ХРИСТО ЧЕРНЯЕВ

Христо Черняев (псевдоним на Христо Иванов Бонев) е роден на 03.02.1930 г. в град Варна, в семейство на железничар. Прекарва юношеството си в Борово, Русенско. Учи в гр. Бяла и в Русе, където завършва гимназия през 1949 г. Завършва школата за запасни офицери в гр. Велико Търново, служи в армията като строеви офицер и военен журналист. Работил е в редица вестници и списания. Бил е отговорен редактор на редакция „Българска литература” в Националното радио (1964), завеждащ отдел „Поезия” във вестник “Пулс” (1965-1970) и в списание “Пламък” (1970-1976). Член е на Съюза на българските писатели. Печата за пръв път през 1946 г. в сп. “Кооперативно другарче”, редактирано от поета и преводача Александър Муратов (стихотворението „Орач”). Автор на 35 книги с лирика и есеистика, сред които “Момъкът от взвода” (1954), “Комсомолска поема” (1964), “Лирика” (1965), “Животът, който не умира” (1967), “България” - поема, “Сребърни зарани”, “Гергьовски дъжд”, “Прости радости” (1971), “Старопланински дни” (1975), “Далечни гари” (1978), “Стихотворения” (1979), “Край брега на Янтра”, “Път за автобуси”, “Гладни стихове” (1998), “Крайбрежие” (2000), “Да се нарадваме на лятото”, “Пясъчен пръстен”, “Огнище” (2003), “По чукари и пътеки” (2007), “Апостоли на българския дух” (2008), “Бродник” (избрана лирика). Книги за деца: “Конче”, “Южнякът премина”, “Синя стряха”, “Топли гнезда” и др. Литературна анкета на Златка Караманова с поета се появява през 2003. Преводач от руски език. Превеждан на редица езици.

 

Критика:

ХРИСТО ЧЕРНЯЕВ - СЛЕДИ ОТ ВЯТЪР