НИКОЛА АЛТИЕВ

Никола Алтиев е роден е в гр. Велес. Живее и работи в гр. Скопие. Пише и поезия за деца и възрастни. Представен е като поет в почти всички македонски вестници и списания. Автор е на множество поетични книги. Носител е на македонски награди за поезия.


ДА ДОЙДЕШ ДО ОНЗИ СВЯТ

Зная -
не мога като птица
да се провирам през Времето,

пътят си повторно да намирам,

да прелетя простора,
да прекрача междата,
дверите да разтворя
и да стигна до там,
че да дойда до теб…

А казват:
само умрелите
узнавали пътя!


ПТИЦАТА

Откакто ненадейно
излетя птицата,
гнездяща от отдавна във мен -
подмамена от мълчаливия говор
на кротките морски вълни -
от тогава неистова празнота
изпълва погледа ми…

И се плаша сега от немият говор,
който полека се провира
в пукнатините на Времето…

Ала най-сетне и него дочувам…

Ей гиди, как чувам далечината му,
скитаща сега по крайбрежието и
превръщаща
болката моя
в безбрежно
Море…

 

СТАРЕЦЪТ И СЪНЯТ

Старецът
кротко влиза
в долапите
на съня си
недосънуван…

Откъм усойна глъб
изпълзява змия…

Студенина заробва
напред хоризонта…

и дебне злокобно
в змийския поглед…

Старецът
обаче
издълбава
за спомен
своето името
върху зида
на деня,

прекръства се
мълком

и
лека-полека
заема пусия…

 

ПЕСНА РОДНОКРАJНА…
   (На Владимир Луков – поет)

Се
загнездило 
тоа село 
далеку од тебе, 
длабоко во тебе, 
како потсет, 
како непокор, 
во душата на неумирот 
на твоите спомени…

Размислата 
со рамнотежа изгубена 
талка сред беспатjето 
на Предел Библиски, 
от сечивото на зловреме 
во непростор престорен…

Од 
извишен sид 
спокоjството 
от немир е сардисано, 
мигум 
од црни птици 
опулот е ископан…

Темнина…
Невиделина… 

Саде 
крвава река 
вjаса накаj Морето,  
еj гиди, 
мори болко бежанска, 
ита 
удоле 
накаj Морето…