БИСТРИЦА МИРКУЛОВСКА

Доайен на Дружеството на писателите в Република Македония. Родена е на 14 март 1930 год. в гр. Скопие. Завършила е Философския факултет на университета в Скопие. Висш специалист е в областта на македонистиката. Работила е като професор по македонски и южнославянски езици във Филоложкия факултет на същия университет. Била е лектор по македонски и славянски езици в Масариковия университет в гр. Бърно, Чехия. Автор е на множество книги с проза и поезия за деца и възрастни. Превеждана е на чешки, словенски и други езици. Носителка е на награди за поезия и преводаческа дейност. Тук се представя с няколко стихотворения, включени в книгата й “Сънуван сън” (2007).





БЕЗИМЕН
Едно нещо с години ми носи кошмари, спохожда ме в сънища, които болят недосънувани и н е р а з г а д а н и… В хаоса на земетръса 
хиляда деветстотин шейсет и трета 
в парка зад Събранието – 
в щаба за евакуация от сринатия Г Р А Д  
един  ч о в е к  ми подаде  ш и ш е  в о д а –
глътка да пийна,
лицето си да освежа…
Ч о в е к ъ т 
от онзи вжежен юлски ден 
мигом изчезна – 
б е з и м е н…

И ми идва насън – 
ала без плът: няма лице, 
няма очи, няма глас… 
има само вкус на  в о д а 
върху устни – от жажда напукани;
върху очи изпепелени   
от мъка
и от
в и д е н и е т о…
УСАМОТЕНОСТ Достигаш края на улицата… Нанагоре скали к а м е н и т н и в неизвестното извисени…
зад тебе фучат ветрища - и няма връщане… Въздъхваш, дълбоко въздъхваш и полека се качваш - камък по камък, с ръце удължени като по чудо във висините – сякаш парцали се свличат от тебе… У с а м о т е н о с т! Ала се сещащ – на пръстите… на десетте… преплиташ ги, чевръсто ги стягаш, до болка ги стягаш, до проумяване… чувстваш топлина, и виждаш светлина откъм върха на скалите. СНЕЖНО Пак снежи… с н е ж и… тихо с н е ж и… покривите са като бели калпаци, а клонките - бели дантели… Вървежът е лесен – сякаш в приказен свят навлизам през седем прохода; и болката нося със себе си: студена е… както студена е б е л о т а т а; и е проходима като самите п р о х о д и, изобщо не ми тежи, а и връз нея както върху покрив пак с н е ж и… тихо снежи… с н е ж и… ДАЛЕЧНИ ПРЕДЕЛИ Когато ми идваш насън, гледам д а л е ч н и п р е д е л и, които на живо никога няма да видя: р е к и безименни
и
п ъ л н о в о д н и – като копнежи н е д о с ъ н у в а н и; разкошни с т е б л а с клонки разклонени - като р ъ ц е с разперени пръсти - в далечни предели навлизат; и ц в е т о в е - невиждани, чудни, с у х а н и я, които приспиват и ме унасят в спокойни с ъ н и щ а – за да с ъ н у в а м онези д а л е ч н и п р е д е л и, които никога няма да видя… ***сънувам… рекох ти… - по-богата си с още един живот… - рече ми…



(превод от македонски Владимир Луков)