Уважаеми приятели, членове на ССП в България. С дълбоко безпокойство следяхме последните събития, свързани с нашия обичан съюз, превърнал се в духовно убежище и място за споделяне на идеите и ценностите, които всички ние изповядваме и изразяваме със своето перо. В навечерието на светлите коледни празници с тъга трябваше да узнаем, че съюзът ни вече е заличен и нелегитимен. Оказа се, че това не е така. В Държавен вестник от 18.12.2020 г. е публикувано изменение в закона, според което срокът за регистрация в Агенцията по вписванията се удължава до края на 2022 година. Т.е. няма формална пречка да продължим съществуването си и при първа възможност да проведем Общото отчетно-изборно събрание на съюза. Бяхме неприятно изненадани от решението на доста от Вас да напуснат съюза по причини, които са изложени в имейла, получен от Мария Атлиман.

Разбира се, че уважаваме това решение.

Но нашата позиция е друга - тя се основава на факта, че ССП съществува от 30 години и вече е духовна институция. Също и на гордостта и признанието, че сме негови членове и помагахме досега според възможностите си за дейността му. Държим да се знае, че ние като всички останали признаваме огромния принос на уважаваната и от нас Ирина Александрова. През последните пет години, през които беше Първи зам.председател на съюза и председател на Софийския филиал, благодарение на нейните идеи и самоотверженост се съживи Софийският филиал – с богата и разнообразна организационна дейност, както и с множество подтици за вдъхновение и творческо развитие. Разбира се, не можем и да не изкажем и уважението си към Елена Влашка за нейната енергия и всеотдайност през последните две години и половина, чийто избор за председател на Софийския филиал гласувахме. Искаме да се знае, че решението ни не е вземане на страна в неприятните недоразумения и размяна на упреци. Ние сме на страната на Съюза и на правото му да го има. Вземаме страната на усилията на всички Вас, приятели, за това той да е уважаван и ценен. Недоумяваме защо някакви лични отношения могат да станат причина за неговия крах. На тази основа в България не би трябвало да съществува нито един творчески съюз. Защото навсякъде има личностни противоречия, но те е добре да бъдат поставяни на заден план, да не се раздухват, а на първи план да се мисли за съдбата на организацията. Смятаме, че възможностите да бъдем единни и обединени в лоното на нашия свободен и демократичен съюз не са изчерпани. Решения има..., но ако има и добра воля, то всичко може да се подреди...

Нека новата година Ви донесе здраве, творчески успехи и много истински приятели!

Димитър Йовков

Лиляна-Цезия Механджиева

29. 12. 2020 г., гр. София