ЖИВОДАР ДУШКОВ - МИСЛИ ЗА ЕДИН СБОРНИК С ИЗБРАНИ ТВОРБИ

Книгата "Аналекта" на Александрина Шаханова е един истински букет от творби, писани през различни години. Разнообразието се дължи на това, че в нея са включени публицистични творби от различен жанр (есе, импресия, рецензия и др.), но и стихотворения или поетични наброски. Втори път разнообразието е продиктувано и от факта, че част от включените произведения са непубликувани, друга част вече са имали своя трибуна, а сякаш, за да се засили пъстротата „на букета”, в автосправката, придружаваща всяка една от поместените творби, съзираме заглавия на столични и провинциални вестници като „Трета възраст”, „Русенски спектър”, „24 часа”, „Русе 22”... Но книгата и по друг начин е истински букет, в който откриваме и цветя-шега, и цветя-сарказъм, и цветя-сатира, и цветя-лирика...

Още първото есе („Всичко, което ни трябва, е любов...”) грабва читателя с позицията на авторката, която много тънко прокарва и друга една линия – да не затлачваме езика си с чуждици, да сме родолюбци (а не патриоти), да проявяваме своето човеколюбие (а не хуманизъм) и пр. А иначе читателят се докосва до едно прекрасно есе – лирично и философско, неподправено и едновременно с това мъдро.

Разделя или сближава словото („Словото – мост или граница”), позиция ли е гласуването „Въздържал се” („Равнодушните – в преддверието на ада”, люти ли в очите ни от сапунките („За” и „Против” телевизионните сериали”) и пр., и пр. – вълнува се авторката и нейните разсъждения намират своя отзвук и у нашите сърца.

С книгата си Александрина Шаханова показва не само, че има какво да каже, но и че може да го каже. И тъй като някои от поместените творби са писани по конкретен повод, в книгата й откривам и друг пласт – необходимостта творецът да отреагира незабавно на едно или друго събитие, да не се самозатваря в себе си, а да бъде един истински рупор на вълненията на своето време („Гневът на Стоичков”, „Кой не преподава Вапцаров в училище?”, „Пред прага на новата учебна година”, „Нужен ни е един нов Алеко”). Точно този пласт бих нарекъл един превъзходен урок, изнесен от учителката Александрина Шаханова и от публицистичката Александрина Шаханова. Благодаря ти, Алексадрина.