ИВАН АНТОНОВСКИ

Роден е през 1990 год. в гр. Скопие. Познат е в Република Македония като поетически вундеркинд. Носител е на множество държавни и международни награди за поезия. Автор е на редица стихосбирки “Детски мисли” (1999), “Детско приятелство” (2000),”Детски стъпки” (2001), “Трептения на природата” (2002), “Когато те молех да пораснеш” (2007) и др. Пише и проза. Стихосбирката му “Когато те молех да пораснеш” е преведена на сръбски и български. Предстои нейното излизане на хърватски и руски езици. Българското издание на стихосбирката е дело на ИК “Мелник” с редактор Катя Ерменкова и преводач Иван Д. Топалски. Именитият български поет Евтим Евтимов пише в това издание: “Срещал съм се с много млади поети, един от друг по-различни, но при тази първа среща с поезията на Иван Антоновски усетих, че той не само има талант, но дар Божий. Само така мога да си обясня раждането на такива блестящи любовни стихотворения, с които той вписва свой щрих, както на Балканите, така и в Европейската поезия. Поезията го е надарила с любов, а любовта е родила истинска поезия. Тази Света Троица – Талант, Любов и Поезия, навярно са главната причина да се появи това литературно чудо, наречено Иван Антоновски. Потърсете го. Той е поет, целунат от Бога.” Ето и няколко стихотворения от същата стихосбирка:


ИГЛИКА
Любовта е като пясъчен часовник – сърцето се пълни, а мозъкът се изпразва. Жюл Ренар Иглика, не тичай сама под дъжда, ще настинеш и ще се окаляш. Иглика, позволи ми да тичаме заедно. Иглика, не отивай сама на нощно къпане, ще измръзне хубавото ти тяло. Иглика, позволи ми да отидем заедно. Иглика, не повдигай сукманчето, вятърът ще духа в нозете ти. Иглика, позволи ми аз да го повдигна. Иглика, не позволявай на вятъра да роши косите ти. Иглика, позволи на моите пръсти да ги разрошат в настъпващата нощ. Иглика, не лягай в леглото сама, още е рано. Иглика, позволи ми да легнем заедно.

Охрид, септември 2005 г.


ТРЕПЕТЛИКА
Любовта трябва да бъде колкото светлина, толкова и пламък. Хенри Дейвид Торо Недей, немирна Трепетлико, недей, Не рони листата си. Недей, така няма да поникнат цветчета по твоите клончета. Радвай се на птичите гнезда. Недей, безсънна Неродко, недей, не давай да жълтее снагата ти висока. Недей, така няма да поникнат цветчета по твоите клончета. Радвай се на птичите песни. Недей, боязлива Яловице, недей, не бъди сломима, когато духа с изненада хладния дъх на природата. Недей, така няма да поникнат цветчета по твоите клончета. Радвай се на птичите рожбички.

Скопие, януари 2006 г.


ПО ТЕБ
Истинската любов цени онова, което обича, но не е истинска оная любов, която обича това, което е ценно. Лудвиг Борн Късна нощ. Снегът се топи, разлива се… Вече е вода. Как да гледам очите ти. И те така се топяха, разливаха… Превърнаха се в езеро от сълзи. Късна нощ. Сладоледът, който купих, за да го ям, представяйки си, че го ядем заедно, се топи, разлива се по масата… Как да гледам късчето хартия, по което се разливат любов, болка, стихове и сълзи. Късна нощ. Восъчната свещ гори и полека се топи, восъкът се разлива… Сякаш се гледах в огледало. Така и аз запален, се топя от любов по теб, по теб, по теб…

Скопие, февруари 2004 г.


ИСКАМ ДА СИ ТРЪГНА
Когато любовта иска да говори, разумът трябва да мълчи. Жан-Франсоа Реняр Искам да си тръгна, но Не мога да не те повикам за последно сбогом, преди да сгъна шатрата си и да я вдигна от тукашната земя. А ти Идваш за раздяла и носиш нещо със себе си. Подарък, казваш. Оставяш го пред мен и Искам да си тръгна, но Нозете ми не тръгват, подаръкът ти ги привлича към тукашната земя, където си ти

Скопие, октомври 2005 г.


КОГАТО ТЕ МОЛЕХ ДА ПОРАСНЕШ
В любовта има толкова много страдание, колкото има мидени черупки по морския бряг. Публий Овидий Порасни, моля те, порасни малка моя. Така ти шепнех, коленичил пред коленете ти, с букет маргаритки в ръка. Порасни, моля те, порасни, малка моя, заедно да видим светлината, да видим колко е бяла любовта. Така ти шепнех, коленичил пред коленете ти, с бели теменужки в ръка. Порасни, моля те, порасни, малка моя, заедно да се търкаляме по ливадата. Така ти шепнех, коленичил пред коленете ти. Аз пораснах, ти не порасна. Станах тъжна върба, а ти остана малка в ливадата. Превърна се в маргаритка, ухаеща на нарцис.

Скопие, март 2005 г.

(превод от македонски Иван Д. Топалски)