МАРИЯ ДАЛАКЧИЕВА-ЛЕРИНСКА - ГЛАСЪТ НА МОРЕТО

НАДЕЖДА

 

Ако някой властно ти открадне
светлите щастливи часове,
ако в плен на мъката попаднеш,
чуй,сред хилядите гласове-

Някой ще извика твойто име,
някой топло ще те назове,
някъде любов за теб ще има,
друг от теб ще бъде вдъхновен.

Самотата погледи отбягва,
мъката във тях открива жал,
ала има погледи да радват,
те прогонват сълзи и печал.

Ако страдаш,ти не ги отбягвай
в тежки безнадеждни часове.
Скъп приятел в мрака и от ада -
в път към рая ще те изведе.


                     8 април 2017 г.
                     Бургас



ГЛАСЪТ НА МОРЕТО

                              “Избледняващият спомен
                  е като изоставена долина”
                  МАДЖЯ ДЗИДИ
                  Китайски поет от “АКОРД НА СЪНЯ”



Когато замлъкне
песента на реките
в които се носи
шума на водопадите
ще разбера гласа на Морето
пътуващите сенки по здрач
напомнящи ми планините

Ще чуя стенанието на вълните
побрали вопъла
на залезната светлина
прилива на живота
мечтаещ за другия ден
и за утрото
като ново начало

Край приказния сън на Морето
приспано от нежния стих на Луната
потопени в безгрижието на нощта
пясъците на спомена
ще тъгуват за нашето минало
което не искам да бъде
изоставена долина.

 


Ж А Ж Д А



Мечтаех да обсебя мисълта,
да стигна небесата й избистрени,
на щастието долината да пребродя,
вълшебствата -.на теб да донеса.


Мечтаех да досгигна невъзможното,
не билката на славата да пия.
А ето ме на странен кръстопът-
сърдити ветрове във мен се бият,
разпъват ме на кръст без жал ,повалят ме.
И аз мълча под тъжното небе,
под ромона на дъждовете есенни,
достигнала мъглата с тайни истини
и пътя им към смисъл и безсмислие.

Примамни светлини пред мен блуждаят,
на щастието долината не пребродих,
с нетрайни радости при себе си се върнах,
какъв ще бъде моят край - не зная .

Животът ми е недовършен стих.



БРОД

                                          На Ирина Александрова
                         В отклик на изповедта й “Куфар с облаци”

Когато Бог не предвещава изход
при земен безпощаден разнобой,
изпраща тишината да осмислим
и сложим край на мъките безброй.

Отключена е болката в сърцето...
Човек, изстрадал облачната вис,
божествен знак не чака от Небето,
а търси брод за идващите дни.

И тоя брод е всеки скъп приятел,
подал ръка със теб за друг живот,
където верен път е Светлината,
открила висша цел за цял народ.

 http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-…/37-mariya-lerinska