимен женски свят, който тя може да изрази със стих от творба на Надежда Радева: „Зная, че винаги ще си остана дете,/ щом Любовта ме докосва с очи... / Будя се още наивница ,вярваща- / Тя е звездица и сочи ми пътя – онзи, най-белият в черни дни.“

Но пък нали, за да „прочетеш“ едно стихотворение и ти трябва да носиш в душата си трептенето на душата на поета, и ти трябва да умееш да виждаш света с поетични очи. Александрина Шаханова има такива очи. И тя директно ги заявява в няколкото стихотворения, които е подбрала за сборника. Те носят аромата и настроението на една жена с ведри чувства, на една жена, която винаги е желала на душата й да е светло, романтично, някак приповдигнато, на една жена, която изпитва вечен трепет и вълнение дори от споменаването на думата „любов“. В това отношение стихотворението „Никога вече“ най-добре изразява цялата същност на виталността на Шаханова, защото след началото му, където тя пише: „Никога вече / няма да летя с парашут, / няма с раница да изкачвам връх Вихрен, / няма да ходя по морското дъно, / няма да плувам до острова, / няма с кънки да танцувам по лед, / няма да скачам със бънджи,“... завършва: „Но продължавам да пиша, / да танцувам, / да пея... Да дишам!“

Навлизането в третия литературен жанр – прозата –Александрина Шаханова демонстрира в разказа „Вечеря в Гамбринус“, в новелата „Арека“ и в импресията „Циганско лято“. В духа на атмосферата на книгата особено се вплитат „Арека“ и „Циганско лято“. Любовната драма между една учителка по български език и чужденец – крупен бизнесмен е разказана в новелата „Арека“ с определен усет за белетристичен разказ в духа на класическата наративност. Всичко в тази новела е чувствено, с умение чрез словото да се изрази душевното преживяване на героите. И в нея става въпрос за любов, за интимни изживявания, за разказ, в който долавяме пиетет на авторката по някаква носталгия за чувство, което някои днес могат да назоват като старомодно чувство на любов. А чрез този разказ Шаханова иска да ни внуши, че любовта си остава с едни и същи трепети, с едни и същи щастливи или тъжни мигове – едно изживяване, което може да те споходи и в най-достолепната възраст. „В това ранно великденско утро тя не можеше да сподели мъката си с никого. На никого не можеше да каже, че полетът на неговите, а с тях и на част и от нейните мечти, беше спрян. Палмата на входа на жилището й нямаше да бъде посадена...“

Това е финалът на новелата „Арека“ – елегичен,нежен, сърдечен финал на една увлекателно разказана любовна история, която е предадена с елегантност и мелодика на словото. Определено Шаханова има белетристично перо, усет за увлекателен сюжет и това оправдава включването и на трите белетристични творби в сборника.

Напоследък много се говори за личността на българския учител. Възвеличаван, унижаван, разпнат или с вик „осанна“ – сякаш отново проглеждаме и преоценяваме мястото на учителя в нашия живот. И в този процес има някакво възраждане. Книгата на Александрина Шаханова „Аналекта“ е чудесен повод да преоткрием този образ. Разнообразните литературни страници ни срещат с богата духовност, с нравствена и социална широта на мислене на една българска учителка. Тя е имала с какво да привлече, на какво да научи своите ученици. Тя им е предала своето творческо отношение и към литературата, и към живота. А това творческо отношение всъщност се съдържа в краткото послание, изказано в едно от есетата – „Всичко, което ни трябва, е Любов! Прав е Джон Ленън! Неговото човешко послание, изпято в прекрасна песен и защитено с цената на един живот, е и наше послание към хората от Третото хилядолетие!“

Честита премиера на книгата Ви, госпожо Шаханова!

2 април 2008 г.

Словото е четено на представянето на „Аналекта“ в Дом на учителя,гр. Русе